Както всеки уикенд по ТВ няма какво да се гледа. Хванала съм дистанционното и само сменям каналите, но… дори научно-популярните ме предадоха. Спрях се накрая на Нова, че дават After the Sunset, най-малкото зло. И закачих рекламен блок, чийто първи четири клипа бяха за:

• японска кола с нова, супер ниска цена
• разтворимо кафе с нова, по-ниска цена
• баница със старата си цена, но с увеличен грамаж
• маргарин със старата си цена, но с увеличен грамаж

Рекламодателите най-накрая се усетиха, че има кризичка ли, що ли?

Започвам с най-важната информация за последната седмица, че и повече. Информацията, която ще улесни живота ми много, да не казвам как ще зарадва Тото. Става дума за съветите за приготвяне на перфектните пържоли, на които попаднах съвсем случайно и щастливо. Повечето неща си ги знам, разбира се, особено частта с подправките, но друго си е да получиш табличка с времето за приготвяне. Ще си я разпечатам! Чакането нещо да стане готово е най-омразният елемент от готвенето, а когато става дума за пържоли — мъката е страшна

Сега остава да се обзаведем с дворче, където да си завъдим барбекю с въглища. И пролетта да вземе да дойде най-накрая. A докато сме затворени по апартаментите, съветът ми е да опитате рецептата на Нож и виличка. Хем е лесна, хем безкрайно вкусна. Вмятам линк и към блога на нервната акула, обещала й бях

Знаех си, че някой ще направи флоучарт по темата с падналата храна и „ако не са минали 3 секунди и никой не те е видял…“. Ето го:

Много мъдрост, много нещо.

И докато си говорим какво бихме яли и какво не — едни чудовища, които не бих удостоила и с поглед дори. От тях ти никнат резервни крака, честно.

А покрай рождения ден на Дънкин Донътс бях изненадана да разбера, че първото тяхно заведение е било открито в Куинси, Масачузетс. И даже съм минавала през мястото. Бтв Давид в момента е в региона и пуска снимки на местните гадинки. Искам и аз там. Ама… друг път.

Тук се сетих, че исках да сложа линкове към фотоблоговете на cx и lomovera. И го правя.

След всичките тези споменавания на храни разни… да отбележа, че съм със страшната хрема и всичко, което ям (а то не е много) има вкус на хартия. Мъка! Поне слънце да имаше…

И като си говорим за осемдесетарска музика… Дами, господа и котки, това са Stray Cats:

Вижте и другите техни клипове

Няколко бързи чуждоезикови връзки днес.

• Започвам със 100 безплатни източника, от които да учите китайски. Уморих се преди да дочета материала, честно, какво ли би било да почна наистина да се опитвам да овладея този странен език. Особено по „материали от интернет“.
• Виж, Как да псуваме на френски — и как да не го правим го изчетох от край до край. И се смяффках през цялото време. Прекрасен гайд! Препоръчвам.



• И завършвам с 11 граматически грешки на английски, които не ме шокираха, нито пък ме ужасиха, a само ме развеселиха. Защото не допускам нито една от тях. Е, някои от тях не ми се случват, защото просто не ги ползвам (винаги пиша for example, а не e.g. или i.e., hopefully ми звучи зле и затова го избягвам, а за heart-wrenching не бях чувала дори), но другите са си някакви адски лесни едни такива, дето се учат още в подготве.

От друга страна като се замисля… Не знам колко времена има на български, нито пък как се наричат. Забравила съм кое беше наречие и кое определение. Всъщност има ли такова нещо като „определение“? Back to началното училище, Антония!

Честотите на FM+ Самоков и FM+ Пловдив са еднакви. В Боровец се хващат и двете станции, при това почти едновременно. И прибирайки се от joyride из чукарите слушахме Julia Says и One Night in Bangkok миксирани: два реда от една песен, два реда от другата. И пак. И пак

Обаче клипът с изпълнението на Мъри Хед ме върна в детските години направо! В средата на 80-те само Лили имаше видео и редовно се събирахме у тях да гледаме записи на MTV (The Housemartins и Мадона, AC/DC и Marrilion, The Clash и Том Джоунс, а, бе, каквото има, не пробирахме, защото музиката беше кът). Та сред целия този сбирчок го имаше и „онзи със странното сако“:

Осемдесетте бяха смешни години