Curiouser and curiouser

Винаги ми е било изключитело смешно когато някой ме попита „Коя е любимата ти музика?“. Или книга, автор, група, ястие, бренд, каквото и да е. Може ли някой на този свят да даде еднозначен отговор на подобен въпрос? За мен лично това винаги е било невъзможно. До снощи…

… или по-точно тази сутрин, когато си препрочитах за около милионен път „Приключенията на Алиса в страната на чудесата“. И установих, че може би това е книгата, която обичам най-много на света. Абсолютно и неподлежащо на съмнение. Да, ако преди години някой ме бе попитал за предпочитано четиво, може би щях да почна изреждам разни екзистенциалисти, модернисти и прочие -исти. Щях надълго и нашироко да обяснявам колко въздействащ е стилът на еди-кой-си малкоизвестен, но несъмнено велик творец, избрал за основна тема на творчеството си страданието на бедните източнофинландски гейове, провалили се в търсенето на пътя към опознаването на своя душевен естетизъм и т. н… Което щеше да е глупаво Все пак всичките онези ‘тежки’ и ‘сериозни’ книги съм ги чела по един, най-много два пъти. Докато „Алиса“ знам наизуст и въпреки всичко — продължава да ми доставя удоволствие да я чета.

А и самата героиня е пленителна. Умна, любознателна, смела, предприемчива, спокойна. Не се колебае да отсъжда. В кризисни моменти не чака просто нещо да се случи, а действа. Дружелюбна е към всички без значение от размера, вида и социалния им статус, подхожда без предразсъдъци в разговор с тях. Възпитана е!!! Знае кога и как се прави реверанс, обръща се с уважение към всекиго: „Excuse me, sir“ и „If you please, Your Majesty“ са употребени на място. Добронамерена е и винаги се опитва да бъде полезна, да помогне. Обича котки. Отстоява правата си до край. Въобще — мисля, че това е единствената литературна героиня, която ми харесва безрезервно. Бих искала да съм като нея.

Дали някъде в София се продава „Алиса“ на английски? Моят екземпляр е смъртно ранен от една мила и красива, но мразеща книгите котка — страниците са продупчени от ноктите й, а корицата е неестетично изгризана, уви. Мисля, че това е единствената книга, която наистина ми ТРЯБВА.

Може да прочетете книгата и на сайта на проекта Гутенберг.

Публикувано на 12 февруари 2006, неделя, в 5:35 pm, в категория Всекидневно.