11:52:08 ч., 05.03.2010 г.
Започвам с най-важната информация за последната седмица, че и повече. Информацията, която ще улесни живота ми много, да не казвам как ще зарадва Тото. Става дума за съветите за приготвяне на перфектните пържоли, на които попаднах съвсем случайно и щастливо. Повечето неща си ги знам, разбира се, особено частта с подправките, но друго си е да получиш табличка с времето за приготвяне. Ще си я разпечатам! Чакането нещо да стане готово е най-омразният елемент от готвенето, а когато става дума за пържоли — мъката е страшна
Сега остава да се обзаведем с дворче, където да си завъдим барбекю с въглища. И пролетта да вземе да дойде най-накрая. A докато сме затворени по апартаментите, съветът ми е да опитате рецептата на Нож и виличка. Хем е лесна, хем безкрайно вкусна. Вмятам линк и към блога на нервната акула, обещала й бях

Знаех си, че някой ще направи флоучарт по темата с падналата храна и „ако не са минали 3 секунди и никой не те е видял…“. Ето го:

Много мъдрост, много нещо.

И докато си говорим какво бихме яли и какво не — едни чудовища, които не бих удостоила и с поглед дори. От тях ти никнат резервни крака, честно.

А покрай рождения ден на Дънкин Донътс бях изненадана да разбера, че първото тяхно заведение е било открито в Куинси, Масачузетс. И даже съм минавала през мястото. Бтв Давид в момента е в региона и пуска снимки на местните гадинки. Искам и аз там. Ама… друг път.
Тук се сетих, че исках да сложа линкове към фотоблоговете на cx и lomovera. И го правя.

След всичките тези споменавания на храни разни… да отбележа, че съм със страшната хрема и всичко, което ям (а то не е много) има вкус на хартия. Мъка! Поне слънце да имаше…