Името, рискът и новите хоризонти
Преди няколко седмици си губих времето със забавен тест на The Guardian, който леко подигравателно ме изкара купувач тип „French Connection“. Не знаех какво означава това (не съм много бранд-ориентирана), докато ровейки из Building Brands не попаднах на следната история:
FCUK Fashion: успехът
В началото на съществуването си през 1997 година French Connection била просто още една анонимна верига за мода, бореща се за живот с други безинтересни или направо скучни модни къщи по скъпарските търговски улици на Великобритания. Докато CEO-то Стивън Маркс не взел смело решение относно стратегията на бранда: French Connection да надигне глава, да шашардиса всички и да бъде различима от другите. Заданието към обслужващата ги рекламна агенция било кратко: „Направете така, че French Connection да бъде най-одумваният моден бранд“.
Точно по онова време French Connection откривали свой магазин в Хонг Конг. Рекламната агенция се натъкнала на факс ‘от FCHK до FCUK’. Резултатът: модата FCUK била родена.
Много неща са се случили от 97-а насам. Например можете да ‘fcuk-вате по пощата’, (на адрес fcukbuymail.com) или пък да FCUK FM-вате (на fcuk.com има онлайн радио). И, разбира се, не забравяме за FCUK Him и FCUK Her – парфюмите.
Да, много незряло. Пубертетско дори. Освен фактът, че чистите печалби са скочили от £6.4 милиона на £19.1 милиона. Вече има FCUK магазини в повече от 20 страни и акциите на компанията са скочили от £3.00 на £7.70 парчето.
Не мислите ли, че има огромна връзка между името и поведението на човек? Или на бранд, де 🙂 Променя се заглавието на един забатачен проект например… и той изведнъж тръгва напред с устрема на японски влак. Сменя се табелката на западнал квартален магазин и кварталната Билла бележи 30% спад в оборота. Наричат дребните сладки ‘петифури’ и хоп, майка ви и още сума ти потребители се излъгват да ги купят. Коцето решава, че Калки по му отива на месианството – и вече всички знаем, че нещо му хлопа. И т.н.
