Косата ми умря
Как сте с паметта?
Оказа се, че на фона на роднините и познатите си аз имам направо феноменална памет. Не знам дали това е преимущество обаче. Тото например не помни добре книги и филми. И може да препрочита (или гледа за втори път) разни неща като им се наслаждава все едно за първи път се сблъсква с тях. А на мен ми се е случвало от едно прочитане даже да запомня цели пасажи наизуст. Което ми допада по принцип. Освен ако не съм в настроение за колебаене 🙂
Доста силно развълнувана от интервютата на Радичков, които чета бавно, но много внимателно през последните десетина дена, днес се разрових из старата ми библиотека и си намерих две от неговите книги — Педя земя и Изпаднали от каруцата на бога. Не успях да открия обаче Спомени за коне, просто не ми се ровеше из по-задните и недостъпни редове. Толкова топло и уютно ми става от думите на този човек. Не, не ме склонява към някакви кой знае какви размисли. Според мен да философстваш над толкова лиричен текст си е чиста проба глупост и разточителство. Просто се наслаждавам на умението му да реди думите, да разказва завладяващо, да пресъздава фантазията си, приказките си, спомените си красиво и правдиво. Майсторски.
13:36:17 ч., 14.09.2005 г.
Аз не съм в състояние да запомня текст дори след 10 прочита. Това обаче не е проверено, защото 10 пъти съм прочитал единствено Винету и Тримата мускетари.