Миро ме усмихна от ухо до ухо, изпращайки ми този монокълиран екземпляр като ново попълнение за нинджа галерията Благодаря!

И след като десетилетия вече не бяхме ходили на море през август… Престрашихме се и се бухнахме сред туристишето. Обиколихме крайбрежията на Черна гора, Босна и Херцеговина и Хърватска, пък стигнахме до извода, че…

Не трябва да се ходи на море през август!

Първо, жега е. Ама много. Всеки ден температурата стигаше поне до 37 градуса, което комбинирано с влажния въздух, си е един малък ад. Особено когато имаш амбиции и да разглеждаш забележителности, които по правило са на най-високата точка на града. Като крепостта на Herceg Novi например, чиито стъпала преодолявахме на порции, на порции. Не повече от десетина крачки наведнъж. И по сянката само, че на слънце не се издържа повече от 20 секунди.

Второ, цените са по-високи. Е, пак е по-евтино от Гърция и България, де*. Един типичен наш обяд включва две салати, плескавици и бира за Тото, котлети и вода за мен… и излиза около €20 край черногорското море. Сложете едно евро отгоре и получавате сметката, която платихме за вечеря в 4-звезден босненски хотел. Веднъж се хранихме в Четинье (бивша кралска столица на Монтенегро, настоящ мъничък град с хубав парк и разни архитектурни гледки) и сметката беше 14 евро. За крайпътните заведения да не споменавам направо с техните огромни порции за €10-12. Да подчертая ли, че месото винаги е поне 300 грама за всеки (а не мижавите 180 г, характерни за нашите заведения) и е безкрайно вкусно?

И трето (и най-важно), има яко туристи, ама яко! Ние сме свикнали на полупусти плажове и септемврийско дивотино в Гърция, Испания и Италия, та местната тълпа определено ни стресира. Макар че като си припомня какво беше на българското море преди десетина години (когато за последно го посетихме) — тук хората са в пъти по-малко. Въпреки това опитите да издирим черногорски плаж, на който да има свободни поне 4 квадратни метра за нашите хавлии, се провалиха гръмовно — хората бяха налягали като сардели един до друг, често опънали хавлиите си по каменните парапети край пътя дори! На 20-на километра от Дубровник видяхме неокупирано чакълено плажче, а последния ден Тото успя да намери две абсолютно празни заливчета току срещу Неум (единственият адриатически град на Босна и Херцеговина). И… толкова. Всичко друго беше направо лудница.

Иначе регионът е симпатичен. Забавлявахме се да общуваме с местните на всички видове езици, за които се сещахме — сръбски, български, руски, английски, някое и друго „Мерси“ и „Чао“ също влязоха в употреба. Човек трябва да внимава да не засегне местните на език обаче. Черногорците говорят черногорски, хърватите — хърватски, босненците… не знам, сигурно босненски. Не сръбски, в никакъв случай Големи са смешници в това отношение, да са живи и здрави.

Сега компилирам едно малко how-to с нашия опит по пътуването (с всичките ни грешки барабар), пък ще се опитам и да отсея някоя и друга снимка. Което ще е по-трудната част от задачата, защото пустото слънце беше толкова нечовешки ярко, чеее… не знам какво е станало с кадрите ни, честно.

* Единствено изключение беше Дубровник, където в Стария град ни отнесоха 300 куни (€42) за доста скромен по размерите си обяд (рибено плато и пилешко по далматински, малка бира и ЧАШКА наливно пепси). Ама нали се плаща и за атмосферата…

Не разбирам логиката на fair trade политиката. От теоретична гледна точка изглежда почти ОК (макар и доста социалистическа), но от практическа…

Всички fair trade кафета и чайове, които съм купувала, са:

• по-скапани от предпочитаните от нас корпоративни марки;
• между 2 и 4 пъти по-скъпи.

И се оказва, че Антония е в ролята на излъганото камилче. Хем като краен потребител аз давам парите за въпросната честна търговия, които по идея би трябвало да стигнат до производителя. Хем ми взимат няколко пъти повече от логичното за пазара. Хем не получавам качествен продукт.

Кое му е честното?

Не според часовника, разбира се. Просто току-що сме станали и се моткаме из къщата неопределено. На врата се звъни. По принцип отварянето ѝ е задължение на Тото — нали е силен мъж, истински страж на дома ни. А и не се шашка, че косата му може да се е смачкала от търкаляне по дивана например. Точно днес обаче той е със значително по-неглижиран външен вид, затова честта да открехна лекичко вратата се пада на мен.

На прага стоят две дребни корейски девойчета, който поздравяват и питат на неумел български дали не бих участвала в тяхната анкета. Обяснявам учтиво и леко невярно, че нямам време и понечвам да затворя под носа им, а те ме прекъсват с:

— Ама то е само един въпрос.
— ОК, като е само един — питайте, ще се постарая да отговоря…
— Вие християнка ли сте?
— Не съм.
— А каква сте?
— Атеист.
— Атеист???

Или не знаят тази дума, или не ми вярват, не успявам да преценя добре, защото определено не разчитам израженията на лицата им. Затова решавам да съм изчерпателна в поясненията си.

— Атеистът е човек, който има добро образование, здрав разум и не вярва в богове.
— Ние ще ви разкажем за библията…
— Библията съм я чела сама, много благодаря. Довиждане.

И си се прибрах. А Тото:

— Докато дойда да видя какво става и ти си спечели място в ада.

Успешно начало на седмицата за всички ни

Кажете ми: някой, някога, някъде успявал ли е да поднови универсален електронен подпис (УЕП), издаден от Инфонотари, за по-малко от ДВА часа?

Днес за пореден път висяхме в офис на Първа инвестиционна банка, за пореден път трябваше да посветим огромно количество време за чакане, докато девойката се бореше с:

• опит за подновяване на моя УЕП, довел до грешка 18;
• опит за подновяване на УЕП на Тото, пак грешка 18;
• смяна на компютъра;
• отново опит за моя УЕП, отново грешка 18;
• затваряне на браузъра, отваряне на браузъра, нов опит за подновяване на моя УЕП, нова грешка 18;
• обаждане по телефона до Инфонотари „Има проблем, не мога да подновя УЕП“, а отсреща „Системата си работи, проблемът е при вас, рестартирайте компютъра“;
• рестартиране на компютри, пак пробване, пак грешка 18;
• ново звънене на Инфонотари, които почват да се офлянкват по телефона „А вие направихте ли това, кликнахте ли на онова, ама сигурна ли сте, че пише грешка 18″.

Тук някъде установяваме, че загубили почти час. Обясняваме на девойката, че ще направим едно кръгче в района и ще се върнем по-късно, дано да са успели да се разберат с Инфонотари дотогава.

Успели. Системата вече работи, всичко е ОК уж. Обаче докато се накликат всички чавки, поленца, простотии — час и 15 минути си седяхме ей така. И вината не е на ПИБ, уверявам ви.

Та… Някой да сподели успял ли е да избегне тази простотия? Трета или четвърта година наред си висим по минимум два часа, очакваме си ги всичките тези препятствия, дори не се изненадваме като има проблеми със „системата“. Почти сме се примирили, де, ама само почти.