Веднъж в 7 клас отидох при класната да се оплача, че Стоян се държи грубо и ползва обидни думи. Тя ме попита:

– Цинизми ли говори?

А аз знаех, че циниците са едни древногръцки философи и контрирах с:

– Неее, много по-лоши думи казва.

И ми отне доста време да разбера, че цинизми = вулгарности.

Четем приказки с детето. И той коментира.

Хензел и Гретел

– Аз предпочитам тази вълшебна къща да е направена от суджук.

Снежанка и седемте джуджета

– Огледалце на стената, коя е най-красива на земята?
– Барбарела! – отговаря малкият, който е голям фен на Барбароните.

Котаракът в чизми

– А къде са чизмите на котката Мишка? Защо тя само спи и яде, а не ни прави царе? От утре да почнеш да я учиш да говори и ако не се научи – да я накажеш!

И както вчера обяснявах, че по цял стоим по пижами, ще трябва да призная, че все пак от време на време се налага да сложим редови дрехи. Когато идват куриери например.

Метнала съм една рокля на закачалката – навлича се супербързо и докато асансьорът се качи от партера до 7 етаж даже успявам да се позагладя малко. Приемам доставката, затварям входната врата, изхлузвам роклята и скачам обратно в пижамата. Удобно.

Е, днес се замотах да разопаковам покупките по рокля. Детето ме съзря в непижамени дрехи за сефте от март насам сигурно, малко се стресна, след това ме разпозна все пак, усмихна се и ме поздрави:

„Здравей, красавице!“

Мамин благ

Ден милион и първи от карантината.

Неща, от които пестим, защото непрекъснато сме у дома:

• дрехи и обувки – стоим си само по пижами и не си износваме новите одеяния;
• транспорт – нито ползваме градския, нито сме извеждали колата от гаража, нито на такси сме се качвали;
• ток за пералня, сушилня и ютия – понеже всеки от нас не носи по 2-3 различни зимни комплекта на ден, включващи изобилие от тежки блузи, пуловери, чорапи, панталони, шапки, ръкавици, а караме само с по един, състоящ се от бельо, тениска и шорти (такива са ни пижамите) само, то прането е намаляло драматично;
• вода за пералнята – преди пусках три перални за два дена, сега същите тези три перални са се разтегнали яко във времето;
• ходене на ресторанти и поръчка на храна от тях – не знаеш кой ти е готвил, в какво здравословно състояние е бил и колко е спазвал хигиенните норми, я, по-добре да си нямаме нищо общо с тях;
• алкохол – социални пиячи сме и като сме си у дома хич не ни върви пиенето, zImage си налива някое и друго 50-милилитрово перно, а аз съм изпила точно една бутилка бяло вино за всичките тези месеци;
• такси за детската градина и допълнителните занимания на детето – записали сме го на всички възможни курсове не защото сме свръхамбициозни, а за да му дадем шанс да избере какво му е интересно да прави, като засега е ясно, че плуването, тениса и йогата ги харесва страшно много, към футбола и логопеда е безразличен, а приложните изкуства ги ненавижда и не иска да ходи повече на тях.

Неща, които ни вкарват яко в разход:

• храна – защото ни е мизерно, че сме затворени у дома, барем нещо хубаво да разведрява деня ни;
• кафе – май малко злоупотребяваме с тези буустъри напоследък;
• ток за печката и съдомиялната – имам чувството, че непрекъснато са включени;
• съдове – купих трети комплект от всекидневните ни чинии, че с това плюскане доста бързо свършват, както и нови тави, форми за печене, тигани, чаши, ей, ненаяли се сме!

Така като теглим чертата може накрая да се окаже, че сме изразходвали точно толкова, колкото харчим и по нормално време… Ама определено не се забавляваме кой знае колко. Е, не се и стресираме, защото интровертността ни не е подлагана на изпитание скоро.

Winlose/winlose.