Светът се продава

Събитието

Списанието National Geographic се издава вече и на български език. Първият брой излезе на 4 ноември, съпроводен от гръмка рекламна кампания и наситено присъствие в медиите. За два дни Джон Фeйхи май се срещна с половин България. Успях да си купя списанието чак от петия или шестия павилион, където го потърсих — изчерпало се било още преди, е-хеее, в зори даже, къде съм тръгнала да го търся вечер. За следващия брой да си знам по-раничко да се подготвя. Hype ти казвам.

Историята

Списанието National Geographic излиза на английски език от 1888 година. В момента се издава в 28 страни и има общ тираж от над 9 милиона копия. В България струва 3,95 лева и излиза в 40 000 броя. Телевизионният канал National Geographic достига до над 230 милиона домакинства в 151 страни на 27 езика.

“Ние сме успешни, защото заемаме важна ниша – знанието”, обяснява Фейхи. “Опитваме се да съз­даваме качествен продукт, който да се цени от любознателните и информирани хора. National Geographic може да не бъде успешно списание за масовата аудитория в Съединените щати например.”

“Хората вярват в информацията, която публикуваме, и в идеите, които лансираме. Важното е да не се подронва това доверие. Всеки факт се проверява от няколко източника. Вторият ни важен принцип е безпристрастността на информацията. Ръководеща е мисията и да възпитава в хората обич към планетата, като разказва интересни и хубави истории. Доверие, непредубеденост и интересни продукти са трите основни принципа, на които стъпва марката National Geographic”, заключава президентът на National Geographic Society.

Заключението ми

Продуктът National Geographic е забавно четиво за около 45 минути. По часовник. Много красиви снимки, малко информация. Би развълнувало подрастващите, би ги впечатлило с лъскавите си страници. И толкова. Няма да купувам следващите броеве, не си струва.

Коментари

  1. Gravatar astral_buddy
    06:02:13 ч., 09.11.2005 г.
    1

    Darling,

    Сигурна ли си че не го бива толкова?!
    Аз ти предлагам да си купиш още поне 3 броя, тогава пак ще си говорим ;]

  2. Gravatar Антония
    06:47:02 ч., 09.11.2005 г.
    2

    astral_buddy, не съм казала, че е лошо. Съвсем не. Напротив, направено е много професионално (естествено), с изключително високо качество. Няма да го купувам по други причини:

    1. Информацията в него ми е недостатъчна, твърде малко факти дават. Гледам много Animal Planet, Discovery разни, History Channel, дори National Geographic — информацията от тези ТВ канали е много по-наситена, много по-детайлна, отколкото в списанието. Какво ново научи за оцелотите от материала за Баро Колорадо? Подзаглавието е “Защо оцелотите са толкова трудно забележими?”. А в целия текст няма нито едно изречение, което да отговаря на въпроса! Много е яко, че ползват АРТС за инфрачервени снимки, ама да кажат все пак: защо оцелотите са незабележими, а?

    2. Липса на диалогичност при представяне на информацията — дават ти факт и не го подлагат на съмнение. Не ти дават възможност да изразиш недоверие. Давам за пример целия материал за Тутанкамон. Написан е като за учебника по история за 5 клас (май тогава учехме за Древния Египет по мое време). А това е недостатъчно.Науката е полемична все пак.

    3. Статичността при представянето на темите — веднага давам пример със снимките от Лембе. Споменават с едно изречение, че Битунг замърсява протока и толкова. Искам да знам какво е било положението преди няколко години, как е сега и какво се очаква да се случи в близко бъдеще. Какви мерки се взимат да се опази протока. Защо?

    4. Не на последно място — това са тонове хартия, която е използвана да разпечаташ малко снимки. Купуваш списанието, разглеждаш го за половин час и след това какво…? Складираш го някъде? Или го изхвърляш? Аз лично списанията и вестниците ги събирам за вторични суровини. А ти?

  3. Gravatar stealth
    19:12:01 ч., 09.11.2005 г.
    3

    кофти неща са списанията. започваш да си купуваш някое (да не говорим за две-три), четеш го редовно, кефиш му се… след година-две почваш да се чудиш в кой шкаф да ги събереш, къде да ги преместиш. докато един ден не ти писне и ги оставиш всички на циганина пред блока, който тика количка с кашони…
    а друго нещо си нет-а :)

  4. Gravatar zImage
    21:08:00 ч., 09.11.2005 г.
    4

    И мен не ме впечатли особено NG. Дали защото съм имал твърде високи очаквания или защото има Internet, Google и blogosphere? :-)

  5. Gravatar Антония
    21:37:48 ч., 09.11.2005 г.
    5

    О, да, сайтът на National Geographic е много добър. Ето какво научих преди около час от там: http://news.nationalgeographic.com/news/2003/07/0718_030718_stinkyflower.html

    Името на невероятното растение Amorphophallus titanum на латински всъщност означава безформен (amorpho) огромен (titanum) пенис (phallus).

  6. Gravatar Сава
    14:31:17 ч., 01.12.2005 г.
    6

    Може би българското издание не е толкова добро, но оригиналът определено е нещо чудно. Текстовете в оргинала са много и средно по 4-5 страници – ако успееш да прочетеш целия брой за 45 минути, значи наистина четеш бързо.

  7. Gravatar Антония
    15:14:35 ч., 01.12.2005 г.
    7

    Не зная за оригинала наистина. Признавам :-)

Leave a comment