Таралежът и рибарят

Излязал рано-зарана Ежко на разходка. Ходил, бродил, чак до реката стигнал. И изведнъж гледа – един рибар с въдица в ръка седи на брега. Тръгнал Ежко към рибаря, пък си мърмори под носа:

– Сега като стигна при рибаря ще му кажа „Как е рибарю, как е, кълве ли?“, а той ще ми отговори „Не, Ежко, не кълве, но нали знаеш – не това е важното“ и ще се разговорим за риболова, за тишината, за загадъчността на… Не! Не! Другояче ще стане. Ще отида при рибаря и ще кажа „Привет, рибарю, как се чувстваш в това прекрасно утро?“, а той ще отвърне „Да, Ежко, утрото наистина е прекрасно“ и след това заедно ще съзерцаваме тревичките и дърветата на отсрещния бряг. И както бавно, но неуморно се движи тази река, така и ние ще… Не, не! Няма да е така. Всъщност първо ще махна с лапка и чак след това ще викна „Привет, рибарю, как върви живота?“, а той ще сподели, че животът е удивително-прекрасен и ще обсъдим загадките на битието, ще наблюдаваме водата, ще се опитваме да разберем реката…

С тези мисли Ежко стигнал до рибаря:

– Привет, рибарю!

– Върви на майната си, Ежко!

Ежко щракнал с пръсти:

– И това е вариант.

Публикувано на 24 май 2006, сряда, в 12:27 am, в категория Смях.