Ден на хавлията

ПЪТЕВОДИТЕЛ НА ГАЛАКТИЧЕСКИЯ СТОПАДЖИЯ дава следните сведения по въпроса за хавлиите.

Хавлията, пише там, е навярно най-полезното нещо, което един междузвезден стопаджия може да притежава. На първо място тя е много ценна в чисто практическо отношение – можеш да се загърнеш с нея, за да се топлиш, докато подскачаш по мразовитите луни на Джаглан Бета; можеш да легнеш върху нея на плажа, покрит с жарък мраморен пясък, и да дишаш опияняващия морски въздух на Сантрагинус V; можеш да подремнеш под нея и под звездите, огряващи с яркочервените си лъчи пустинния свят на Кактафун; би могъл да я опънеш като платно на минисал по ленивите тежки води на реката Мот; намокрена, ще ти послужи и в ръкопашен бой; можеш да си завиеш главата с нея, за да не дишаш отровните изпарения или за да не срещнеш погледа на кръвожадния звяр Бъгблатер от Траал (едно невероятно глупаво животно, което си мисли, че ако ти не го виждаш и то не може да те види – но макар и тъпо като галош, то е много, много кръвожадно); ако изпаднеш в беда, можеш да я размахаш над главата си в знак, че се нуждаеш от помощ, и, разбира се, можеш да се избършеш с нея, ако все още ти се струва достатъчно чиста.

Но преди всичко, тя е изключително ценна в психологическо отношение. Кой знае защо, ако един страг (страг = нестопаджия) открие, че стопаджията носи хавлията със себе си, автоматично стига до заключението, че си има и четка за зъби, кърпа за лице, сапун, кутия с бисквити, манерка, компас, карта, кълбо, капан, спрей против комари, екипировка за дъждовно време, космическо облекло и т.н., и т.н… При това страгът е готов с удоволствие да заеме на стопаджията кое да е от всички тези, а и дузина други неща, които стопаджията случайно може да е „загубил“. Ето как разсъждава страгът: онзи, който е способен да преброди надлъж и нашир галактиката, и то на стоп, да изнемогва, да мизерствува, да се сблъсква с невероятни трудности, да ги преодолява и все още да знае къде му е хавлията, е явно човек, с когото си длъжен да се съобразяваш.

Така се е зародил един израз, станал вече класически в стопаджийския жаргон. Например: „Хей, сас ли го онзи хупи Форд Префект? Те това се казва фруд – наистина знае де му е хавлията (сас = зная; чувал съм за; срещал съм; правя любов с; хупи = наистина прибран човек: фруд = ама наистина страшно прибран човек).“

Днес, 25 май, е Денят на хавлията. Аз съм си приготвила една прасковена на цвят с дискретни белички чайки и наистина смятам да я разходя с мен нагоре-надолу из София. Ще нося и фотоапарата.

RIP, Douglas.

И да премина към нещо, което определено ме развесели днес. Малко злобничко, но пък наистина умно:

Нях, нях, нях 😆 И все надзъртам дали няма да изскочи Питър Стормаре отнякъде с едно „German Engineering in da house“ на уста 😆

На тази книга се натъкнахме в книжарница Хеликон. Първо се изсмях, след това се разцъках с език, накрая даже успях малко да се ядосам. Дразня се когато видя, че не само някой си е дал труда да пише глупотевини, ами след това са ги и издали, че сигурно и ще се намери заблуден родител да ги купи с надежда да внесе малко ‘знания’ в ежедневието на тийнейджъра.

Въпросите ми към авторката са много и все любознателни: „С какво граматиката за тийнейджъри се различава от граматиката за възрастни? А от тази за деца?“. И сериозно – няма ли учебници по граматика, та се издават подобни книжлета? Как точно ще накараш тийнейджър, който според авторката е изпуснал да научи нещо в училище, да прочете именно „Гръматиката“? Че и да се поучи от нея?

Снимката излезе една крива такава, ама на сравнително тъмно място, с камерата на телефона и със заети с цял куп торбички, книжки и прочие подробности… и това си е добро постижение.

Мисля, че и този Панаир на книгата ще го пропусна. Бях един от ревностните посетители до миналата пролет. Но вече просто не си струва. Уморих се да се сблъсквам с посредственост и непрофесионализъм от страна на издателите. Неведнъж съм се заканвала, че направо ще престана да купувам книги на български – нито преводът им е като превод, нито печатът си струва, да не споменавам за абсурдният понякога подбор на заглавия и произволното им пъхане в странни категории и поредици, които само заблуждават. За сметка на това цените са определено впечатляващи. Не ми се свиди за парите – и повече бих давала. Ама да има за какво. А то… От миналогодишният пролетен панаир с много мъка си избрах 7-8 книги – все стари неща, които по една или друга причина бях пропуснала. За какво да се бутам в тълпата из онази душна зала? Да гледам дебели намръщени лелки, които направо са хвърлили книгите по щандовете? Не са ли чували , че ще имат повече купувачи ако поне малко подредят изданията, а не ги трупат на криви купчини?

Единственото, което може да ме накара да размисля и все пак да се вдигна до НДК, е представянето на „История на любовта“ на Никол Краус. Най-малкото защото Алфонсо Куарон снима филм по нея в момента. Но и защото Краус казва неща като:

Какво всъщност е литературата? Ако трябва да се огранича до едно изречение, бих казала следното: безкраен разговор за това какво означава да си човек…, а да четеш означава да си въвлечен в този разговор.

Дегустацията на „История на любовта“ ще се състои на 27 май 2006 г. от 15:00 часа във фоайе Изток на НДК.

Публикувано на 25 май 2006, четвъртък, в 12:45 am, в категория Знаете ли..., Пазарно, По мрежата.