Entry #57

Днес се издъних по време на дискусия за разликата между теория и практика – употребих израза „Неее, не ме разбираш правилно“.

Което е огромна грешка.

Означава, че или аз не се изразявам точно и не съумявам да обясня какво имам предвид, да придам плътност и вярност на идеите си, или че се съмнявам в умението на съдебатника си да възприема лъкатушенето на мисълта ми. И в двата случая се дъня. Да си признаеш, че не можеш да си изчерпателен, е неправилно от гледна точка на дискусията, а да обвиниш в неразбиране човека срещу себе си е неучтиво. И не бива така.

В конкретния случай просто не успявах да излея изцяло отвращението си към всички теоретизиращи дървени философи, дето ми се мотат с дебелите учебници под мишница нагоре-надолу и се опитват да ми дават акъл как да си върша работата, като те самите не са имали и един ден практически опит, а всичките си знания черпят само от наблюдения (свои, чужди) върху света около тях.

Така де. Ако с гледане се ставаше майстор… знаете за кучето и касапския занаят. Btw теорията си я знам аз – и съм я учила навремето, и продължавам да попрочитам книжки по темата.

Leave a comment