Земята на свободните 1

Земята на свободните
Автор: Юрий Нестеренко
Част 1

Собственикът и изпълнителен директор на компанията Megagames Inc. Бил Ричмън сплете пръсти, изгледа шефа на разработчиците Макс Смарт и зададе очаквания въпрос:

– И как върви работата ви по новия проект?

– Днес довършихме енджина, – започна Смарт с бодър тон, но веднага беше прекъснат и бодростта му отиде по дяволите

– С цяла седмица закъснение.

– Какво да правя, шефе – разпери ръце Макс, – С Джони така или иначе работим по 16 часа на ден включително събота и неделя! Ако искате да става по-бързо – назначете ни повече хора.

– Колко повече? Бюджетът на проекта и без това е раздут до небето. Във вашия екип се водите повече от 30 души!

– Но от всичките 30 само аз и Джони работим! Е, и Алис, ама тя пише добра музика, не е програмист… Нямам предвид да се увеличи броя на хората в отдела, а просто да се уволнят няколко от безделниците и на тяхно място да се вземат добри специалисти… или специалистки, де, – бързо се коригира Смарт, за да не го обвинят в мъжки шовинизъм.

– И кого предлагаш за уволнение? – попита шефът му.

– Да започнем с идиотите!

– Първо, те не са идиоти, а алтернативно надарени личности, докога да ти го повтарям. И второ, ти не разбираш ли, че и при най-малкия опит да ги пипна – борците срещу дискриминацията и правозащитниците ще ме изядат жив? Адвокатите им веднага ще докажат, че сме ги изгонили не защото работят лошо, а защото са идио… алтернативно надарени, де.

– Ама първото следва от второто!

– Напразно се държиш като расистки шовинистичен дискриминатор, отричащ равенството на всички хора, гарантирано от Конституцията, Декларацията за правата на човека и Декларацията за независимостта. Явно изхождайки от упадъчните си и антихуманни разбирания, че умът превъзхожда глупостта… т. е. алтернативната надареност… ти искаш да лишиш част от американските граждани от право на работа. Напомням ти – за да станеш американски гражданин е достатъчно да се родиш под американски флаг. Ум за това съвсем не ти е нужен.

– Ами да работят като чистачи тогава, нямам нищо напротив. По каква логика тези умствени алтернативници трябва да работят в компютърна фирма?!

– В бюрото по заетостта са ги попитали какво умеят да правят и с какво искат да се занимават, те казали „игри“ и ето ги при нас.

– Да, де, те са искали да играят на игри, не да ги разработват!

– Тази подробност никого не вълнува. Държавата им е дала възможност да работят, сега е време на частния бизнес да ги интегрира добре в работния процес.

– Бе те по принцип са съвършено непригодни да работят това, което правим ние! Ако мен например не ме вземат в баскетболен отбор, да не би да тръгна да ги съдя за дискриминация?

Ричмън изгледа подчинения си от главата до петите.

– Няма да можеш да ги осъдиш – каза той след като приключи с огледа. – Имаш напълно нормален ръст, пък и други отклонения не се наблюдават. Виж, ако беше джудже – тогава да, шансовете да спечелиш щяха да са доста добри. Или поне да беше плешив. Един добър адвокат би могъл да докаже, че си дискриминиран по плешивина…

– Вие сте шовинист, шефе, – отмъстително каза Макс. – Не се казва „плешив“, а „алтернативно окосмен“.

– Така или иначе, алтернативно надарените не можем и с пръст да ги пипнем, – резюмира Ричмън. – Имат си лоби в Конгреса… И преди да си предложил да уволним негр… афроамериканците…

– Ще предложа, как няма да предложа, – прекъсна го Смарт. – Не защото имам нещо против цвета на кожата им, а защото дори на училище не са ходили.

– Учили са даже повече от теб, – възрази Ричмън. – Том Кроу например е бил по два пъти във всеки един клас, а 11-ти го е карал даже 3 пъти. Пък и имат прекрасни характеристики от предишната си месторабота.

– И къде са били преди? – подозрително попита Смарт.

– В затвор със строг режим.

– Предполагам, че от там са ги пуснали само и само да се избавят от тях. А бе, шефе, защо и в компютърните фирми не въведем правилото за предсрочно освобождаване при примерно поведение? Аз самият ще им напиша прекрасна характеристика, само и само да ми се махнат от главата.

– Не можеш да ги разкараш и това е! Нали никого не са ограбили, нито пък са убили? Имам предвид на работното място.

– Ама не знаят какво е това програмиране! Знаете ли с какво се е занимавал Лерой, дето го взехте за програмист? Пренабивал е номерата на двигателите на крадени коли. А Куинси, дето е специалист по графиката?

– Рисувал е графити по стените?

– Не, правил е фалшиви долари. И даже това е правил безобразно зле.

– Във всеки случай само пълен самоубиец ще тръгне да уволнява чернокож. А ако чернокожият е и лежал в затвор и с уволнението се възпрепятства социалната реабилитация на бивш престъпник – тогава самоубиецът е и мазохист!

– Ами ако уволните…

– Не, не и не! – кресна шефът. – Даже не го споменавай.

– Уфф… А да пенсионирате Олдфарт не може ли?

– Искаш да ни докараш дело от страна на Съюза за защита на правата на възрастните хора ли?

– Ама той е съвсем изперкал! Всяка сутрин налива мляко на компютърната си мишка!

– Има пълно право. Това е свободна страна. И ако искаш да знаеш – от целия ви отдел мога да уволня само двама душе.

– Нека да са двама! Така няма да ни се налага да блъскаме по 16 часа на ден…

– Не се и съмнявам. Особено като вземеш предвид, че това сте ти и Джони. Вие двамата сте бели мъже без физически и умствени нарушения, с хетеросексуална ориентация сте, нямате проблеми със законите или с наркотици, не принадлежите към религиозни секти. В тази страна няма да се намери и един човек или организация, които да се застъпят за вас. Кажи ми „благодаря“, че все още успявам да запазя работните ви места. Въпреки всички прозрачни намеци от страна на Комитета по политическа коректност.

Макс се умълча.

– Добре, де – смени темата Ричмън, – значи, имаме енджин. А как е положението със сценария?

Следва продължение… утре може би 🙂

Публикувано на 20 март 2006, понеделник, в 11:59 pm, в категория Смях.