Разходка, пазар, решения

Много хубаво се разходихме днес. Пък и маршрутът беше приятен: от Дървеница през Изток и Борисовата градина до Мама Мия на Шишман, където обядвахме. След това по Графа (с отбивки в разни магазини за мобилни телефони, книгопродавници, Мултирама и Ориндж център) до кафето на Гранд Хотел София на Гурко за фрапе и минерална вода, че бях пресъхнала. И накрая по Витошка (с подобаващи забягвания във важните магазини) до Патриарха, където се натоварих на една маршрутка за у нас си. Така като гледам – сигурно съм навъртяла десетина километра. А може и повече да са, хич ме няма с определянето на разстояния. И с цифрите по принцип 😆

Плячката ми от набега по магазините е дребна, но разнородна:

  • 4 DVD-та от разни вестници и списания: Часовете, Мълхоланд Драйв, Матадор на Алмодовар и анимационния Али Баба за Тедата;
  • кърпички за почистване на лаптопски монитори;
  • една прасковена на цвят блузка от Манго;
  • мултивитаминки.

Обаче не успях да си взема касичка. Толкова ли е трудно, мамка му и прасе, да се направи една най-обикновена касичка? По магазините продават или някакви невероятни ментета (мека ламарина или керамика с пластмасови закопчалки, моля ти се), или 25+ левови изгъзици. А си е срамота да дадеш толкова пари за подобна елементарна конструкция. В резултат в момента съм с една розовка джиджавка, дето Теда ми я подари. Нищо, че е детска – върши идеална работа.

Миналата седмица се оплаках, че IrdA-то на лаптопа ми не работи под линукс, та се налага да буутвам под Windows за да се връзвам към мрежата през мобилния си телефон. Даниел Панев ми напомни, че мога да си взема кабел, с който да вържа двете устройства. А пък днес в Мултирама открихме още по-добро решение: с Bluetooth adapter! Даже има промоция на някакъв Epox-нещо си, дето струва 25 лева с ДДС. Преди малко Тото се разрови и провери дали работи под линукс – работи. И намери едно ревю на руснак, който ползва точно този адаптер с точно моя телефон 🙂 Утре ще си го взема и забравям за Windows-a!

От офиса пък първо ме зарадваха, че оувърдрафтът по дебитната карта май най-накрая е уреден. След което ме сюрпризираха, че всички служебни телефони минават от МТел към Глобул. Мога да запазя сегашната си карта, разбира се, само трябва да си намеря втори телефон. Отначало реших да си взема ама най-евтината възможна слушалка (има едни Мотороли с кръгли монитори, дето брат ми си я взе за 50 лева май). След това обаче с Тото се сетихме, че май е време той да си ъпдейтне телефона с нов, а аз ще взема стария му Siemens S45, дето е на 4-5 години вече.

След задълбочено ровене из мрежата и четене на сума ти ревюта Тото се раздвои между SonyЕricsson K750i и Siemens C75. Да, малко странно звучи подобно колебаене, двата телефона са в съвсем различни класове все пак. Проблемът е, че не може да реши дали да му се харчат повече или по-малко пари. К750i е обявен за BestSeller на 2005 година, а С75 е с най-добро съотношение цена/качество. И е три пъти по-евтин. Разгледахме ги детайлно и двата телефона днес – Siemens-ът ме изненада колко добре е докаран! Е, в сравнение със SonyEriсsson-ът е като жълтоклюно пате, разбира се, ама все пак. Това е С-клас телефон, а е един джиджан такъв, симпатичничък. Тото да му мисли 🙂

Сега съм си сътворила бананов шейк, изтегнала съм се на диванчето и слушам с едно ухо телевизора. Поуморих се, обаче слънцето… слънцето… Толкова обичам да е топличко!

А ако се отбиете в Мама Мия – не пропускайте картофките по селски с кашкавал, топено сирене и копър, убийствено вкусни са!

Short English Version

Today the weather was just perfect for a long and happy walk. And some shopping 🙂

Коментари

  1. Gravatar Алекс
    22:58:38 ч., 05.04.2006 г.
    1

    Ха! Аз съм с С75! И не слушайте клеветници :-), съвсем си е добър. Може би аз съм пристрастна, защото ползвам само Сименс и само С серията – първо С25, който подарих на мама и който единствен от всички модерни телефони никога, никъде не губи обхват и поддържа връзка, сякаш я гради от поцинковани въжета; после С55, който все така блестящо изпълнява задълженията си, макар и вече не в мен, а в един приятел; и сега С75, от който нямам оплаквания вече близо 5 месеца. Може аз да съм късметлия, не знам.

    Обаче още няма калъфчета за него, или поне аз не намирам! И си седя все още с лепката на екранчето, защото ще го надера безнадеждно иначе, че чак от зор едно тиксо съм лепнала отстрани, че влиза въздух.

    И едно напомняне, не че не си знаете и сами, но да си кажа – само от хубави магазини, официални вносители и оторизирани дилъри, че инак ще има преинстал на софтуера през седмица…

    Успех, на каквото и да се спрете – и двата телефона са много хубави.

  2. Gravatar maumyh
    00:26:35 ч., 06.04.2006 г.
    2

    За с двете ръце за Ериксона.Мразя Сиеменс.Много кофти меню.Не мога да им свикна на тях.Ериксончето си има много добра камера – по.добра е и от на Нокиа Н70 + някакъв гаден софт за обработка на снимките,но пък става смях с него:)
    Касичка може да си изработиш от един 3.литров буркан с капачка залепена с каноколит.Ще те домързи да я отваряш:))
    Идеята за Мама Миа не може ли да се осъществи с всички ,които дращят из блога в средата на лятото?:)

  3. Gravatar Антония
    00:54:58 ч., 06.04.2006 г.
    3

    @Алекс: не съм се изразила правилно. Идеята ми е, че Siemens C75 за парите си е супер як телефон. На външен вид много ми допадна, пък и като го разцъках – много добре се държа. Обаче SonyEricsson K750i е много-много по-добър, няма как да си изкривя душата. Затова е й 3 пъти по-скъп.

    @maumyh: В момента съм с SonyEricsson К700. Предишният ми телефон пък беше Siemens M35. Пробвала съм и двете марки – и от двете съм много доволна. За сметка на това Nokia хич не харесвам (май съм единствена в цял свят :-)) Тото от камера хич и не се интересува. По-скоро е заинтригуван от разните технологии за пренос на данни. Още се колебае.

    А касичката, дето я търся, трябва да е компактна и много здрава. Стъклото отпада като вариант.

    Мама Мия или друго заведение с дворче – винаги готова 🙂 Телефонът ми е тук.

  4. Gravatar maumyh
    09:36:17 ч., 06.04.2006 г.
    4

    Ако от Енеарт изявят желание за някое парти в София лятото,може да ви потормозим малко:)

  5. Gravatar turin
    09:59:24 ч., 06.04.2006 г.
    5

    Аз едно не разбирам на тия телефони… Защо изобщо слагат камери на тях? Тия камери за нищо не стават (е, освен да снимаш някой предмет, за да не забравиш как изглежда горе-долу, примерно…)
    Много, много по-ценно нещо за вграждане в телефон може да е примерно GPS. Така и така операторът ни проследява къде сме с достатъчна точност, защо и ние да не можем да знаем това? Просто като при проверката на връзката клетката изпраща на апаратчето приблизителните му координати. Или пък д а вградят истински GPS-и в телефоните – вече има доста миниатюрни модели, няма да е проблем. И когато човек иска, да може да си включва GPS-а и да си зарежда карта на съответния град и т.н.
    А те – не, камери ще слагаме. И вдигат мегапикселите им, а отпред една оптика „не ми говори“

    Та тъй де, прав си е, че по-ценни са си възможностите за пренос на данни. А пък и сигурно повече ще му трябват от камерката 😉
    (/me само беше възмутен от производителите, затуй така разпалено…)

  6. Gravatar Алекс
    10:22:06 ч., 06.04.2006 г.
    6

    @Антония – разбрах аз, разбрах, но исках точно на това, че не е никак лош, а е 3 пъти по-евтин да наблегна 🙂 И… ставаме две за Нокиите. Слава Богу, вече мислех, че нещо не е наред с мен 🙂

    @turin: аз знам колко тъпо ще прозвучи, но ще ти споделя моята причина да искам да има камера – искам да ми излиза лицето на който ми се обажда. Снимам си някой-ът, закачам снимчицата към „досието“ му в телефона, и си гледкам, докато звъни. Сега, като техничарска душа, ти ще ми измъкнеш някой аргумент, че има как да си качвам снимки на телефона, без да ми е нужна камера за целта, при това ще са с много по-добро качество, а аз ще трябва публично да призная телефонно-кабелно-данно-преносима неграмотност и накрая ще сумтя смутено и ще рия засрамено с крак прахта. Та затова няма да коментираме основанието ми, нека само го приемем с тежка въздишка 😀

  7. Gravatar Никола
    10:55:24 ч., 06.04.2006 г.
    7

    Аз лично не разбирам манията по телефони. Преди няколко дни ми откраднаха апарата – снощи влязох в първия магазин, разгледах внимателно кой е най-евтиния, извадих 50 лв. и си го купих. Можеш да се обаждаш и да ти се обаждат, има и будилник – всичко, което бих използвал и от телефон за 950 лв. За снимки, видео, музика или игри си има специализирана техника, която е на светлинни години от тази, която е и в най-скъпите апарати.

  8. Gravatar turin
    11:12:34 ч., 06.04.2006 г.
    8

    @Алекс: Е, недей да риеш пратха, ти пък – ще се разкихаме 🙂 Това за снимките на хората – може да си права, да. Но правилният начин според мен не е като си даваш телефона, човекът отсреща да ти блесва с камерката. Не е нужно ти да ме снимаш, ако ще е снимка за адресника. Аз си правя една снимка, качвам си я в профила и когато ти пращам контакта си, в него има и снимка. Или ако искаш, ти пращам само снимката, пък ти си я прикрепяш към записа ми в твоя адресник.
    Защото съм виждал такива снимки в телефон на приятел, че наистина дълго съм се чудил кой кой е, а пък всичките съм ги познавал. Поне по лице 😉

    @Никола: Аз например когато безвъзвратно ми заспа предишнят телефон, отидох в магазин за втора употреба и си взех една nokia 6100 – има си адресник, „гарганайзер“:), IR и GPRS… това ми стига.

  9. Gravatar zImage
    11:35:40 ч., 06.04.2006 г.
    9

    Всъщност това е което ми трябва и на мен: address book, organiser, IrDA и Internet. Номерът е, че търся колкото се може по-малко latency, защото на мен връзката ми е необходима за ssh и подобни. Сега събирам информация за UMTS. Камерата не ме интересува, но mp3/radio ме изкушава, защото предпочитам да нося колкото се може по-малко устройства, а без музика не може 🙂

  10. Gravatar Даниел Панев
    15:09:46 ч., 07.04.2006 г.
    10

    Антония, а Вие с какви толкова специални кърпички си бършете монитора? Аз моя стария 2 години и нещо го бърсах с: обикновени салфетки, обикновени салфетки, напоени с вода, влажни кърпички за ръце, кърпички за почистване на офис техника, ръкави… И нищо му няма, освен един изгорял пиксел в десния край, който така или иначе едва ли е причинен от бърсането…

  11. Gravatar Антония
    22:11:56 ч., 07.04.2006 г.
    11

    @Даниел Панев: някакви английски са, за първи път ги взимам. И са хитри. Първо с една мокра кърпича забърсваш, така че да отстраниш пръстови отпечатъци (ако си позволил на някого да ти го докосне, разбира се :-)) и други подобни следи. След това със суха кърпичка пък махаш остатъците от почистващата течност (т. нар. ‘филм’). Не мога да преценя дали с обикновени мокри кърпички няма да се получи същия ефект, защото никога не съм се осмелявала да се държа ‘не по правилата’ 🙂 Пък и толкова си обичам лаптопа, че най-малкото, което мога да направя за него, е да му купувам специални кърпички, мишки, раница и разни други дреболии. Глезя си го 🙂 А Tотовияt лаптоп намазва покрай моя 😆

  12. Gravatar Даниел Панев
    14:42:47 ч., 10.04.2006 г.
    12

    Антония, да Ви дам да се погрижите малко и за моя тогава?

  13. Gravatar Антония
    18:36:55 ч., 10.04.2006 г.
    13

    Давай 😆 Не обещавам, че ще върна обаче… 😛

  14. Gravatar Дневникът на Племето » Blog Archive » Plesio
    13:44:42 ч., 12.04.2006 г.
    14

    […] След още 5 минутки регистрацията беше готова. Дадоха ми новия диск с валидната регистрация и ме изпратиха по живо, по здраво вкъщи. Аз пък за отмъщение си купих един много як Пад корица малки квадратчета A4 Oxford от тях, а Надя един моливник за офиса и 100 броя кърпички за почистване на офис техника. Е, не са като тези на Антония, ама на мен и тези ми вършат работа.   Настроение : Доволно  Музика : Johannes Brahms / Hungarian Dance No 6 […]

Leave a comment