Ограничаване

Цяла нощ нямаше ток. Призори дойде, помотка се из къщата и към 9 часа отново зачезна. Та чак до обяд. И още преди да си проверя пощата – зачезна интернет връзката. Ей преди малко се докопах за мрежа най-накрая.

Когато няма електричество:

– студено е, защото парното спира, не може да включиш ни климатик, ни печка;
– не може да гледаш ТВ или да слушаш музика;
– не може да браузваш – всъщност направо забрави за компютър-related дейности;
– няма какво да си приготвиш за ядене, нали печките не работят;
– не може и вода да пиеш, защото и диспенсърът е на ток;
– дори до тоалетната се ходи със свещ.

Единственото, което ти остава, е да се завиеш до ушите с няколко одеала и да четеш. Което и направих. Само дето ми се умориха очите и сега леко ме наболва глава. Не е добре така, никак не е добре.

Разговорът ми с отдел „Аварии“ на Енергото:

Аз: Добър ден, цяла нощ, че и половин ден сме без електричество, блок 520 сме…
Той: Добър ден. Да, знам, че няма ток.
Аз: Авария ли е?
Той: Да, нещо с един кабел има проблеми, сега започнаха работа по него колегите.
Аз (преглъщам въпроса защо чак сега се заемат с ‘кабела’): А кога се очаква да приключите с работата и съответно – да ни зарадвате с малко електричество?
Той: Ми не знам.
Аз: Все пак, приблизително?
Той: Нали разбирате, че колегите работят пред блока ви, аз съм в Красно село и няма как да имам връзка с тях.

Ами не, не разбирам. За мен по-нормалното е да имат връзка помежду си. Нали за това са сложили коскоджамити мъж да вдига телефона и да дава информация – какво се е случило, какво се прави и кога се очаква положението да се нормализира. Или пак очаквам твърде много от българската действителност…

Студено ми е, дудне ми главата и ме боли пръстчето. И ми е ядосано малко. Мрън.

Публикувано на 15 март 2006, сряда, в 4:15 pm, в категория Всекидневно.