Разказвам на чавето „Червената шапчица“.

– Майка ѝ казала: „Червена шапчице, баба ти е болна. Занеси ѝ тази кошничка, в която съм сложила питка, масълце и сладкиши“…
– Неее, не може да дадат на бабата сладкиши, сладкото ще ѝ попречи да оздравее! – ме прекъсва най-големият разбирач на хранителни режими за болни в света.

Малко след това говоря с майка ми по телефона. Тя се оплаква, че ѝ тече носа, пипнала е някаква настинка. Затварям. Синчето се интересува:

– Това бабенце ли беше?
– Да. Бабенце нещо се е разболяла…
– Много сладко е яла, нали?!
– Не, заразила се е от някакъв лош микроб и ѝ тече носа. Ще ѝ мине скоро.
– Добре. Защото ако се разболееш от много сладко – не може да оздравееш. Затова ядем само по малко шоколад…

Индоктринирали сме го успешно, спор няма.

Преди 10 години бях писала:

Посрещнах 2000-та година с 40 градуса температура. 2010-та дойде с най-нечовешката хрема на света, не си спомням някога да съм била толкова течаща, направо се обезводних. Ако и 2020-та ще започва по подобен начин… Ще протестирам!

Е, протестирам! 2020-та я посрещнах грипозна с най-страховита кашлица. И не бях сама в страданието си – мъж, син, майка, брат, всички сме размазани. На оправяне сме, де, ама ЗАЩО?!?

От питката ми се падна дренчето, дето уж гарантирало здрава година. Ще видим тази работа.

За много години!

Избира си младежът коя приказка да му разкажа за лека нощ:

– Искам, искааам… за „Спящата красавица“!
– Крещящата красавица ли? – недочувам аз. – Няма такава приказка.
– Има-имааа! – настоява наследникът. – Имало едно време една красавица, която непрекъснато викала „Аз съм най-красива, най-умна, най-добра“. Другите обаче ѝ казвали „Е, не си!“, а тя толкова се ядосвала от това, че само крещяла по всички: „Съм! Съм!“. Затова я наричали Крещящата красавица.

Иска да гледа любимата си анимация:

– Мамо, пусни Пламъчко!
– Още е рано, маменце, чакай да видя програмата, – и сядам на лаптопа да проверя.
– Компютърът може да те лъже, не го гледай него! Пусни телевизора да видим.
– Не ме лъже. Ето, тук пише, че сега дават “Кафенето на Масленка”.
– А, аз Мазненка не я харесвам.

Яде на обяд салата със зеле, моркови и ряпа. Подарихме му книжка „Светът на динозаврите“. Привечер седна на тоалетната, пък почна да разиграва театро:

– Дядо белобради ряпа взе да вади… и се насъбрали СЕДЕМ души да я извадят тази голяма ряпа, толкова трудно било.
– Шест били, не седем – дядо, баба, внучка, куче, коте и мишка.
– Седем, защото накрая дошъл един динозавър да им помогне да извадят ряпата, сами не могли – с много голяма маса била ряпата.

И те така те.

Весели празници!

Неща, които наследникът се е опитал да каже, че не върша правилно, след което ме е учил как да се поправя:

• да разказвам приказки
• да редя легото
• да си мия зъбите
• да пиша
• да пържа яйца

А е все още на 4 години. И това са критиките му от последната седмица само. Търпение нямам да стане тийнейджър и да ни осведоми, че вие, възрастните, нищо не разбирате.

Направили гифт лист и го разделили по категории за:

• фотографи
• артси-фартси типове
• канабис консуматори
• гурмани
• япономаниаци
• градинари
• спортни фенове
• аудиофили
• пътешественици

…

• деца и домашни любимци

Сериозно? Толкова щеше да ви заболи, хипстъри с хипстърите, да сложите децата и животните в различни категории? Не, че няма огромна прилика между двете, ама все пак… може ли да не ви личи чак толкова много, че ментално сте на 15 годинки?