Пети ден под карантина. Firefox-ът ми почна да се задъхва леко – отворила съм била стотици табове от векове и не бивало така да правя. Почнах да ги разчиствам:

• пет таба със сайтове, който постоянно ползвам – twitter, feedly, ей такива неща;
• поне 10 таба с книги и автори, които да проверя дали искам да чета;
• два таба със сериали, до които може и да стигна някой ден, ама по-вероятно ще пропусна;
• няколко таба с елементарни игрички – цъкам Text Twist 2 и Get 10 докато говоря по телефона или правя компания на детето, гледащо филмче по ТВ;
• 50 таба с онлайн магазини – за храна, за домашни потреби, за дрехи (които скоро няма да ни трябват, защото така или иначе не излизаме) и пижами (които ще ни трябват, защото пижамите са най-удобната домашна униформа);
• 50 таба с рецепти – защото всички сме у дома и трябва да се готви хем разнообразно, хем горе-долу качествено, а не както когато мъж ми ходи на работа, където яде ресторантска храна, детето на градина, а аз карам на салати и сирена, защо да готвя само за себе си.

И всички табове ми трябват!

Една от най-големите травми от детството ми го нанесе дефицитът. На храна, на дрехи, на услуги, на всичко… Затова 30 години след 1989-та аз все още се презапасявам.

В шкафа за макаронени изделия и варива трябва да има поне по 2 пакета от всичко. В момента, в който отворя препарата за пране, отивам да купя нов, за резерва. Като опаковам дрехи за пътуване – винаги взимам двойно повече от необходимото.

Но най-страшно е положението с тоалетната хартия. Като правихме проекта за новия ни апартамент – изрично настоях дизайнерите да предвидят шкафове за тоалетна хартия в двете бани. И ги напълних догоре. Всяко отиване до по-голям магазин гарантира, че ще се прибера с нова джъмбо опаковка Zewa. Ако случайно се заплесна и бройката рулца падне до само десетина, започвам да изпитвам лека тревожност. И взимам мерки, разбира се.

Та представете си как се чувствам когато чета ревюта на апартаменти в Малага, в които гостите са се оплакали, че имало само едно руло в банята! Как може такова нещо, бе! Ние имаме повече хартия в багажника на колата (да, и там складирам салфетки, кухненски ролки, влажни кърпи и т.н.). Мизерници.

Имало едно време един котарак, дето скачал на хората по главите. Той имал 10 крака: с осем от тях носел ябълки, а с другите два скачал. И оставял тези ябълки по главите на хората. И хората се чудели какви са тези ябълки, бе. Понякога някой човек като го видел и почвал да вика: “Хей, имаш котарак на главата!”, но му отговаряли: “Неее, не е котарак, ябълка е”.

След много години този котарак остарял. Вече не можел да скача на хората по главите, защото ходел с бастунче едва-едва.

Тогава се родила една царица. Тя се казвала Стефка. И била доста ниска. Затова котаракът можел да скача върху нейната главата. После и Стефка пораснала. И станала малко глупава, сигурно от многото скачане на котарака по главата ѝ. И почнала да къса пердета.

Накрая котаракът умрял. А цялата тази история се случила много отдавна, преди милиони години, когато живеели динозаврите и в София имало вулкан.

Детето си измисля и разказва приказки

Разказвам на чавето „Червената шапчица“.

– Майка ѝ казала: „Червена шапчице, баба ти е болна. Занеси ѝ тази кошничка, в която съм сложила питка, масълце и сладкиши“…
– Неее, не може да дадат на бабата сладкиши, сладкото ще ѝ попречи да оздравее! – ме прекъсва най-големият разбирач на хранителни режими за болни в света.

Малко след това говоря с майка ми по телефона. Тя се оплаква, че ѝ тече носа, пипнала е някаква настинка. Затварям. Синчето се интересува:

– Това бабенце ли беше?
– Да. Бабенце нещо се е разболяла…
– Много сладко е яла, нали?!
– Не, заразила се е от някакъв лош микроб и ѝ тече носа. Ще ѝ мине скоро.
– Добре. Защото ако се разболееш от много сладко – не може да оздравееш. Затова ядем само по малко шоколад…

Индоктринирали сме го успешно, спор няма.

Преди 10 години бях писала:

Посрещнах 2000-та година с 40 градуса температура. 2010-та дойде с най-нечовешката хрема на света, не си спомням някога да съм била толкова течаща, направо се обезводних. Ако и 2020-та ще започва по подобен начин… Ще протестирам!

Е, протестирам! 2020-та я посрещнах грипозна с най-страховита кашлица. И не бях сама в страданието си – мъж, син, майка, брат, всички сме размазани. На оправяне сме, де, ама ЗАЩО?!?

От питката ми се падна дренчето, дето уж гарантирало здрава година. Ще видим тази работа.

За много години!