Кожата ми е психопатка. Нездраво бяла психопатка, която е решила, че иска да е червена и използва всеки повод за това:

• слънце
• студ
• вятър
• полени
• притеснение
• радост
• гняв
• мръсен софийски въздух
• чист, но по-силничък морски бриз
• естествена вълна
• изкуствени материи
• прах
• твърда вода
• 99,9% от всичката козметика на този свят

Списъкът на дразнителите край няма.

А днес постигна ново ниво на assholeness: „Ти помниш ли, Антонийо, как преди един месец на морето ме показа за цели ПЕТ минути на слънце без SPF 50+ мазила, та трябваше да ти се сърдя и да ти активирам слънчевата алергия, макар че беше вече късно, защото от мъртвешки бяла се бях превърнала вече в просто нормално бяла? Е, смятам от днес да се олющя цялата, ей така, да видиш ти какво ми беше на мене“.

Не знам вече.

Сама в къщи! Me time! И няма нищо кой знае колко спешно за вършене! Може да се търкалям по дивана с часове наред! А може и да изляза навън, я виж какво слънчице грее! Да почета книжка на спокойствие. Да гледам някой филм, че тази година май още не ми се е случвало. Дори да наваксам с мейла…

Всъщност сигурна ли си, че не те боли глава? Май се задава мигренка малка, нали? То и без това най-добре да ти е лошо през свободното време, че представяш ли си какво би било да драйфаш докато всичко и всички са ти на главата.

А me time друг път.

Подавам някаква молба в общината.

Първо ходене

Дават ми бланка и ми казват какви документи трябва да нося.

Второ ходене

Връщам попълнената бланка и предоставям всички документи (ОСЕМ на брой), които са изискали от мен – в оригинал и с по едно копие. Оригиналът бил да го покажа само, а копията ги завеждат в „досие“. Всичко уж е ОК. Но седмица по-късно…

Първо обаждане по телефона

Жизнерадостна леля ме уведомява, че от нейния отдел на общината ми искат документ за идентичност на имената. Въпросният документ се издава от съседния отдел на общината. Но трябва аз да си го поискам, те вътрешнообщински не можело да общуват.

Трето ходене в общината

Нося документа. И ме светват, че трябва още нещо да свърша – да извадя някакво удостоверение от на-майна-си-райна организация (НМСРО) и да го предоставя в 14-дневен срок.

Първо ходене в НМСРО

Учтиво, но твърдо ме уверяват, че въпросното удостоверение се издава в тримесечен срок. И дори и да се напънат – не зависело от тях, имало и странични фактори, нааай-бързо евентуално за 2 месеца щели да се справят. Тук губя нерви, разбира се, и почвам да крещя. Спокойно ми отвръщат, че и да крещя, и да не крещя… Защо не се срещна с шефката на НМСРО. Която повтаря думите на персонала си и вдига рамене, няма какво да направи. Защо съм се ядосвала на подобни неразбории, то тук е така. И всъщност тя не била сигурна, че общината трябвало да изисква подобен документ от тях.

Второ обаждане в общината

Този път аз ги набирам и им казвам, че съм в кабинета на шефката на НМСРО, която първо ми е казала, че въпросното удостоверение ще е готово след 3 месеца и няма как да спазя двуседмичния срок, който общината ми е дала, и второ ме е светнала, че WTF ми искат подобни неща да вадя. Лелката не е много жизнерадостна вече, то от нея нищо не зависело, нейната шефка ѝ била казала да направи това. Защо не отида отново в общината да говоря директно с висшестоящите.

Четвърто ходене в общината

Шефката на отдела е благосклонна – ще „задвижи моя въпрос“, но все пак трябвало да ѝ занеса удостоверението, пък било то и след три месеца.

Та така. В началото на ноември ще разберем дали девет подадени документа и един в процес на изваждане, четири разкарвания до общината, едно ходене до НМСРО и два телефонни разговора ще са достатъчни, за да си свърши някой работата.

Купихме апартамент от Билди. Които редовно публикуват и ни пращат новини със снимки как върви строежа на сградата. На всичко отгоре спазват точно сроковете!

Днес ми пуснаха мейл с информация за нов техен проект, който звучи привлекателно, но не е за нас, защото вече си взехме едно жилище, не сме направени от пари, та да инвестираме в друго. Върнах им отговор, че не сме им таргет, може ли да ни извадят от мейлинг списъка с потенциални клиенти, нали сме настоящи. Три секунди и половина по-късно ми писаха:

Благодарим за отделеното време.
Благодарим, че сте наши клиенти.
Извинете за безпокойството.
Вадим ви от мейлинга веднага, разбира се.
Хубав ден!

Питайте ме пак защо дадохме толкова много пари за апартамент на зелено! Особено след като бяхме общували с всякакви агенции за недвижими имоти, които бяха тромави организации, с неразбираеми и дразнещи правила, непрофесионално поведение и откровена неучтивост.

Е, в никакъв случай не пренебрегваме факта, че сградата е красива, висококачествена и съвременна, разбира се, строи се безупречно и е на хубаво място*.

*тихо, но комуникативно