Нито един от най-близките ни роднини и приятели:

• не пуши
• не пие Загорка и Каменица
• не купува Кока-Кола продукти
• не гласува за статуквото
• не мисли, че при Тодор Живков живеехме по-добре

Балонът ни е съвършен.

Детето коментира какво вижда през прозореца на колата:

– Това е Орлов мост и на него има статуи на големи птици. Това е университетът. Той е училище за големи. А това е парламентът. Тук се събират лошите хора.

Добре сме го научили.

Мърморя sotto voce колко мразя книги и филми с cliffhanger, как трябва със закон да ги забранят или поне още в заглавието да предупреждават, та да не ме подлъгват да ги почвам дори… и почвам да се чудя, разбира се, кой ли пръв е употребил този термин.

The term „cliffhanger“ is considered to have originated with the serialised version of Thomas Hardy’s A Pair of Blue Eyes (which was published in Tinsley’s Magazine between September 1872 and July 1873) in which Henry Knight, one of the protagonists, is left literally hanging off a cliff.

Което ме подсети колко много не харесвах Томас Харди, каква отврат беше Кметът на Кастърбридж, що за дъра-бъра беше налял в Тес от рода д’Ърбървил… и сложих още една огромна черна точка срещу името му.

– Утре всички деца ще са маскирани в детската.
– А, аз ще ги позная по обувките!

– С какви костюми бяха децата?
– Дани имаше маска: като си я сложеше и ставаше вълк, а като си я махнеше… пак беше Дани.

– Ти кой си днес?
– Аз съм страшният скелет, гггррррррр! Обаче никой в детската не се страхуваше от мене…

Защо постоянно вкарват разни quirky герои по книгите и филмите? ЗАЩО!?

Уж са роднини, уж са най-добри приятели, уж са добронамерени, но винаги пилят нервите на протагонистите. И мойте нерви.

Като любящата майка, дето те буди в 6 сутринта, за да ти пожелае хубав ден, какво като на теб не ти е време за ставане, тя от цял час е вече на крак, хайде, надигай се, толкова много те ОБИЧАМ, че няма да те оставя да се наспиш на спокойствие, чуваш ли ме! И верният приятел, дето ти гласи срещи с непознати, защото според него не водиш достатъчно активен промискуитетен живот, какво като човекът, с който те запознавам, е психо, а може би дори сериен убиец, пак е по-добре от това да не спиш с никого, нали! И неспособната, но вярна секретарка, дето ти урежда суперсделки с албанската мафия и след това кърши ръце, че нещата не са се получили както трябва, всъщност баш мафиотът е много секси, трябвало е да се влюби в теб, да промени начина си на живот и да стане образцов гражданин, може малко да те е излъгала, ама то е било за твое добро. И по-малкият брат, дето е залагал на непечеливш кон с непритежавани пари, но при проверен букмейкър, слуховете, че убива длъжници са неверни, най-много да счупи краката на всичките ти роднини и приятели, ако го помолиш мило – сигурен съм, че ще ми опрости поне лихвите, моля те, помогни ми. И усмихната съседка с шарените рокли, която е убедена, че нещо страшно се случва в голямото имение, иска да ѝ помогнеш да разследва, не се съгласява с теб, че не ѝ е работа да се забърква, отива сама да слухти, но я хващат лошите и естествено, че ти трябва да ходиш да я освобождаваш, какво като е TSTL патка и светът ще е по-уравновесен без ексцентричността ѝ.

Правилото в живота ми е да оставям малоумниците да се справят сами с простотиите, в които се забъркват. Не, няма да те спася от поредната ти безмозъчна схема да изкараш лесни пари. Нито пък ще се срещна с човека, дето те е заприказвал в бара снощи, колкото и добро впечатление да ти е направил. И ако се опиташ да промениш плановете за деня ми – приготви се за грандиозен скандал. „С това си поведение доказваш подозрението ми, че всъщност ме мразиш и искаш да ме разболееш от стрес. Защото ако ме обичаше – никога нямаше да ме ядосваш така, нали? Как може да ме познаваш толкова години и все още да не ме разбираш? Това е защото си абсолютен егоцентрик, неспособен на емпатия, нали? Или си социопат, който се чувства добре само когато причинява болка на всички около себе си? При всички положения трябва да приемеш, че от днес не те познавам вече, не искам да те виждам, не искам да общувам с теб, махай се!“.

Естествено, така сюжетът ще се опрости. И скъси. Но поне няма да ме отврати с пасивността на главните герои и неспособността им да спрат психологическото малтретиране от страна на тъпи и смотани хора, които уж трябва да са им любими.