Част 1: Корабът, който доплува до Марс

Корабостроителят

Въпреки че е трудно да се повярва, Старецът не винаги е бил стар. В далечната си, забравена вече младост веднъж казал: „Ще отида на Марс по вълните на Луната и другите по-дружелюбни планети”. Хората около него, учени и астрономи, възкликнали с презрение: “Не сме ли те научили досега, че Марс е отдалечен на тридесет хиляди мили и никой не може да оцелее по време на пътуване дотам?”. И обърнали гръб на Стареца, мърморейки в брадите си докато се отдалечавали, защото вече не вярвали в приказките.

А Старецът се усамотил далече от всички, затворил се в заспала канцелария на една скучна и тъмна уличка и прекарал дългия си живот, бленувайки по странните си мечти или вглъбен в чудни древни книги. И никога не спирал да работи по проекта си за кораб, с който да отплува до Марс. И защото вярвал в приказките, феите го навестили. Той избрал няколко от тях, които били добри занаятчии и започнал корабостроенето.

Цялата му канцелария била изпълнена с прашни фрагменти от модели, създадени по бляскавите, но несполучливи идеи. Малки чупливи машини навивали и разпускали вълшебните си пружини, въртели пренебрегнатите си зъбчати колелца от злато.

Корабостроителницата

Никой не обръщал внимание на неговата корабостроителница, защото била построена толкова отдавна, че никой не помнел чие дело била. Нито пък се сещали как сградата била издигната за една нощ. Кристалният купол зад офиса му изглеждал така все едно малката къща е надула балон. Хората не обръщали внимание на подобни всекидневни чудеса по същия начин, по който пренебрегват чудото на изгрева, а красотата на звездите остава незабелязана.

Феите на Стареца работели усърдно, изработвали изкусно модели по неговите чертежи. От красивите планове създавали красиви кораби, които обаче не можели да летят.

Уверен в мечтите си – където несполуките не го разочаровали, толкова силно вярвал в успеха си – Старецът не обръщал внимание на изнизващото се време, нито пък се интересувал от другите хора. Затова и животът му може би бил най-щастливият на Земята.

Корабът

И дошъл денят, когато Старецът създал проект на кораб, който наистина щял да полети. Той знаел, че това е Корабът и вече предусещал насладата, с която щял да съзерцава зората на Марс, двете му луни и орбитата им на фона на древните звезди.

И всички въодушевено удвоили усилията, с които работели по модела.

В устрема на ентусиазма си един от феите-работници почти загубил живота си, тъй като предаността му към делото била по-голяма от теглото му.

Проектирането на Кораба

Не трябва да се смята, че изобретяването на този кораб било лесен и праволинеен процес. Всъщност по-голямата част от времето прекарвали в обсъждане какъв трябва да е размерът му, колко голям да бъде екипажа и какви запаси да бъдат натоварени.

А и трябвало да се реши деликатния въпрос какви подаръци да се вземат, защото според легендите на феите на Марс имало живот. И то не в смисъла, който влагали астрономите – феите говорели за противоречиви и доста съмнителни раси. Разказвали още, че феите, които напуснали Луната когато тази нещастна планета изстинала твърде много, се заселили на Марс.

Когато решили всички тези въпроси Старецът грижливо и с любов нарисувал чертежа на Кораба, който накрал всички да се гордеят. И всичко било обозначено на този чертеж. Макар че провалът дебнел зад ъгъла и замалко не ги сполетял, когато една малка фея се опитала да оцвети в синьо неподходящи елементи.

Построяването на Кораба

Самото построяване на Кораба станало много бързо. Всички били толкова въодушевени. И освен злополучното затваряне на един от феите в каюта без врата, никакви неприятности или сериозни проблеми не се случили. Дървото, което било невероятно леко, било доставено от приятелски настроен гном. Две-три стари вещици изтъкали платната от лебедов пух и ги украсили с пера от опашките на пауни.

Дошъл и любимият ковач на Краля на елфите, отрупан с орнаментирани чинии от злато и низи от сапфири и диаманти. За носа на Кораба той донесъл статуя на триумфиращ феникс, направена от чисто злато.

Пан изпратил две чудновато гравирани сандъчета като подаръци за Марс. В едното от тях бил затворен смехът на щастлива девойка. Другото приютявало живата радост от напъпваща английска пролет.

От цялата Страна на феите били изпратени чудни подаръци, чиито предназначение било трудно за проумяване. Скоро корабостроителницата засияла с лъчите на среброто и лунните камъни, рубините и аметистите. Нощите били осветявани от фенерчетата на светулките и така работата по Кораба продължавала от зори до зори.

Набирането на екипаж за Кораба

И когато Корабът въздигнал снага в цялата си грациозност, от кила до палубата, трябвало да се реши кой ще заеме неговите десет възхитителни каюти, кой ще командва от капитанския мостик.

И не заради самодоволство си Старецът се провъзгласил за Капитан на Кораба. Докато това решение било лесно за взимане, то задачата да се подбере екипаж била трудна и деликатна. Всички искали да участват, дори и старите вещици, които твърдели, че тяхната задача била най-отговорната част от изработването на Кораба и затова тяхното право да пътуват с него – най-силно. Затова в името на мира и разбирателството, които феите толкова тачели, се решило екипажът да бъде определен чрез лотария. Тези, които изтеглили число от едно до десет, били щастливците.

Товаренето на Кораба

Може да се каже, че екипажът доста се възгордял от своето положение. И че тази гордост била коренът на всички обърквания, възникнали при товаренето на Кораба. Всеки един от десетте моряци дал списък на любимите си храни. И никой от тях не отстъпвал пред желанията на другите. Затова се решило всеки да си поръча това, което искал, и да си го яде когато и където пожелаел.

Само страстта им към млякото била обща и за да спестят място откраднали една крава. А за да изхранват кравата те взели и зеленото поле. Това поле, с кравата по средата, било прикрепено към кърмата на Кораба с въже, така че да плува след него като своеобразен сал.

Пускането на Кораба

Платната не можело да бъдат вдигнати в корабостроителницата, дори и ако махнели покрива й. Затова Капитанът наредил да изтеглят Кораба и да го закрепят върху купола като осветен от слънцето облак. За каквото и го взимали случайните минувачи. Като че ли неговият блясък дразнел зрението им, но неговата красота и необичайност въобще не ги впечатлявала.

Блестящ от слоновата кост и златото, смарагдите и сапфирите, украсата от паунови пера и розовия копринен такелаж, Корабът бил по-красив от залеза.

Капитанът и екипажът му трудно убедили феите, които оставали на Земята, да отвържат въжетата. Най-накрая Корабът бил свободен. И с елегантен реверанс се плъзнал по един слънчев лъч през облаците.

Благоговението завладяло Капитана и моряците когато поели покрай едва видимите кули, които Западният вятър издигал около тях. Не можели и да си представят опасностите, които ги дебнели по пътя. И не знаели, че трябва да сменят курса си и да избягат от Тъжната планета, където сълзи, големи колкото планини, капят от пурпурни облаци; където се намира отблъскващият дом на омразата, Гръмотевичният град, разположен сред Железните хълмове на Марс; където живеят всички онези злонамерени същества, управлявани от потъналите в зловеща тишина сфери, под светлината на древните ужасяващи и забравени от боговете звезди.

Потеглянето на Кораба

Долу на Земята те видели фермера, чиято крава откраднали. Той стоял край вдлъбнатината, която някога била неговото зелено поле с безценната крава в средата. Очевидно бил много изненадан, но и възмутен, а обяснимото му раздразнение било достигнало размерите, при които просто нямало начин да не пише надуто писмо до вестника.

Жена му, децата и ратаите се задавали от към фермата – приличали на дребни мравки, гледани отгоре.

Скоро Корабът се издигнал над вечерния здрач, над всичко видимо, над фееричните облаци дори.

Следва продължение…

Публикувано на 3 юни 2006, събота, в 6:26 pm, в категория Знаете ли....