Вярност

12:31:14 ч., 04.04.2019 г.

Опитах се да рационализирам с един религиозен познат:

Да, разбирам те, че имаш нужда от помощни средства, за да приемеш тежестта на съществуването си. И че използваш религията като патерици – хем подпираш живота си с нея, хем я размахваш и удряш всеки, който те уплаши с различността си.

Знаеш, че е научно доказано, че повторенията на ритуали действат успокоително? Виж как хората в аутистичния спектър се справят със стреса: подреждат, подравняват, повтарят едно и също действие без (с)мисъл, докато не блокират реалността, която ги дразни. Е, и ти така с ходенето на църква, паленето на свещ и заклеймяването на вся и всьо.

Добре, че близките ти са толерантни и приемат религиозността ти с усмивка и снизхождение. Доста биха ти се обидили иначе.

Мисля, че го отказах от идеята да ме просвещава как трябвало да прегърна „вярата на предците ми“ и прочие простотии.

Притежателно

14:23:12 ч., 31.03.2019 г.

It was amazing how many acts of gentlemanly “manners” were really just stamps of possession.

I’ll pay your restaurant bill and pour your drink, so that you know that everything you eat, everything you drink, comes through me. I’ll walk behind you up the stairs, to make sure you know that you can’t walk without me. I’ll take your coat; you are mine to dress and undress.

Рисковете житейски

14:52:53 ч., 24.03.2019 г.

След:

  • поне пет обиколки на Витоша с велосипед
  • два бревета по 300+ км
  • едно 24-часово нонстоп каране
  • сума ти изкачвания на върхове с колелото

както и:

  • няколко ултра трейл бягания от 50+ км
  • един цял Атински маратон

… мъж ми отиде с детето в парка на разходка, спъна се в един дънер и си направи еееййй такава разкъсна рана на пищялката. Трета седмица я лекува активно и все толкова страшно си изглежда.

От друга страна аз веднъж разтегнах коленни връзки както пиех кафе на дивана, така че…

Extended мрън

14:54:14 ч., 05.10.2018 г.

Кожата ми е психопатка. Нездраво бяла психопатка, която е решила, че иска да е червена и използва всеки повод за това:

  • слънце
  • студ
  • вятър
  • полени
  • притеснение
  • радост
  • гняв
  • мръсен софийски въздух
  • чист, но по-силничък морски бриз
  • естествена вълна
  • изкуствени материи
  • прах
  • твърда вода
  • 99,9% от всичката козметика на този свят

Списъкът на дразнителите край няма.

А днес постигна ново ниво на assholeness: „Ти помниш ли, Антонийо, как преди един месец на морето ме показа за цели ПЕТ минути на слънце без SPF 50+ мазила, та трябваше да ти се сърдя и да ти активирам слънчевата алергия, макар че беше вече късно, защото от мъртвешки бяла се бях превърнала вече в просто нормално бяла? Е, смятам от днес да се олющя цялата, ей така, да видиш ти какво ми беше на мене“.

Не знам вече.

Me time, me-грена

14:37:14 ч., 09.02.2018 г.

Сама в къщи! Me time! И няма нищо кой знае колко спешно за вършене! Може да се търкалям по дивана с часове наред! А може и да изляза навън, я виж какво слънчице грее! Да почета книжка на спокойствие. Да гледам някой филм, че тази година май още не ми се е случвало. Дори да наваксам с мейла…

Всъщност сигурна ли си, че не те боли глава? Май се задава мигренка малка, нали? То и без това най-добре да ти е лошо през свободното време, че представяш ли си какво би било да драйфаш докато всичко и всички са ти на главата.

А me time друг път.

PS: Открих, че ако в първите минути на мигрената изпия един солпадеин и един аулин и успея да не ги повърна – тъпата болка намалява до почти поносими нива. Т.е. не плача, свита на топка, завита през глава, в затъмнена стая и при пълна тишина, защото ако някой вдига шум – мъртъв е.