Сън

От около месец насам всяка вечер гледам „Шоуто на Слави“. Не, че съм фан или нещо подобно, не. Мисля, че най-точно мога да определя отношението си като тотална индиферентност. Демек не ми пука за проблематиката на предаването. Причината да му стана зрител е съвсем друга.

По принцип съм нощна птица – вечер не ми се спи, склонна съм да си лягам към 3-4 през нощта чак, сутрин пък не ми се става, гледам криво и сънливо до обяд. А мразя да разбутвам режима си така, защото за съжаление животът е подреден по правилата на ранните пилета. Затова въпросното шоу ми дойде като манна небесна – 15 минути след като почне… и аз задрямвам като котка пред камина! Не казвам, че ми е скучно или че ме дразни. Даже се радвам на някои скечове на Краси Радков и Любо Нейков. И въпреки, че ги харесвам – дори и на техните изяви заспивам. А Слави като се разглаголства… на второто изречение вече очите ми се самозалепват, съзнанието ми се самоизключва, а тялото ми намира най-удобната за дрямка поза автоматично 🙂

Напразно съм пренебрегвала бТВ в късните часове толкова години вече. Да са живи и здрави всички от това предаване, да почнат и през уикенда да го дават! Събота и неделя също трябва да се спи, нали?

Публикувано на 12 януари 2006, четвъртък, в 1:02 pm, в категория Всекидневно.