Там

Тото кара байк като луд. Взима разстоянието от нас до офиса си за 20 минути – за сравнение с такси или с градски транспорт времето никога не пада под 45 минути, стига и до повече от час. И ми къса много нерви защото непрекъснато го мисля. Дали някой идиот с джип няма да го отнесе от пътя, дали загубена баба няма да изскочи зад кьошето и да го принуди да направи необмислена маневра в опит да й спаси старите кокали, дали няма да му се спука гума точно при спускането по нанадолнището зад Славия и да направи кълбо през глава… Да не споменавам какъв ужас изпитвам като тръгне да се прибира от работа в 12 през нощта с байка. Всякакви страхотии ми се мотаят из главата. За капак вчера попаднах на ето тази кампания от Дания:

Helmet or Braindamage?

Are you still stylish if you smash your head? How fun is it to party with a hole in your head?
Стилна ли си ако си със смачкана глава? Как е купонът като имаш дупка в главата?
How great is it to play ball with a hole in you head? Helmet or Braindamage – which is more cool?
Колко е гот да играеш футбол с дупка в главата? Каска или мозъчно увреждане – кое е по-готино?

Копито го превеждах малко произволно: от датски през английски та до български – може да си представиш колко се е изкривило всичко. Дончо да каже дали съм нацелила смисъла 🙂

А това е телевизионният клип на кампанията:

По това, което съм чела из мрежата, и по разкази на познати – в Дания колоездачите са на почит. И въпреки това Rådet for Større Færdselssikkerhed (тамошното КАТ) смята, че е необходимо да проведе кампания Spænd Hjelmen (разбирам го като Закопчай си каската), да пусне специален уебсайт cykelhjelm.dk и да плаши хората с гореизложения криейтив. Бравос!

И след като за пореден път се убедих, че част от света отвъд границите на милата ни татковина е значително по-уреден и умен… Да се присетя, че всъщност не сме чак толкова зле.

Не се случва тук, но се случва сега

По принцип смятам, че Amnesty International не е много читава организация – поне частта й дето се занимава с демокрацията на европейските държави. А и принципът им май е „Много приказки, малко действие“. Но пък тази тяхна аутдор кампания в Швейцария е наистина точно попадение. Не, че пряко ще промени към по-добро живота в страните, за които ‘разказва’ (Судан, Ирак, Китай, Куба, Либерия, т. н.). Не това е и целта, разбира се.

It's not happening here, but it's happening now It's not happening here, but it's happening now It's not happening here, but it's happening now

It’s not happening here, but it’s happening now

It's not happening here, but it's happening now It's not happening here, but it's happening now It's not happening here, but it's happening now

Много силна идея. А и качеството на изпълнение е отлично, няма да си кривя душата.

Та… това е за днес. Бях почнала да пиша за юбилейната Лига на разказвачите, дето се случи тази сряда в Грамофон, но реших, че събитието си заслужава отделен и мнооогооо детайлен постинг. А все още не съм обработила снимките (т.е. не съм ги рисайзнала подобаващо, да не си мислите, че за нещо по-сложно говоря :-)), нямам на разположение текста на разказваните истории (а те бяха яки), нито пък имената на разказвачите… С две думи – не ми е дошла музата. Живот и здраве, другата седмица ще го пиша. А междувременно ще кажа само едно: яд ли те е, че пропусна да отидеш, а-а? Има защо 😛

Коментари

  1. Gravatar Дончо
    12:33:28 ч., 02.06.2006 г.
    1

    Аз датски не отбирам, но ще го засиля на Веси, да си каже тя мнението :). Все пак, тя е ‘експертът’ по датски в семейството, понеже Ангел все още не може да чете.

  2. Gravatar January
    12:51:36 ч., 02.06.2006 г.
    2

    Много добър петъчен подбор 🙂
    Особено на Амнести Интернешънъл е доста въздействаща с това съобразяване с околния пейзаж.. брр

  3. Gravatar sorcerer
    16:35:06 ч., 02.06.2006 г.
    3

    Малко спам ще стане, но и аз искам да кажа, че са много силни кампаниите. И както January е отбелязала, съобразяването с околния пейзаж е направо страхотно. Сякаш си вътре в нещата.. 🙂

  4. Gravatar Алис
    18:33:34 ч., 02.06.2006 г.
    4

    Присъединявам се към мнението на Jan относно селекцията. Кампанията Helmet or Braindamage ми напомня много на кампанията на Hannelore Kohl Stiftung в Германия, която предизвика много негетивни отзиви и доведе до промяна на плакатите няколко месеца по-късно.

  5. Gravatar Мариян
    20:06:58 ч., 02.06.2006 г.
    5

    От години карам колело и повечето неща които си споменала съм ги преживял 🙂 Интересното е, че след като го изпиташ веднъж след това колелото ти е много по-сигурен транспорт от мотора например 🙂

  6. Gravatar Антония
    22:00:56 ч., 02.06.2006 г.
    6

    @Алис: намерих още по-близка като идея кампания. Става дума за Initiative ProHelm, чийто криейтив е на Scholz & Friends, Berlin. Явно не можем да избягаме от аналогията със счупените яйца..

  7. Gravatar Алис
    21:07:40 ч., 03.06.2006 г.
    7

    Не съм била пряка свидетелка на тази кампания. Но ми прави впечатление, че преобладават жените като „лица“ на кампанията. И го разбирам. Много по-рядко се среща жена касконосец, най-често заради страха от разваляне на прическа или просто дебилското излъчване, което се получава. При мен имаше ситуация, в която каската ме предпази, но дори и след това избягвах да я слагам, защото не можех да понеса гледката в огледалните повърхности, които срещах по пътя…

  8. Gravatar Антония
    02:26:17 ч., 04.06.2006 г.
    8

    Хм, дали таргетират жени с женски образи? Едва ли 😉 По-скоро се обръщат към момчетата/мъжете: те карат по-безотговорно от жените, по-силово, склонни са да рискуват повече от нас. Освен това се впечатляват повече от определено послание, когато им е поднесено от красива жена 😆

    Аз например няма нужда да слагам каска, защото напоследък карам ама хипер внимателно, главно в парка. Никога не излизам на шосето, като видя кола предпочитам направо да спра. Бе въобще… налегнал ме е един страшен страх, браня животеца си със зъби и нокти, няма начин да тръгна да го рискувам с невнимателно каране. Бих инвестирала в каска, ама наистина не виждам смисъл.

  9. Gravatar Алис
    01:27:59 ч., 05.06.2006 г.
    9

    За теб няма смисъл. Особено, ако практикуваш предимно в парка, а и не караш по улицата. Но и това не са кампании, предназначени за българските улици, а за тези в Дания, Германия, т.н. Там понякога колелото е единственият транспорт, ако не искаш да си зависим от адските цени на градския транспорт, задръстванията или отровните газове. И не навсякъде има отделни алеи за велосипедистите, а камо ли улици, по които те са с предимство. Това са редки случаи, предимно в градове със слабо развит градски транспорт или с огромно количество колоездачи (сега се сещам за Мюнстер). Но например тук в Рурската област карам по платното и си е страшничко.
    А за жените на колела – тези с каски са рядка гледка, за разлика от мъжете(при сравнително равен дял от общата бройка велосипедисти). Доброто е, че поне повечето деца – и момиченца и момченца си карат със каски, дори и тези на възраст до 10год., които принципно имат право да карат по тротоарите.
    Малко дълго стана, извинявай… 🙂

Leave a comment