Суахили

Суахили обитават източния бряг на Африка — от Могадишу (Сомалия) на север до река Ровума (Мозамбик) на юг. Няма точни данни за броя им — различни източници твърдят, че членовете на тези племена са между 200 и 400 хиляди. Наименованието им произлиза от арабската дума Sawahil, която означава "обитатели на крайбрежието". Езикът им се нарича ки-суахили, широко разпространен е и се говори свободно и от други племена в района.

Някога се е вярвало, че суахили са потомци на персийските колонизатори. Според съвременните учени обаче суахили произхождат от народа банту, но заради тесните си връзки с мюсюлманските търговци в края на VII и началото на VIII век са се обособили като отделно племе с ярка индивидуалност и култура. Пристигането на португалските завоеватели в края на петнадесетото столетие води до загуба на независимостта на суахили. В края на XVI век пък техни поробители стават арабите, които контролират района чак до 1937 година. Арабите развиват търговия с роби — до 1860 година над 70000 души годишно са продавани на робските пазари в Занзибар. След 1937 г. Великобритания и Германия поемат контрол над региона, като поставят основите на съвременните държави Кения и Танзания.

Суахили произвеждат и се изхранват с ориз, сорго, кокосови орехи, плодове и зеленчуци, риба. Водеща религия е ислямът.

За суахили научих от Стас и Нели на Хенрих Сенкевич — за първи път прочетох книгата на 7 годишна възраст и определено бях много впечатлена. Припомних си за тях когато преди няколко месеца почнах активно да търся име за мой си домейн (уви, все още не съм избрала нищо). Намерих сайта на The Kamusi Project, където има англо-суахилски речник. И започна едно ровене… Много красиви думи научих: mapendano например означава "споделена любов". Беше вълнуващо. Затова когато правех списъка с Моите 100 идеи някак много лесно сложих вътре и #36. Да опиша ритуал или обичай на племето суахили.

Културата на суахили е странна смесица от африкански, персийски и арабски обичаи. Например резбоването на входните врати се приема, че е наследено от персите, докато бижутата, които изработват, са африкански по форма, но украсени с арабски мотиви (геометрични фигури, флорални мотиви, т.н.). А това е песен-описание на традиционен сватбен ритуал на суахили. Не е римувана, прилича по-скоро на приказка.

Преди да се омъжи жената има седемдневен меден месец. Носи всекидневните си дрехи. Всяка сутрин й готвят закуска — касава, грах, оризови питки и каша. Следобяд я хранят с кокосови орехи, ориз и мед. След това бащата на жената казва: "От днес до края на седмия ден елате да си вземете булката". И майката казва същото на хората на двора. На шестия ден братовчедите на булката купуват мъниста и игла. Те нанизват мънистата. Правят украшения, едно за хълбоците, едно за врата. Слагат й пръстен и й продупчват ушите. Дупките, пробити в ушите й, наричат мапете. И на носа й пробиват дупка, или отляво, или отдясно. На ушите й поставят обици, на носа й — игла, наподобяваща птица. Слагат мънистата на кръста й. След това нейната възпитателка я учи как да живее със съпруга си и й казва, че трябва да се подчинява на заповедите на мъжа.

На мен тази песен ми звучи малко афиф — най-голямо внимание се обръща на някакви мъниста и на манджата. Макар че из разните учени книги се твърди, че инструкторката преподава не просто подчинение на съпруга, но и разни секс хватки — как съпругата да забавлява, а не просто да удовлетворява. Самото обучение го наричат и "инициация" (посвещаване, ритуално въвеждане в тайнство). Забавното е, че меденият месец е ПРЕДИ горката жена да отиде да живее със съпруга си — явно суахили осъзнават, че веднъж бракувана тя ще забрави за радостите в живота и е по-добре да си поживее малко барем преди да се жертва

Ето така според суахили изглежда една любовна сцена:

Много страховито! Сексът като трансформация, заплаха, поглъщане? Бтв стилът на рисуване се нарича тингатинга (по името на най-известния художник, представител на тази школа) и е характерен за района на Танзания.

Short English Version The Swahili are a people and culture found on the coast of East Africa, as far North as Mogadishu (Somalia) and as far south as the Rovuma River (Mozambique). There are between 200,000 and 400,000 Swahili people. The name Swahili is derived from the Arabic word Sawahil, meaning "coastal dwellers". Although once believed to be the descendents of Persian colonists, the Swahili are now recognized by most scientists as a Bantu people who had sustained an d important interactions with Muslim merchants beginning in the late 7th and early 8th century AD. By the 1100s the Swahili emerged as a distinct and powerful culture, focused around a series of coastal trading towns, the most important of which was Kilwa. Ruins of this golden age still survive. Portuguese arrival on the coast in 1498 led to the Swahili’s loss of their independence in 1509. The Portuguese were displaced by the Omani Arabs by the late 1600s, who controlled the region. Between 1822 and 1937 it was even part of the Omani Empire. The Arabs were active in the slave trade, and by the 1860s, 70,000 people per year were being sold in the Zanzibar slave markets. By 1900 Britain and Germany had taken control of the area, and the foundations of the modern states of Kenya and Tanzania were laid. I first learned about Swahili from the Henrih Senkewich’s Stas and Nelly — I read the book when I was 7 y/o and I was definitely very impressed. I remembered about them when several months ago I started to look for a domain name (alas, I have not chosen it yet). I found The Kamusi Project website — there is an English-Swahili dictionary. And I really dug into it… I learned a lot of very beautiful words: for example mapendano means requited love. It was fascinating. That’s why it was so easy for me to include #36. To describe a Swahili ritual or custom. in the My 100 Ideas list. The Swahili culture is a bizarre blend of African, Persian and Arab customs. For example the carved front doors are a Persian heritage while their jewellery have African forms but are decorated with Arabian motives (geometrical figures, floral elements, etc.). And this is a song-description of a traditional marriage ritual of Swahili. It is not rhymed but is more like a fairy-tale. A woman before getting married has a honeymoon for seven days. She wears her everyday clothes. Every morning they cook her a breakfast of cassava, peas, rice-fritters, and porridge. In the afternoon she is fed with coconut, rice with sauce of honey. Then the father of the woman says, ‘From today count till the seventh day (then) you come to take your bride out’. And the mother also delivers a similar message to the people in the courtyard. On the sixth day cousins of the bride buy their thread and sewing needle. They thread beads. There is a waist (band of) beads, there is one for hips and there is one for the neck. They put on her a ring and pierce [her] ears. The holes pierced in the ears are called maphete. And on the nose they pierce her on one side either left or right. In her ears they put earrings, in her a nose a pin with the likeness of a bird. Next they put beads around her waist and the hips. Then her trainer teaches her how to live with her husband and tells her that she ought to follow her husband’s orders. According to me this song is a little blah-blah — the most important things in it are the beads and the food. Although according to the scientific books the trainer (instructor) is not only teaching the bride to obey her husband but is also providing information about different sex techniques — not only to satisfy but to entertain. The training itself is called initiation. The funny part is that the honeymoon is prior the marriage, evidently the Swahili are aware that once married the woman should forget about the sweet part of life That’s how a love scene looks like according the Swahili: So scary! Sex as a transformation, menace, engulfment? Btw the painting style is called tingatinga (after the name of the most popular artist from this school and is characteristic for the Tanzania region.

Публикувано на 8 януари 2006, неделя, в 4:46 am, в категория Сто идеи.