Част 2: Корабът, който доплува до Марс

Пътуването

15.jpg

Когато Корабът се освободил от тежкия земен въздух, Старецът и феите му се стъписали от немислимата скорост, която развили. Корабът така летял като светкавица по курса си, че скоро планетата се превърнала във великолепна сфера, въртяща се в светлината около страховитото Слънце.

Не, че обърнали кой знае колко внимание на Земята. Погледите им били приковани в пояса на Млечния път, който се простирал точно по курса им.

Все пак те устояли на изкушението да тръгнат по алеята, която им изглеждала като завеса от звезден прах, а пресекли сияйната мъгла и се понесли напред. Платната и такелажът на Кораба блестели като истински бижута сред великолепието на искрящата светлина.

Следата, която оставала след тях, била огромна и се виждала от Земята, където лъжливи пророци и астрономи бълвали лъжа след лъжа за нея. А цветята цъфтели и птиците пеели необезпокоени, защото тяхна е най-голямата мъдрост; мъдростта, родена от тях, е много по-дълбока от човешкото знание, което, усвоено погрешно, може да обрече знаещия на невежество и учения на невяра.

Чудовищата

16.jpg

Звездите били на хиляди мили разстояние една от друга. Понякога, когато минавали покрай самотна изолирана планета, екипажът виждал първична тиня, от която надничали невъобразими чудовища, проследяващи с отегчен поглед изкрящия полет на Кораба. Или протягащи се в цял ръст и ревящи груби хули през празнотата.

Веднъж огненият дъх на Онзи, чието име плаши всички на Земята, и за когото се говори шепнешком през мрачните и ветровити нощи, почти успял да погълне Кораба. А когато разбрал, че го е изпуснал, го залял в потоп от пламъци, които изригвали от хилядите му пасти и очи. Ужасната му женска бълвала огньове и пищяла от маниакален гняв и омраза към всичко живо.

Дарът

17.jpg

Имало толкова много чудеса за разглеждане и опасности, от които да се пазят, че времето на Кораба сякаш летяло. А всъщност времето било нереално, защото окото на Слънцето осветявало полета им, денят не свършвал, нощ им била кратката почивка на сянка.

Феите нанасяли допълнителни подобрения по празничната премяна на Кораба за часа на пристигането им на Марс.

Макар и с нежелание старата вещица, която била част от екипажа, ушила оранжева мантия, украсена със скъпоценни камъни, и изработила подхождащи пантофи с остри върхове, за Стареца.

Естествено трябвало редовно да се дои кравата, която от съображения за сигурност била качена на борда. Имало и много други неща за вършене по Кораба.

Тъжната планета

18.jpg

Веднъж от чиста скука вахтеният заспал. Изведнъж всички се събудили с усещане за надвиснала опасност. Наистина, Корабът плавал под покров от ужасяващи облаци. Пурпурни на цвят, злокобни по своята същност били, а зад тях се простирали най-противните тресавища, осеяни с капани, населени със страховити същества. Най-близкият облак започнал да набъбва бавно и накрая избълвал една единствена огромна капка. Тя паднала на земята с тежък угнетяващ звук, издълбавайки си гроб сред пръски от зловонна кал и пълзящи гадини.

Страх и отвращение завладели съзнанията на моряците, пришпорвайки ги да изпълнят припрените команди на Стареца час по-скоро. Обърнали платната и отлетели отвъд подозрителните облаци в чистия ефир, осветен от великолепието на добронамереното Слънце.

Седемте сестри

19.jpg

Музиката долетяла до тях, носена от бриза откъм Градината на боговете, където мраморни тераси предоставят чудни гледки към безбрежното море, из което се носят Слънцето и планетите. И омагьосани от звуците те променили леко курса на Кораба към онази група звезди, наричана Седемте сестри. И по изключение арогантните всезнайковци, които дават имената на звездите, се били спрели на нещо толкова подходящо. Защото там живеели седем феи, чиито гласове са най-прекрасни на света. Веднъж те спорили под прозорците на боговете чия песен е най-хубава толкова дълго, че накрая Великите се разгневили и ги наказали да пеят в самота, далеч от всички.

И когато Корабът доближил сестрите ги повикали, за да отсъди Старецът коя е най-добра певица. А той наистина се обезпокоил, защото не разбирал достатъчно от музика. Проблемът бил решен от един моряк от екипажа, който им дал няколко от съвременните песни, подготвени за развлечение на Марс. И седемте сестри забравили спора си, ужасени от начина, по който хората били извратили божествените звуци.

Метеорът

201.jpg

Когато Корабът минал покрай една чудовищна планета, чиято сянка била по-черна от нощта, екипажът видял, че на опашката на този мрак блещукала мъничка светлинка. Тя се устремила по следите им. Колкото повече ги доближавала, толкова по-топло ставало. Пътят й бил лунатичен, завой след завоя, и затова колкото и внимателно да насочвал Кораба, Старецът не бил сигурен дали опасността ще бъде избягната.

Феите философски решили да оставят съдбата си в ръцете на своите малки божества, прехвърляйки им отговорността за наближаващата катастрофа, и започнали да успокояват Стареца, чието притеснение растяло с всяка измината секунда.

И тогава светлинката изскочила пред тях, с ослепителна яркост и демоничен заплашителен писък. Надвиснала над главите им, завъртяла се истерично и прескочила Кораба.

Феите разпознали в нея Метеор – гигантската искра, излетяла от наковалнята на Бога Съзидател, докато той изковавал железна халка за глезена на своята любима.

Райската змия

202.jpg

След първоначалното бързане през първата част на пътешествието, Старецът решил, че може да си починат на някоя обещаваща и удобна планета. И докато се чудели къде точно да акостират, изведнъж видели два скъпоценни камъка с размер и красота, невиждани от човек до този момент. Единодушно решили, че това е мястото, където искат да спрат – така щели да прибавят бижутата към богатите съкровища, които носели като дарове за Марс.

Отправили се бавно към звездата и установили с изненада, че скъпоценностите летят към тях да ги посрещнат. Когато се доближили екипажът разбрал, че райската змия се е устремила към тях с широко разтворени челюсти, за да ги погълне. А бляскавите камъни всъщност били огромните зли очи на влечугото.

И това щяло да бъде техния край ако мощно издихание на змията не ги отвяло надалеч от опасността, както есенният вятър отнася паднало листо.

Въздушният елф

21.jpg

След всичките тези препятствия и опасности феите позагубили част от своята жизнерадост и цялата си позитивност; когато питали дали всичко е наред Старецът отвръщал поглед, защото не знаел какво да им отговори. Та те били насред космоса, прелитали покрай редица светове и никой от тях не давал ясни признаци, че е гостоприемен и може да им предложи място за почивка.

Изведнъж както смъртните осъзнават в подобна ситуация, така и те разбрали, че нещо в експедицията им не е наред и е отвъд техните възможности. И че трябва да се обърнат за подкрепа към по-висши сили. Събрали се всички на палубата и извикали в един глас, че вече са се излекували от надменността и високомерието си.

Боговете се засмяли, тъй като гледката била комична, и изпратили един въздушен елф на помощ на закъсалите пътешественици/ Това бил голям жест от тяхна страна тъй като в цялата приказна страна има само трима такива елди, които живеят сред звездите и знаят планетите по име.

С този водач, посрещнат с радост, пътуването се променило към добро – заредили се удоволствие след удоволствие, защото елфът знаел какви са обитателите на различните светове.

Звездата на класическите митове

22.jpg

Стигнали до Звездата на класическите митове, истинско бижу сред останалите земи. Храмове били издигнати по крайбрежията на бляскави морета, сред яркозелени градини, край обиталищата на малките богове. Не си и помислили, че ще подминат подобно чудо: прибрали платната и Корабът кацнал леко като птиче върху една тревиста височинка на остров Огигия. Посрещнала ги самата Калипсо, която ги поздравила благосклонно – така както преди много време била приела акостиралия в гостоприемното й пристанище Одисей.

Въздухът на този приказен остров бил лъчезарен от всичките добре запомнени романси, чието сладко благоухание стига и до наши дни.

Отвъд вълшебните морета пътешествениците можели да видят чертозите на митични герои, издигащи се над крайбрежната пяна или възвисяващи се на гористи хълмове.

23.jpg

Арго

Светлината, която струяла от платната и от златната фигура на носа на Кораба, осветила прославения Арго с Язон и златното руно на борда му. Медея също била там – прекрасна, а не грозна вещица, каквато я изкарвал древния мит.

24.jpg

Ройкос

Сбогували се неохотно с Калипсо и нейните златни чудеса. По пътя напред минали бавно покрай вечните гори и потоците, обградени с цветя, и видели Ройкос. Неговата забравата му била простена и той отново бил заедно с любимата си Дриада.

25.jpg

Орфей

И Икар летял с тях за компания, като по пътя им посочил щастливите Орфей и Евридика, водните нимфи, които жизнерадостно се забавлявали в своите владения, както и много други, чиито имена били легенда и чиито живот бил велик и славен през Златния век на митовете.

Планетата на пиратите

Пътешествието им наближавало своя щастлив край. Въздушният елф им посочил мъничкият глобус на Чудния свят на Марс, който се мярнал за кратко през случайна просека между звездите, и им казал имената на планетите, покрай които преминавали.

Първи бил зловещият и жесток свят на Китайските легенди, след него подминали красивата Звезда на сбъднатите мечти и накрая от чисто любопитство решили да кацнат на Планетата на пиратите, много полупярна сред всички останали външни светове.

26.jpg

Видели духовете на пиратите и морските разбойници, плували из Карибските води. Корабите им били там също. Блестящи съкровища били заровени на бреговете край слънчеви морета. Водата носела славата на корабите им, земята – разкоша на богатствата им. Все още воювали те своите отколешни нечестни битки.

Но безобидни били радостите им, защото нищо на планетата им не било реално. Всичко било избледняло и мистично, точно както неясните спомени на нашата Земя за тези отчаяни мъже.

Следва продължение…

Коментари

  1. Gravatar Антония
    23:48:59 ч., 06.06.2006 г.
    1

    Пуфф, измъчих се. Нямам спелчекър, очите ми са вече уморени, не съм правила proof-reading… Демек напълно възможно е да съм допускала грешки. И то доста 🙂 Утре ще прегледам текста отново, а ако някой има забележки – please comment 🙂

    И една молба: не знам как е името на пустия Phoecus на български. Уж съм доста запозната с древногръцките легенди и митове, ама на, този хубавец съм го пропуснала. Още по-странното е, че и на Wikipedia няма инфо. За капак дори Google нищо не можа да ми предложи. Та… Хелпче? Някой да се сеща кой е този Phoecus? А Дриада е написано като име в оригинала, въпреки че така са се наричали всички нимфи на дъбовите дървета.

  2. Gravatar skoklyo
    11:09:37 ч., 07.06.2006 г.
    2

    „Неговата забравата му била простена“

    мисля, че Dryad е изписано с главна буква не като име, а като … де да знам, конкретен представител на рода си, в българския също има подобно правило, забележи например, че Ship също е с главна, но не го наричаш Корабчо …

    а за Phoecus – направо е непосилно, никъде няма такова нещо.

    книжката ми напомня за Ян Бибиян, писани са все пак почти по едно и също време! 🙂

  3. Gravatar Антония
    11:49:36 ч., 07.06.2006 г.
    3

    Де да знам как иначе да преведа \“his forgetfullness forgiven\“ 🙂

    Както аз го разбирам: имало е романтична история между този Phoecus и някаква дриада, той я забравил, тя била наранена, той бил наказан (от кого? някой бог ли?) за това, че е забравил любимата си, присетил се за нея, ама било вече късно… Забелязах, че Тимлин обича да завърта митовете в по-благоприятна светлина, лустросва ги направо. Или пък просто не е запознат достатъчно добре с тях? Например репликата му за Медея, че била \’грозна вещица в древния мит\’ – ми, не, Медея е била супер мацка на външен вид, а и добър човек до момента, в който Язон не я зарязва за по-млада жена.

    За главната буква на Кораба – приех, че името на плавателния/въздушния съд е Кораб 🙂 Пък и нали англичаните такава почит отдават на пустото мореплаване…

    А бе тази книга си плаче някой да я преразкаже – по почина Буратино vs Пинокио. Просто Тимлин има яко въображение, рисува приказно, ама като писател е кръгла нула. Скъса ми нервите с тези безкрайни усукани изречения. Често повтаря думи, мята несвързани изрази, труфи изказа си с ненужни епитети… Както и да е, ще го допреведа и повече не ща да чуя за фентъзо-приказки 🙂

  4. Gravatar skoklyo
    12:42:46 ч., 07.06.2006 г.
    4

    не бе, не бе, членувала си и двете думи, това имах предвид :))
    а изреченията са си много хубави даже, част от самия стил са, нали не очакваш да са скучновато-спретнати и логически подредени в разрез с идеите и картинките?
    пък и в крайна сметка тогава хората така са писали май, днешният international english стил, макар и удобен за преводача и читателя, е крайно беден, отражение на манията за практичност и функционалност в обществото, така че не обвинявай писателите отпреди век, тогава Викторианската епоха е била още пресен спомен.
    и хич не знаех, че Язон е зарязвал Медея, може би не трябва така да се доверявам на телевизията 🙂

  5. Gravatar Владо
    23:20:41 ч., 07.06.2006 г.
    5

    Възможно ли е да е Phoebus?

  6. Gravatar Антония
    23:49:40 ч., 07.06.2006 г.
    6

    Ами освен да е объркано при сканирането… Защото в текстовата версия ясно си пише Phoecus, а не Phoebus. Пък и за Феб Аполон не се сещам история, в която да е намесена дриада.

  7. Gravatar skoklyo
    09:05:08 ч., 08.06.2006 г.
    7

    Хич не е възможно даже, защото вчера отделих солидно време за претърсване на всякакви вариации, като стигнах даже до fecus и там спрях, изненадан от развоя на събитията 🙂
    Дали не е трик на писателя? Нещо като паралелна Вселена – уж като нашата, всичко съвпада, само тук-там има дреболии не съвсем на място?

  8. Gravatar Антония
    11:23:45 ч., 08.06.2006 г.
    8

    Сетих се какво може да е. Герой от някоя английска поема! Нещо от сорта на Кубла хан на Коулридж например. М?

  9. Gravatar skoklyo
    10:10:41 ч., 09.06.2006 г.
    9

    Йес!
    Намерих го!
    Понеже навсякъде във връзка с книгата е изписано Phoecus, май самият Тимлин е оплескал нещата – името всъщност е Rhoecus :))

    http://www.online-mythology.com/rhoecus/

    Ако някой желае, може да направи добавка към Уикипедията.

    … All naked like a goddess stood she there,
    And like a goddess all too beautiful
    To feel the earth-born guiltiness of shame.
    „Rhoecus, I am the Dryad of this tree,“
    Thus she began, dropping her low-toned words
    Serene, and full, and clear, as drops of dew …

    А транскрипцията на български ми е пълна мъгла, не мога да намеря правилата, но струва ми се най-вероятно ще е Рокос, подобно на много близкото Phoebus-Фобос. Макар че изглежда малко зле …

  10. Gravatar Антония
    10:31:47 ч., 09.06.2006 г.
    10

    Бравооооо!!! Шапка ти свалям за упоритостта!

    А за транскрибирането… Phoebus всъщност е Феб, друго име на Аполон. Не Фобос, спътникът (а според някои и син) на Арес, чието име означава ужас. И който се пише Phobos.

    На английски май Phoebus се чете Фийбъс. Наставката -us идва от латинския, което на български или го пропускаме, или пък го произнасяме като -ий. Например на Marcus Antonius му викаме Марк Антоний. Каша голяма.

    Rhoecus ще го погледна в дебелите книги у дома, все трябва да е споменат някъде… Ама ще отнеме време, че търсенето на хартия е гаден experience.

  11. Gravatar skoklyo
    16:10:05 ч., 09.06.2006 г.
    11

    Тюх, верно беше Феб … хем ми се струваше подозрително това Фобос, хем се изказах прибързано.
    Според мен в такъв случай е Ройкос, ето ти този път като доказателство билингва, дано се изобрази правилно:

    τοῦ ἀρχιτέκτων πρῶτος ἐγένετο Ῥοῖκος Φιλέω ἐπιχώριος. τούτων εἵνεκεν μᾶλλόν τι περὶ Σαμίων ἐμήκυνα. Καμβύσῃ δὲ τῷ Κύρου χρονίζοντι περὶ Αἴγυπτον καὶ παραφρονήσαντι ἐπανιστέαται ἄνδρες Μάγοι δύο ἀδελφεοί, τῶν τὸν ἕτερον καταλελοίπεε τῶν οἰκίων μελεδωνὸν ὁ Καμβύσης. – The third Samian work is the temple, which is the greatest of all the temples of which we know; its first builder was Rhoecus son of Philes, a Samian. It is for this cause that I have expounded at more than ordinary length of Samos.

    😛

  12. Gravatar Антония
    16:59:55 ч., 09.06.2006 г.
    12

    Мне, не излиза добре – поне с FireFox и с Opera не се чете, уви.

    Ройкос, ама на английски… На гръцки дали не е Риций или нещо подобно? Въобще не прилича това Рой-кос на гръцко. Буфф, наистина ще се разровя в митологиите, дето ги имам. Ама в неделя най-рано ще се случи това, че ги оставих в предишната ми къща – още не съм си пренесла библиотеката. Най-вече защото тук нямам ама грам място, вече съм напълнила рафтовете само с книги, дето сме ги купували през последните 5-6 години…

  13. Gravatar skoklyo
    18:35:18 ч., 09.06.2006 г.
    13

    http://icarus.umkc.edu/05282005/UTF8/mh/67359.weave.html

    Точно на гръцки си се пише Ройкос, виж сама, на мен също ми стана интересно 🙂
    Аз лазя из мрежата с Файърфокс и нямам никакви проблеми с гръцките символи …
    А Риций просто не става, почти съм сигурен, че „й“ се прибавя само след гласна, а след съгласна изобщо се реже, като в примера ти с Марк Антоний.
    Освен това звучи прекалено римско по този начин, съгласи се.
    И накрая – Панатинайкос чий отбор е, я познай 🙂

  14. Gravatar Антония
    18:44:30 ч., 09.06.2006 г.
    14

    OK, съгласих се 🙂 Сега ще го оправя и в текста.

  15. Gravatar skoklyo
    00:56:22 ч., 10.06.2006 г.
    15

    Хихихи, що ми трябваше да пиша за Панатинайкос, знаех си, че с тая моя голяма уста все не накъдето трябва ще тласна нещата 😀
    Колкото и гръцко да ти звучи, Райкос просто не е правилно да го сложиш, в оригиналния гръцки текст си е изписано точно с „о“ и доколкото зяпах по азбуките така и си се чете.
    Пускам последната стрела от колчана си, оттам нататък вече мога само да си плюя на петите:

    http://slon.nsys.by/library/index.php3?p=82&action=readtext&id=56

    Ок, на руски е, знам те какво правят понякога с „о“-тата, но случаят не е такъв, даже при първа възможност ще питам някой руснак, ако не вярваш 🙂

    Сега, може би има особеност при ударението, примерно на последното „о“ ако го сложим … чувал съм Панатинайкос да го изговарят така: Па-на-ти-най-КОС.

    Ама не е РАйкос пък, троп 😀

  16. Gravatar Антония
    10:16:10 ч., 10.06.2006 г.
    16

    Ох, Антония си блъска главата в стената и се чуди де й е бил акъла като го уж ‘поправях’ текста 😆 Уж се съгласих, че е Ройкос, а хич не знам как съм допуснала грешката да го пиша Райкос, честно 🙂 Оправих го ОКОНЧАТЕЛНО. Надявам се 😆

Leave a comment