Тръгнали бяхме да обикаляме някакъв комплекс от затворен тип, а Тото: „Имам малко работа до Ринг Мол, искаш ли да те оставя да попазаруваш там, а като свърша след час и половина – ще мина да те взема с колата и отиваме на огледа?“. ОК, ама не искам в мола, а в Икея, че не съм ходила от години, може пък да са пуснали нещо хубаво покрай новия каталог.

Речено-сторено. Влязох с бодра крачка в Икея в точно 15:00 часа. Обиколих всичко, нищо не харесах, с едни крушки, салфетки и торби за боклук се озовах пред касата. Тото обаче не се обажда… Дилема: да платя и да се прехвърля към мола или да направя второ кръгче докато чакам. Поглеждам през прозореца, струва ми се, че навън се е засибирило, а аз съм по тъничко сако, решавам да си стоя на топло.

Поуморила съм се от миткане нагоре-надолу обаче и затова съм станала значително по-малко критична към асортимента – торбата с покупките почва да се пълни с боклуци. Пликчета, тиксо, гарафа, кутии всякакви, свещи (разбира се), даже някакви цветни клечки за уж декорация.

Отново стигам на касите, отново мъж ми никакъв го няма, на SMS-и не отговаря, почнало е да се стъмва. Затова стоварвам торбата в една количка, че е почнала да ми откъсва ръцете, и правя ТРЕТО кръгче. Което изобилства от импулсивни сграбчвания на всичко лъскаво, което ми се мярва пред очите.

Четири часа и 40 минути след като ме е стоварил в Икея, Тото най-накрая звъни. Готов бил, свършил си работата, идва да ме вземе да ходим да гледаме комплекса, о, то било тъмно навън, какво ще гледаме тогава, хайде да си ходим.

Да ми е жив и здрав! Пренесе безропотно торбите с глупости, че даже и „Ааа, хубави неща си взела, одобрявам“ каза.

А в Икея имат аварийни изходи на всяко кьоше. Надлежно обозначени, разбира се, с огромни надписи:

И станах свидетел как ТРИ пъти целеустремени българи отваряха някоя от въпросните врати. Първо, един младеж вика на жена си: „Пуши ми се, излизам навън“ и излезе под воя на сирените, окото му не мигна. След това бая зрял чичак се изниза ей така, без да се огледа дори. Накрая някакъв тип чете надписите и се чуди на глас: „Е, какво толкова ще стане ако я отворя тая врата все пак?“… И я отвори. Хилейки се.

А мен ме сърбяха дланите да раздам наказателни шамари.

Вчера по здрач видяхме лисица – тъмнокафява, охранена и самоуверена. Чевръсто пресече околовръстното и се шмугна в храстите на Требич. Който е квартал на София.

Значи градска лисица, нали?

Ой, ти, Софийо, мой малък Лондон!

40 сек.

All the good ones:

Тото обича да мери всичко.

Почва с по-прости неща като собственото си тегло, процентът мазнини в тялото, количеството сън (и качествен ли е бил). Задълбава с точно калкулиране на храната – съотношение на протеини, въглехидрати, съдържание на минерали и витамини и т.н. Едно нещо, наподобяващо свирка, измерва количеството кетони в дъха му. Доколкото разбирам тази информация му е нужна, за да определя каква част от енергията му идва от мазнини. Или нещо подобно.

Вече не носи часовник, защото му пречел на активити тракъра. Има пулс монитор, крачкомер и уред за измерване на кислорода при физическо натоварване, чието име в момента не се сещам, нито пък съм много сигурна какво точно прави, но е много важен, защото е поръчван от Щатите и освобождаването му от митница беше епично преживяване.

Разните дребни джаджи за мерене на захар и протеини (май?) се ползват ежедневно. Виж, апаратът за кръвно налягане не влиза в употреба, за сметка на това новият ДРЕГЕР пищи редовно – Тото иска да знае как му се отразява една бира с вечерята. За протокола: не му се отразява.

В кухнята имаме два кантара за храна, единият от които е с бижутерска точност и продавачът му си мислеше, че сме дилъри и затова имаме нужда от него. Таймер и термометри за месо се ползват непрекъснато. Рецептите ни не съдържат думи като „1 супена лъжица, 2 чаени чаши, 3 щипки“ или изрази от сорта на „Пече се на умерена фурна до златисто“. Не. Всичко е точно и подредено: „12 грама, 153 милилитра, пече се на 180 градуса за 26 минути с включен вентилатор“.

Къщата е осеяна с термометри и влагомери. От няколко седмици имаме Мелиса и управлението на климатика вече става с някакъв андроидско приложение – и без това дистанционното е някакво объркващо, колко по-лесно е да се логнеш в мрежата и да пратиш онлайн командичка да се вдигне температурата с един градус, нали?

Всичката тази измерена информация Тото въвежда в стройни таблички. Чертае графики. Периодически се опитва да ми ги разяснява, но аз съм човек, дето дори не чува числата, камо ли да ги помни и/или разбира…

Не е лесно.