Entry #57
Кастро, трепери! Кубинските дисиденти ще те изобличават онлайн
Репортери без граница (Reporters Without Borders) издаде ръководство за сайбър-дисиденти и блогъри как да избягват политическата цензура онлайн в страни като Китай, Иран, Виетнам и Куба. Проектът, подкрепен от правителството на Франция, определя блогърите като “new heralds of free expression” и дава практически съвети как се създава и поддържа анонимен блог. Handbook for Bloggers and Cyber-Dissidents е на публикуван на уебсайта на Репортери без граница за свободен даунлоуд на фарси, английски, френски, китайски и арабски езици.
Бърза рецепта за вкусни и полезни картофки (за двама)
Необходими са ви само картофи, къри, зехтин и сол. Обелвате и нарязвате на кубчета около 1/2 кило картофи. Поставяте ги в подходящ съд и ги заливате с около 100 милилитра вода, 1 супена лъжица зехтин, къри и сол на вкус. Похлупвате ги с капак и ги мятате в микровълновата за около 20 минути печене на грил — първите 17 минути с капак, последните 2 отхлупени, за да се позапекат. Сервирате с малко копър.
Вариации по темата включват добавянето на тънки ленти бекон, кубчета прясно сирене или направо заливка от яйца и сирене в последния стадий на готвенето. Ако ви се занимава, разбира се. Есенцията на тази рецепта е, че е много мързелива, сравнително здравословна и яко вкусна.
Да или не
Днес се издъних по време на дискусия за разликата между теория и практика — употребих израза “Неее, не ме разбираш правилно”. Което е огромна грешка. Означава, че или аз не се изразявам точно и не съумявам да обясня какво имам предвид, да придам плътност и вярност на идеите си, или че се съмнявам в умението на съдебатника си да възприема лъкатушенето на мисълта ми. И в двата случая се дъня. Да си признаеш, че не можеш да си изчерпателен, е неправилно от гледна точка на дискусията, а да обвиниш в неразбиране човека срещу себе си е неучтиво. А не бива така.
В конкретния случай аз просто не успявах да излея изцяло отвращението си към всички теоретизиращи дървени философи, дето ми се мотат с дебелите учебници под мишница нагоре-надолу и се опитват да ми дават акъл как да си върша работата, като те самите не са имали и един ден практически опит, а всичките си “знания” черпят само от наблюдения (свои, чужди) върху света около тях. Така де. Ако с гледане се ставаше майстор… знаете за кучето и касапския занаят. Btw теорията си я знам аз — и съм я учила навремето, и продължавам да попрочитам книжки по темата.
