Нови жанрове

19:33:34 ч., 27.04.2019 г.

Зачетох някакво фентъзи.

Започва като класическо меч и магия. Главният герой е магьосник, който от дете е суперсилен, затова са го изолирали в университет за надарени, където прекарва целия си живот – до момента, в който се дипломира и трябва да тръгне на опознавателна обиколка на континента. Нещо, за което е крайно неподготвен. Главната героиня пък е наемничка с фантастични умения в боя с ножове. От някъде се появява верен слуга и пътешественическата група е готова. Малко изтъркан е сюжетът, да, ама се чете лесно и е забавно. В началото.

Защото по средата на книгата се появиха елфи. И богове, които наблюдават действащите лица от паралелна вселена. И нещо като пътуване във времето. И вълк с размер на кон, който може да говори, пие вино и е херцог. И нинджи. ОК, не са наречени „нинджи“ точно, а Nhia-Samri, ама аз това не го знам как се произнася, затова ще им викам нинджи.

В края се оказа, че героинята е отдавна изчезналата императрица на целия космос. Главният герой е бог. Преди 20000 години са долетели с космически кораби. Между битките с ножове успяват да намерят отдавна забравената космическа база и активират корабите С МАГИЯ. Излекуват си многобройните наранявания с наноботове, които откриват в тях. Всъщност героинята се оказва толкова велика, че след това вече може да произвежда въпросните ботове в кръвта си и да ги споделя с приятелите си. Обаче няма хепиенд, защото боговете забраниха на императрицата и младия бог да се оженят. Макар че поне биха нинджите.

Признавам, че накрая четях по диагонал, защото ме заболя коремът да се хиля на глас. То бива кросоувър, то може, ама чак такава манджа с грозде…

Вярност

12:31:14 ч., 04.04.2019 г.

Опитах се да рационализирам с един религиозен познат:

Да, разбирам те, че имаш нужда от помощни средства, за да приемеш тежестта на съществуването си. И че използваш религията като патерици – хем подпираш живота си с нея, хем я размахваш и удряш всеки, който те уплаши с различността си.

Знаеш, че е научно доказано, че повторенията на ритуали действат успокоително? Виж как хората в аутистичния спектър се справят със стреса: подреждат, подравняват, повтарят едно и също действие без (с)мисъл, докато не блокират реалността, която ги дразни. Е, и ти така с ходенето на църква, паленето на свещ и заклеймяването на вся и всьо.

Добре, че близките ти са толерантни и приемат религиозността ти с усмивка и снизхождение. Доста биха ти се обидили иначе.

Мисля, че го отказах от идеята да ме просвещава как трябвало да прегърна „вярата на предците ми“ и прочие простотии.

Притежателно

14:23:12 ч., 31.03.2019 г.

It was amazing how many acts of gentlemanly “manners” were really just stamps of possession.

I’ll pay your restaurant bill and pour your drink, so that you know that everything you eat, everything you drink, comes through me. I’ll walk behind you up the stairs, to make sure you know that you can’t walk without me. I’ll take your coat; you are mine to dress and undress.

Рисковете житейски

14:52:53 ч., 24.03.2019 г.

След:

  • поне пет обиколки на Витоша с велосипед
  • два бревета по 300+ км
  • едно 24-часово нонстоп каране
  • сума ти изкачвания на върхове с колелото

както и:

  • няколко ултра трейл бягания от 50+ км
  • един цял Атински маратон

… мъж ми отиде с детето в парка на разходка, спъна се в един дънер и си направи еееййй такава разкъсна рана на пищялката. Трета седмица я лекува активно и все толкова страшно си изглежда.

От друга страна аз веднъж разтегнах коленни връзки както пиех кафе на дивана, така че…

Extended мрън

14:54:14 ч., 05.10.2018 г.

Кожата ми е психопатка. Нездраво бяла психопатка, която е решила, че иска да е червена и използва всеки повод за това:

  • слънце
  • студ
  • вятър
  • полени
  • притеснение
  • радост
  • гняв
  • мръсен софийски въздух
  • чист, но по-силничък морски бриз
  • естествена вълна
  • изкуствени материи
  • прах
  • твърда вода
  • 99,9% от всичката козметика на този свят

Списъкът на дразнителите край няма.

А днес постигна ново ниво на assholeness: „Ти помниш ли, Антонийо, как преди един месец на морето ме показа за цели ПЕТ минути на слънце без SPF 50+ мазила, та трябваше да ти се сърдя и да ти активирам слънчевата алергия, макар че беше вече късно, защото от мъртвешки бяла се бях превърнала вече в просто нормално бяла? Е, смятам от днес да се олющя цялата, ей така, да видиш ти какво ми беше на мене“.

Не знам вече.