Страшилища

Така изглежда они — традиционният японски демон. Они е хуманоиден, обикновено е много едър и с рога. Свиреп и див по природа е, обикновено единствената му дреха е една препаска около кръста. Enma-Daiou, кралят на ада Jigoku, има двама демони за помощници: akaoni (червеният демон) и aooni (син или зелен демон). Освен в ада они тормозят хората и на земята, мотаят се из планините или пък яздят облаците, ветровете и гръмотевиците. В народните приказки тези демони са традиционно зли и човекоядни, от тях всички се страхуват. Затова по ръба на покрива на всяка къща се поставят плочки onigawara — по тях са изографисани лица на страшни они, които плашат и прогонват злите духове далеч от дома.

Они играят главна роля в традиционния японски празник setsubun. Този фестивал отбелязва началото на пролетта (като кукерите ) и новата лунна година. Хора с маски на демони са ‘прогонвани’ символично от селището — смятало се, че така се изпъждат и лошия късмет, и злото, и болестите. Някога они били плашени с горящи сардини (смятало се, че мразят тази смрад), а в наши дни по тях се хвърлят соеви семена и се крещи „Oni wa soto! Fuku wa uchi!“ („Вън, демоне! Вътре, щастие!“).

Всичко това и още много повече научих от The Obakemono Project, който представя повече от 200 от традиционните зли духове, демони и чудовища, населяващи японските митове и предания. Каталогизирано, подреденичко, с кратки описания и илюстрации даже. Голяма забава.

Ето малко инфо и за самия проект. На японски ‘о’ е префикс, обозначаващ уважение, респект към някого, а ‘bakemono’ означава буквално ‘нещо променено“ — нещо изчанчено, извратено и отнесло се отвъд своето естество. С една дума: чудовище. Демек The Obakemono Project може да с епреведе като Проект за уважаемите чудовища. Японският архипелаг приютява (образно казано) много таласъми, зли духове, караконджули и чудовища. Всички тези одухотворени предмети, преобразени животни, демони, човешки изчадия и т. н. напасти се наричат youkai (‘йокай’, доколкото разбрах от указанията за произношението) или bakemono (това беше лесно: ‘бакемоно’ се чете). За тях се разказва в много народни приказки и рисунки, неделима част от културата на Япония.

Първият, който се опитал да опише всички бакемоно на Япония, е Sekien Toriyama — през 1776 г. публикувал дебеличка книга, озаглавена Hyakki Yakou или Нощният парад на сто демона. Мнозина са се опитали да вървят по петите му, най-успешен е художникът Shigeru Mizuki, който написал и илюстрирал много книги по темата. И въпреки това огромна част от японския фолклор все още не е преведена и представена на останалия свят. The Obakemono Project се опитва да запълни този пропуск.

Публикувано на 27 февруари 2006, понеделник, в 12:36 pm, в категория Знаете ли..., По мрежата.