А този уикенд ние с Тото, брат ми, снаха ми и Теда отскочихме на Белоградчик. И изкарахме лежерно-добре.

Е, малко е тъжно когато установиш, че толкова си излязъл от форма, та катеренето/спускането по мокрите каменни стъпала на Магурата е най-екстремното изживяване на света едва ли не:

От друга страна не може да не отбележа, че условията си бяха неприятни за неподготвеници като нас. Като почнем от 12-те градуса студ (след като цял ден сме се пържили на 30-градусов пек), минем през неадекватното облекло (цялата групичка беше по чехли, шорти и тениски), не забравим недоскива (нищо не виждам на тъмно, ей) и стигнем до умората от недоспиване и катерене из склоновете на Белоградчик… направо отлично си се представихме май Само дето Теда се срина още на първото стълбище и добре, че баща ѝ успя да я задържи да не си разбие главата. Обаче подобно събитие почти си го очаквахме, неизбежно беше някак.

А Тото на другия ден кара на Rocks & Roll. За съжаление още не знаем на кое място е завършил – няма официално класиране?! Важното е, че не се потроши, няма аварии и/или контузии, само някакви шипки са го надрали. И постигна желаното време от 4 часа по трасето за категория “Елит”. Йей за моя мъж!

Отговорът може и да е:

“Er… Good morning, O Deep Thought,” said Loonquawl nervously, “do you have… er, that is…”
“An answer for you?” interrupted Deep Thought majestically. “Yes. I have.”
The two men shivered with expectancy. Their waiting had not been in vain.
“There really is one?” breathed Phouchg.
“There really is one,” confirmed Deep Thought.
“To Everything? To the great Question of Life, the Universe and Everything?”
“Yes.”
Both of the men had been trained for this moment, their lives had been a preparation for it, they had been selected at birth as those who would witness the answer, but even so they found themselves gasping and squirming like excited children.
“And you’re ready to give it to us?” urged Loonquawl.
“I am.”
“Now?”
“Now,” said Deep Thought.
They both licked their dry lips.”Though I don’t think,” added Deep Thought, “that you’re going to like it.”
“Doesn’t matter!” said Phouchg. “We must know it! Now!”
“Now?” inquired Deep Thought.
“Yes! Now…”
“Alright,” said the computer and settled into silence again. The two men fidgeted.
The tension was unbearable.
“You’re really not going to like it,” observed Deep Thought.
“Tell us!”
“Alright,” said Deep Thought. “The Answer to the Great Question…”
“Yes!..”
“Of Life, the Universe and Everything…” said Deep Thought.
“Yes!..”
“Is…” said Deep Thought, and paused.
“Yes!..”
“Is…”
“Yes!!!?..”
“Forty-two,” said Deep Thought, with infinite majesty and calm.

А може и да е свързан с броенето просто Честито ми ново най-голямо число!

In Berlin.

Днес ме попитаха на Facebook дали съм доволна от рийдъра си. И аз не можах да се изкажа адекватно. Защото дори и след дълбок размисъл – не мога да стигна до категорично “Да” или “Не”, а само до едно “Meh”, придружено от неуверено свиване на рамене и леко намръщване.

Положението in a nutshell: чета огромно количество книги на Nook GlowLight, нямам major issues с дивайса, обаче не му се радвам и непрекъснато се озъртам дали не се е появило нещо по-добро на пазара. Което е крайно необичайно за мен, защото по принцип съм от щастливите хора, които винаги са доволни от избора си. Моята техника винаги е била най-най за мен, винаги съм я препоръчвала на всеки, винаги съм я ползвала с кеф и дълго, винаги. Досега.

Какви са ми дразненията с Nook-а:

• Най-голямата драма е, че подредбата на книгите в библиотеката е тромава и крайно неадекватна за агресивен читател като мен, който е намяткал вече стотици заглавия на SD картата. Възможност за бързо превключване от едно четиво на друго и обратно на първото НЯМА. А аз често чета по няколко книги едновременно (защото вечер разпускам с по-лекички думи, драматишето си го пазя за дневна светлина). Много нервокъсащо, много. Ама много.

• Пазаруването на книги е практически ад. Не може да купуваш от Barnes & Noble, защото ти искат американска кредитна карта. А като си вземеш от Amazon – не може просто да метнеш файловете на Nook-a, о, не. Трябва първо да буутнеш под Windows, да си инсталираш Kindle апп, да сложиш Calibre, да му инсталираш плъгини, с които да декоднеш DRM-то, да конвертираш файловете до epub или друг по-нормален (в сравнение с амазонските prc и azw) формат, и чак тогава евентуално да ги качиш на Nook-a. И така уплътняваш половин ден в игрички по надлъгване. Ф@к.

• Грозен ми е. Съжалявам, но така стоят нещата: за мен е доста важно джаджите, които ползвам, да изглеждат добре. Ако са дървени или неугледни – колкото и да са полезни, просто не мога да им се радвам.

И за капак – успях да прасна екрана с нещо и му ‘светнах’ няколко пиксела баш в центъра. За щастие се виждат само като включа светлинката, де, ама пак си е дразнещо.

В графата с плюсовете ще сложа, че въпреки многократното изпускане и даже подритване Nook-ът не се е разпаднал още, батерията държи доста, приляга в ръката добре, хардуерните копчета за прелистване на страници са перфектни, нито веднъж не съм успяла да го забия, осветеността му е ОК и в сравнение с Kindle е няколко пъти по-як.

Та така. Сега чета ревюта на разни четци и чакам да се появи заветния най-добър, който ще е хем хубав, хем с приятна библиотека, хем с добре осветен екран, хем със слот за SD карта, хем вързан за някакво лесно за пазаруване място. Размечтала съм се нещо

И брат ми, и снаха ми са с дискови хернии, при това сериозни – било то от вдигане на тежко, било то просто от невнимание… А са млади хора.

Снаха ми ходи на физиотерапия, прави някакви упражнения там, посъветвали я да ги повтаря и у дома, но не са ѝ дали нищо писмено – брошура, листовка, дори най-прости указания на лист хартия няма. Мои приятели бяха сканирали някаква американска информационна книжка и ми пратиха картинките да ги дам на родата. Реших да ги сложа и на блога за всеки случай, може и другиму да са полезни. Ето.

Прости начални упражнения

1. Легни по корем на пода. Повдигни горната част на тялото, подпирайки се на лакти. Тазът не трябва да се отлепя от пода. Задръж в тази позиция от 5 до 30 секунди. Повтори 10 пъти.

2. След разгрявка с поза #1 премини към следващия етап от упражненията: повдигане на горната част на тялото, подпирайки се на длани на пода. Тазът отново не трябва да се отлепя от пода. Задръж позицията за 1 секунда, повтори я 10 пъти.

3. Ако пози #1 и #2 са твърде трудни — опитай с леки и внимателни накланяния назад. Повтори 10 пъти.

Упражнения за напреднали за укрепване на кръста

4. Легни по корем на пода, върху възглавница. Сключи ръце на гърба и повдигни раменете и главата леко от пода. Брадичката сочи надолу.

5. Легни по корем на пода, повдигни крака и противоположната му ръка на около 10 сантиметра. Повтори 10 пъти. Направи упражнението и с другите крак и ръка.

Упражнения за напреднали за укрепване на коремните мускули

6. Легни по гръб на пода. Скръсти ръце на гърдите. Повдигни горната част на тялото. Повтори 10 пъти.

7. Легни по гръб на пода, постави възглавница под главата. Повдигни бавно изправения си крак на 25-30 сантиметра. Гърбът трябва да е притиснат към пода. Повтори 10 пъти. Направи упражнението и с другия крак.

Други съвети за поддържане на форма при дискови хернии

Леките аеробни упражнения са добре дошли. Най-лесният начин за поддържане на форма е с ежедневни бързи разходки, дълги около 5 километра.

Плуването е изключително полезно за болни с дискови хернии. Дори само ходенето във вода, дълбока над кръста, дава много добри резултати за стягане на мускулите и намаляване на болките и риска от допълнителни увреждания.

Важно е да се избягва навеждане напред, за да не се задълбочи хернията.

Прости правила, нали?