Торенти vs копирайт защитници
Преди месец и половина написах ето този мейл до в-к Капитал.
Добър ден, колеги,
Бих искала да привлека вниманието ви към статия The Pirate Bay: Here to Stay?, публикувана вчера на Wired. И особено към частта:
„It has in many ways been obvious to the public that the anti-piracy lobby is also operating in their own, very doubtful, legal gray zone. They are dependent on the existence of police officers willing to give priority to the hunting of file sharers over real criminality.“
Аналогиите с БСА и като цяло със ситуацията в България просто бодат очи. А все още единственото място, където проблемът с нарушаването на закона от страна на копирайт защитниците се дискутира, е Интернет — блогове, форуми и чатове. Въпреки че темата е достатъчно противоречива — и от правна, и от потребителска гледна точка.
Към всичко, изложено в статията, бих искала да добавя и няколко парадокса от родната действителност, които зорлем ме карат да се бунтувам срещу т. нар. авторски права и полицейщината, която се използва за да бъдат ‘опазени’:
1. По кината пускат главно Холивудски блокбъстъри/бози. Европейски филми практически няма.
2. Премиерите на филмите, които все пак няма как да не покажат, са с голямо закъснение. Oсвен ако не става дума за Star Wars. За сметка на това Kill Bill дойде с половин година закъснение. Или повече беше?
3. В по-малките градове пък киносалони няма.
4. Не мога да стана клиент на местната видеотека, защото в личната ми карта адресната регистрация е от друг квартал на София. Не друг град. А квартал на 5 км от сегашния ми адрес. Да сменям лична карта заради кварталната видеотека ми се струва меко казано несериозно.
5. Повечето от заглавията, които бих искала да гледам на ДВД, излизат или с ужасно качество…
6. … или въобще не излизат.
7. Pay-per-view програми няма как да бъдат гледани тук.
8. Издава се главно мейнстрийм музика, малко по-особен вкус да имаш — няма какво да слушаш.
9. Да поръчваш музика и филми от онлайн магазини също не е опция: или няма доставка за България, или не приемат издадени у нас кредитни карти.
10. И не на последно място: няма как да не спомена обидата от колониалното отношение на големите корпорации към родния потребител. Да, България е малък пазар, да, не могат да реализират кой знае какви обороти тук. Но трябва ли затова да се държат с нас все едно ни правят подаръци/подаяния? Когато купувах лаптопа си трябваше да платя ЗАДЪЛЖИТЕЛНО и едно копие на Windows XP Home Edition, въпреки че въобще нямам нужда от него — linux потребител съм от 1998 г. насам. На настояването ми, че не искам да давам пари (и то не малко) за софтуер, който ми е ненужен, ми бе обяснено, че този модел се внася в България само в комплект с MS. Въпреки че в други страни може да се купи и без тази ‘екстра’.
Съжалявам, че така задълбах в битовизми, просто темата с правата и задълженията винаги ме е предизвиквала да глаголствам.
Надявам се, че проблемите, разисквани в статията на Ан Харисън, са интересни и за вас. Ще се радвам да прочета и вашето мнение.
С пожелание за успешен ден и по-слънчева седмица,
Антония
От Капитал отговориха, че подготвят нещо по темата… Още не е излязло гледам.
Short English Version |
00:55:35 ч., 08.05.2006 г.
[...] Mного хубав пост на Antonia по темата. [...]
12:44:25 ч., 08.05.2006 г.
Напълно съм съгласна с теб!
Мисля си, обаче, че реалното мнение на юзърите може да бъде разбрано само от личните блогове или форумите. Леко се нервирам от този факт, защото май не можем да говорим за обективна журналистика в този случай…
13:06:04 ч., 08.05.2006 г.
Niili, не се нервирай – журналистиката не само че никога не е обективна (макар винаги да го твърди), а и е отмираща форма на медийност. Чети блогове, виждай лични, субективни позиции и така „обективното“ само ще се появява. Е… то всъщност ще е твоето субективно, но кой пък е казал, че изобщо има нещо обективно?
13:36:04 ч., 08.05.2006 г.
и с теб съм съгласна, turin, но не можеш да отречеш, че все още съществува културата на „във вестника пише“ и „чух по телевизията“ (не ВИДЯХ, а ЧУХ)
може би разсъждавам леко наивно, но точно това ме ядосва неистово – че не сапредставени реални факти…
13:41:21 ч., 08.05.2006 г.
Според мен няколко са основните проблеми на съвременната журналистика. Започвам, разбира се, с издръжката. Няма медия, която да се издържа само и единствено от продажби на съдържание (т.е. да разчита на парите, които давате за абонамент или с които си купувате вестник от павилиона на кьошето). Основните приходи са от рекламодателите. И затова доста често медиите се самоцензурират: как да пиша истината (от която боли) за компания Х, като тя ми дава Y лева всеки месец, а тези пари са за заплатата ми все пак?
Освен това у нас журналистиката е евтина, заплащането на труда на журналистите е доста ниско. Това води до подкупност, разбира се. Поръчкови материали, изкривяване на истината, ‘пропускане’ на информация. Знаещите и можещите хора от занаята предпочитат да се захванат с нещо странично, отколкото буквално да робуват срещу жълти стотинки. Защото за никого не е тайна, че работното време е разтегливо понятия и хората работят по 12-16 часа на ден при гадни условия на труд. Съответно по медиите остават или истински влюбените в професията си люде (да са живи и здрави, че са само една шепа вече), или по-некадърните и мърлявите, които няма с какво друго да се захванат и да изкарват пари. И качеството на журналистиката пада драматично.
Недостигът на хора, които да работят в медиите, пък води до ‘съвместителство’: когато един човек пише за няколко коренно различни тематики. Репортери, които и грам понятие си нямат от определен ресор, ‘запушват дупки’ и се опитват да отразяват събития/информации, които не проумяват. И вината не е тяхна, те просто не са специалисти и не могат за една нощ да станат такива, нали?
Въобще и в медиите ни е същата каша като в цялата държава.
13:45:48 ч., 08.05.2006 г.
14:09:49 ч., 08.05.2006 г.
Писах го в блога на Йовко, ще го пиша и тук!
Въпросния ден (петък) на страницата на ДАРИК видях много интересно публикувана тази новина (за арестуваните пирати):
* На челно место беше новината (НСБОП пребори „престъпността“ значи)
* Отдолу имаше материалче за прясно-изгорялата къща на основния свидетел по делото на братя Маргини
Всякакъв по-нататъшен коментар е излишен. В БГ след тези 4-ма ъплоудъри (баси английската шльокавица е това „ъплоудър“) престъпност практически НЯМА.
На печелившите – честито. Останалите – по-добре стойте от другата страна на бариерата… още малко (век или два само)
20:21:11 ч., 08.05.2006 г.
Надявам се, че прочетохте статията от Wired — материал ама точно в десятката! И ми се иска някой ден да живея в държава, където хората знаят как да защитават правата си, а властите внимават и не ги нарушават.
00:08:33 ч., 09.05.2006 г.
„Я сега си признай веднага… а ти купи ли си тоя Линукс деот го ползваш… кви са ти яприказки, че бил безплатен, на теб майка ти е безплатна, за кого работиш?Кво си делите от получените пари? А, аре веднага казвай, да не те почна с бухалката с мръсните зъби….. Къв адвокат маааа? Ей са като те замуам… адвокати… сичко ша си изпеееш пикло…“…. и тн. още четиредест реда.
Моля не се блещете, това е как провеждат разпит в МВР София… е, леко посмених сценария, но иначе като тон го докарах. И да, главната героиня е моиче, която после две седмици ходеше с тъмни очила и си направи керамични коронки на зъбите… ха познайте защо. (и това, защото си била сложила в бяло шишенце разтворими пъстри витамини, хванали някакъв индивид от Студентски с трева и я подбжрали и нея, защото „изглеждала съмнителна“, била цялата в черно… ми да, на погребение в черно се ходи, мама им стара. )
16:29:46 ч., 09.05.2006 г.
Eneya, а мога ли да попитам какво предприе героинята от твоя разказ? Защото, както го разказваш, не виждам проблем да осъди самозабравилия се бабаит.
Знам че не може да върне зъбите и спомените (за униженията), но поне някакво морално удовлетворение ще получи.
Просто… Просто трябва да си търсим правата. Не да ги знаем – никой не може да зане всичко. Но е близко до ума, че след като са я пуснали е могла да отиде на лекар, където ще оформат необфодимата медицинска документация, като междувременно се свърже и с адвокат.
17:42:25 ч., 09.05.2006 г.
Бабита отрекъл да е правено каквото и да е, накрая заявили, че се е опитала да избяга и тя била набита, защото „оказала съпротива при арест“.
17:54:27 ч., 09.05.2006 г.
Абе… Ама хайде, това е разговор не за тук. Като се върна
18:08:12 ч., 09.05.2006 г.
И аз като Даниел ще кажа едно „Хммм“ само, макар че ми се иска сто страници ферман да изпиша с възгласи като „А бе кога ще се научим да си отстояваме правата, бе“. От мен да мине
18:41:37 ч., 09.05.2006 г.
Не бе – щото съм сигурен, че не е потърсил адвокат, за това. Щото дори и аз, като най-юридически невежия простак тук виждам такива… хъм… несъотвествия. Щото нали при задържането лицето трябва да се освидетелства от лекар (за това пред 4-то РПУ почти всеки ден има линейка сутрин като минавам за работа), а и едва ли двама стокилограмови мъже ще убедят който и да е съдия, че не са превишили правата си при задържането на 50 килограмова девойка. Но да не се отклонявам от темата…