Хора разни
От известно време насам експериментирам с feed-a, дето го сътвори exodus — чета блогове на случаен принцип 
Доста интересно се получава. Наред със забавните, скучните, драматичните, незабележимите, откровено психясалите, лъчезарните, провокативните, задълбочените, по детски повърхностните и т.н. блогъри успях да се натъкна и на една определена група хора, която се мотае из блогосферата с едничка цел да критикува. И ми е много интересно (и съвършено неразбираемо) защо го правят?
Показателен факт #1: Представителите на критикарите обикновено нямат свой блог. Може и да са започвали, де, но никога не са писали повече от 2-3 постинга.
Показателен факт #2: Въпреки, че не одобряват съответния блог, те продължават с фанатична преданост да го посещават всеки божи ден. Даже по няколко пъти на ден.
Показателен факт #3: Сърдити са. Не е ясно на кого и/или на какво, но всеки техен коментар е пропит с гняв, омраза, злоба. Обикновено (но не задължително) насочена срещу нищо неподозиращия автор.
Не разбират ли, че блогът е лично пространство. Собственикът му има право да пише каквото си иска в него, под каквато си иска форма, с каквито си иска изразни средства. Защото това е неговият виртуален дом. И читателите са му на гости. Аз например съм много гостоприемен човек, дружелюбен и винаги готов да потърси първо доброто у всеки. Посрещам непознатите с усмивка — защото се радвам да се запознавам с нови хора. Но това не значи, че разни агресивни и неудовлетворени от живота си личности имат правото да бъдат грозно груби. Ако не им харесва моят блог (или пък аз ги дразня) — да не идват тук, моля.
Short English Version |
12:38:26 ч., 19.01.2006 г.
Мда, а миналата седмица ми поискаха обяснение и ме обвиниха в „правене на голяма работа“, задето предупредих, че няма да толерирам повече заядливи коментари от тип „Баси тъпия блог“, „Не можеш да пишеш“ и т. н. И то от човек, когото мислех за доста близък.
Чак ми се уби желанието да се занимавам с блогчето, а ми е един от основните начини за отмора.
16:24:34 ч., 19.01.2006 г.
Въобще не им обръщай внимание, ама хич! Имаш си редовни читатели, които се радват на блога ти (Antonia for example) — пиши за тях
02:26:35 ч., 22.01.2006 г.
По отношение на показателен факт #2 се сетих за една реплика от филм за Хауърд Стърн. Цитирано по памет:
„Тези които го харесват го слушат средно по 30 мин на ден. тези които го мразят го слушат средно по два часа на ден“.
13:45:17 ч., 10.02.2006 г.
Kолко ли безсмислен живот трябва да водиш, за да ходиш на места, които не те кефят само и само да имаш какво да коментираш с омраза? Празни хора с празно ежедневие. Че на всичко отгоре и глупави
12:57:26 ч., 10.03.2006 г.
събрал съм ги няколко такива, които ме плюят всеки божи ден! нямам нерви да се разправям с изчадията адови
13:45:22 ч., 10.03.2006 г.
Ами те се тълпят при теб, защото им обръщаш внимание
А те жадуват именно някой да им говори, да им се ядосва, за да се чувстват значими в живота. Ако просто им блъснеш един пълен игнор (блокирай IP-та, не се стеснявай) и не ги споменаваш — за нула време ще се разбягат.
Бтв има някакъв проблем с encoding-а на блога ти — Firefox е интелигентно животинче и се справя, но akregator и съответно konqueror вадят едни маймуни, не е истина направо…