За първи път в живота си правих торта. И се получи ама много вкусна! Е, мааалко е крива, но нали не е за изложба, а за рождения ми ден, да съм жива и здрава, всичко останало ще се подреди само, пък следващата торта може и да я докарам по-изправена.

И наздраве!

Преди време на туитър изплува ей тази снимка:

Коментарът бе, че така се лекували проблеми с гърба в Румъния през 1946 г.

А аз се сетих как брат ми си счупи ръката като беше на 5 години и трябваше да лежи в Пирогов за 3 дена. В стаята му имаше още две момчета, Жоро и Митко, на горе-долу същата възраст. И докато историята на брат ми беше крайно банална (той просто падна несръчно от лоста за тупане на килими, на който се люлеехме), другите двама бяха с наистина OMFG случки.

Жоро си счупил ръката на сватбата на по-голямата си сестра. Е, как на сватбата точно, ще се запитате. А аз ще цитирам Жоро: „Изпуснах едно кюфте на стълбището, забравих да го вдигна и забравих, че е там. Като тръгнах да излизам – настъпих кюфтето, подхлъзнах се, паднах и си счупих ръката“.

А Митко, за да не остане по-назад, вика: „А на мен една мечка ми счупи крака“. Каквооо?!? Оказва се, че Митко бил чул израза „Да те гази мечка за здраве“ и затова като отишъл в стария софийски зоопарк – прескочил огражденията пред мечката и си проврял крака в клетката ѝ, за да го нагазела за здраве. Е, мечката се обидила и го пернала с лапа. И му счупила крака, и го разкъсала, на салата го направила.

Синът ни е на 5 години в момента. Тръпна с какво ще ни изненадва и какви мечки ще го газят…

Пети ден под карантина. Firefox-ът ми почна да се задъхва леко – отворила съм била стотици табове от векове и не бивало така да правя. Почнах да ги разчиствам:

• пет таба със сайтове, който постоянно ползвам – twitter, feedly, ей такива неща;
• поне 10 таба с книги и автори, които да проверя дали искам да чета;
• два таба със сериали, до които може и да стигна някой ден, ама по-вероятно ще пропусна;
• няколко таба с елементарни игрички – цъкам Text Twist 2 и Get 10 докато говоря по телефона или правя компания на детето, гледащо филмче по ТВ;
• 50 таба с онлайн магазини – за храна, за домашни потреби, за дрехи (които скоро няма да ни трябват, защото така или иначе не излизаме) и пижами (които ще ни трябват, защото пижамите са най-удобната домашна униформа);
• 50 таба с рецепти – защото всички сме у дома и трябва да се готви хем разнообразно, хем горе-долу качествено, а не както когато мъж ми ходи на работа, където яде ресторантска храна, детето на градина, а аз карам на салати и сирена, защо да готвя само за себе си.

И всички табове ми трябват!

Една от най-големите травми от детството ми го нанесе дефицитът. На храна, на дрехи, на услуги, на всичко… Затова 30 години след 1989-та аз все още се презапасявам.

В шкафа за макаронени изделия и варива трябва да има поне по 2 пакета от всичко. В момента, в който отворя препарата за пране, отивам да купя нов, за резерва. Като опаковам дрехи за пътуване – винаги взимам двойно повече от необходимото.

Но най-страшно е положението с тоалетната хартия. Като правихме проекта за новия ни апартамент – изрично настоях дизайнерите да предвидят шкафове за тоалетна хартия в двете бани. И ги напълних догоре. Всяко отиване до по-голям магазин гарантира, че ще се прибера с нова джъмбо опаковка Zewa. Ако случайно се заплесна и бройката рулца падне до само десетина, започвам да изпитвам лека тревожност. И взимам мерки, разбира се.

Та представете си как се чувствам когато чета ревюта на апартаменти в Малага, в които гостите са се оплакали, че имало само едно руло в банята! Как може такова нещо, бе! Ние имаме повече хартия в багажника на колата (да, и там складирам салфетки, кухненски ролки, влажни кърпи и т.н.). Мизерници.

Имало едно време един котарак, дето скачал на хората по главите. Той имал 10 крака: с осем от тях носел ябълки, а с другите два скачал. И оставял тези ябълки по главите на хората. И хората се чудели какви са тези ябълки, бе. Понякога някой човек като го видел и почвал да вика: “Хей, имаш котарак на главата!”, но му отговаряли: “Неее, не е котарак, ябълка е”.

След много години този котарак остарял. Вече не можел да скача на хората по главите, защото ходел с бастунче едва-едва.

Тогава се родила една царица. Тя се казвала Стефка. И била доста ниска. Затова котаракът можел да скача върху нейната главата. После и Стефка пораснала. И станала малко глупава, сигурно от многото скачане на котарака по главата ѝ. И почнала да къса пердета.

Накрая котаракът умрял. А цялата тази история се случила много отдавна, преди милиони години, когато живеели динозаврите и в София имало вулкан.

Детето си измисля и разказва приказки