Малките промени

12:45:30 ч., 22.07.2016 г.

Вчера по здрач видяхме лисица – тъмнокафява, охранена и самоуверена. Чевръсто пресече околовръстното и се шмугна в храстите на Требич. Който е квартал на София.

Значи градска лисица, нали?

Ой, ти, Софийо, мой малък Лондон!

Смърт в космоса

15:20:33 ч., 17.05.2016 г.

40 сек.

History of Rock

19:31:53 ч., 10.03.2016 г.

All the good ones:

Измервателно

17:27:24 ч., 26.01.2016 г.

Тото обича да мери всичко.

Почва с по-прости неща като собственото си тегло, процентът мазнини в тялото, количеството сън (и качествен ли е бил). Задълбава с точно калкулиране на храната – съотношение на протеини, въглехидрати, съдържание на минерали и витамини и т.н. Едно нещо, наподобяващо свирка, измерва количеството кетони в дъха му. Доколкото разбирам тази информация му е нужна, за да определя каква част от енергията му идва от мазнини. Или нещо подобно.

Вече не носи часовник, защото му пречел на активити тракъра. Има пулс монитор, крачкомер и уред за измерване на кислорода при физическо натоварване, чието име в момента не се сещам, нито пък съм много сигурна какво точно прави, но е много важен, защото е поръчван от Щатите и освобождаването му от митница беше епично преживяване.

Разните дребни джаджи за мерене на захар и протеини (май?) се ползват ежедневно. Виж, апаратът за кръвно налягане не влиза в употреба, за сметка на това новият ДРЕГЕР пищи редовно – Тото иска да знае как му се отразява една бира с вечерята. За протокола: не му се отразява.

В кухнята имаме два кантара за храна, единият от които е с бижутерска точност и продавачът му си мислеше, че сме дилъри и затова имаме нужда от него. Таймер и термометри за месо се ползват непрекъснато. Рецептите ни не съдържат думи като „1 супена лъжица, 2 чаени чаши, 3 щипки“ или изрази от сорта на „Пече се на умерена фурна до златисто“. Не. Всичко е точно и подредено: „12 грама, 153 милилитра, пече се на 180 градуса за 26 минути с включен вентилатор“.

Къщата е осеяна с термометри и влагомери. От няколко седмици имаме Мелиса и управлението на климатика вече става с някакъв андроидско приложение – и без това дистанционното е някакво объркващо, колко по-лесно е да се логнеш в мрежата и да пратиш онлайн командичка да се вдигне температурата с един градус, нали?

Всичката тази измерена информация Тото въвежда в стройни таблички. Чертае графики. Периодически се опитва да ми ги разяснява, но аз съм човек, дето дори не чува числата, камо ли да ги помни и/или разбира…

Не е лесно.

Грипозна съм и няма какво да правя

14:25:53 ч., 25.01.2016 г.

Главата ми кънти и не мога ни да чета, ни да гледам филми. Нямам сили (и желание) да домакинствам. Дори храната не ми носи никакво удоволствие – без обоняние съм в момента, а и всички вкусови рецептори са измрели, та с еднакъв резултат мога да дъвча и новите ми мъфини с ананас и шоколад, и парче картон.

Следователно единствената ми забава е window online shopping-a.

Почвам с разпродажба на чанти… и веднага решавам, че и очите ми са сдали багажа – виждам всички числа с по две нули отзад! Защото не може цените да почват от €2500, нали? Особено след като били с 50% намаление? Ама маркови били. И? Все пак най-обикновени чанти са – нито циповете им са златни, нито катарамите от диаманти.

Викам „Тия са луди, бе, кой ще даде 5000 лева за торбе на разпродажба?!?“ и в същия този момент забелязвам, че половината модели са вече изчерпани. Бум!

Завърших случката с едно I don’t wanna live on this planet any more, чудейки се кой е купил въпросните чанти на оригиналната им 10-бонова цена. Очевидно като си много богат и здравият ти разум от време на време дава заето, изключваш реалността и я заместваш с някаква измислена конструкция, в която е ОК да хвърляш щури пари за глупости. Пък продължих да ровя онлайн магазини и да се възмущавам, а от време на време – и да слагам разни глезотии в wish list-а, та да знае Тото от какво имам нерационална, но много силна нужда. Нали.

Консумирам ergo sum.