Почивка във Велинград. Ден втори

Денят на голямото ходене.

Започнахме с обилен brunch в Милениум. Между отделните ястия извадихме картата на града и се опитахме да планираме къде ще ходим, какво ще правим. Оказа се, че предния ден сме успели да ‘покрием’ всички забележителности в два от общо трите квартала: Каменица, където е хотелът ни, и Лъджене, където е манджата, така де, ресторант Милениум. Че и всички по-интересни сгради са там: общината, офисът на Бееви, телевизията на Бееви, ФК Чепинец (май пак е на Бееви), централният фонтан, който е отбелязан на картата, обаче не работи и затова дълго време го мислехме за статуя, хотелите Лъки, Маркита, Рич, Абир и Двореца (последният е ама юбер як, следващият път ще прежалим парите и ще отседнем там), дори пазарът, авто и жп гарите са скупчени на едно място. Единственият квартал, който не бяхме обходили, беше Чепино. Затова решихме да ударим една разходка до Клептуза, там да пием следобедно кафе и/или аперитив и да се поразходим из парка на тиферич.

Речено-сторено. Тръгнахме пеша с бодра крачка, която на третия километър при мен се изроди в мързеливо влачене. Ама такова слънце печеше, така ми се придремваше от храната, покрай толкова малки паркчета с пейки минахме… Копнеех да се тръшна някъде и да дремна поне за половин час. Въпреки че бяхме спали близо единайсет часа (като за цял месец недоспиване в София). Е, Тото се изяви като надзирател в Бухенвалд (или поне инструктор в дебелариум) и не ме остави да дезертирам 🙂 С мили думи и подръчкване изминахме около две трети от пътя, преди да седнем за почивка и фрапе на крайпътно кафене.

Езерото Клептуза обаче разочарова. Не, защото не е красиво. А защото е неподдържано. Водните колела са разпадащи се и мръсни, има някаква голяма сграда, която се руши, зад нея са намяткани бракувани маси, столове, водни колела, паважът е на дупки, във водата освен патки плуват и бая пластмаси… Около езерото са наредени сигурно десет кръчми. Абсолютно еднакви! Маси, пейки, менюта, сервитьори, чалга… Неразличими направо. Въпреки че бяхме яко жадни, че и малко гладни – бойкотирахме ги. Ако се отнасят толкова немарливо към прекрасно място като Клептуза, то каква манджа ще ни сервират?

С Тото си говорихме – по сто лева да отдели всяко от заведенията и ще съберат достатъчно пари да дойде някой с камион, да натовари боклука и да го разкара от езерото. Парите сигурно ще стигнат и да се оправят плочките, подкастрят храстите и съберат сухите съчки. Ама на никой не му идва на акъл подобно нещо. Защо не им прави впечатление немарата?

Върнахме се пеша до Лъджене, където Тото реши, че му е време за следобедна закуска. Заведението го избрах аз. Как? По котките.

Нещото, което определено ще помним винаги за Велинград, са котките. Навсякъде ги има. И не се страхуват от хората. Нащраках няколко.

Kotka Kotka Kotka

„Хванах си пиленце за обяд. Ще се попека малко на слънчице след вкусния обяд. Какви са тези, дето ме дебнат с фотоапарат, нямат ли си друга работа? Сега ще им покажа какво си мисля за тях – обръщам им демонстративно гръб. Да видят те :lol:“

Kotka Kotka Kotka

Имаше още сума ти сладури, дето я заради прибран фотоапарат, я заради откровен мой мързел, останаха неснимани. Нищо, следващия път ще ги щракна.

До края на деня продължихме с размотаването из центъра. Тото яде сладолед, седяхме на бордюра до фонтана и наблюдавахме хората, които имаха среща там, смяхме се истерично… Нищо кой знае колко интересно, но за сметка на това – много-много релаксиращо. Нали все пак на почивка бяхме отишли 🙂

Коментари

  1. Gravatar dzver
    16:16:57 ч., 19.06.2006 г.
    1

    От Клептуза нагоре има просто безкрайни пътеки за шматкане и разходка.

    Също от там може да се подходи за откриване на пещерата Лепеница, но за целта ви е трябвало да имате осветление. Особено приятно място във Велинград са плажовете, където човек може да сподели собствен сос със стотици други почиващи в басейните. Най-голямата екстра са минералните бани, но като удоволствие е доста съмнително това да се дундуркаш в горещ басеин с 20 дядовци и да излезеш от басейна тежък 200 килограма.

  2. Gravatar Таня
    16:18:44 ч., 19.06.2006 г.
    2

    Много ми хареса, как сте описали Клептуза – точно такова го знам и аз и направо ме е срам по този повод, че съм от Велинград 🙁

  3. Gravatar Антония
    17:44:22 ч., 19.06.2006 г.
    3

    @dzver, къде ме виждаш мене да се юрна по пещери със или без лампа 😆 А това за плажовете е безкрайно остаряла информация. В момента има супер яки и почти безлюдни басейни на разни хотели – пак са с минерална вода, но няма дядковци, честна дума 🙂

    @Таня, ти пък, какво ще се срамуваш за такива работи, все едно не гледаш по цял ден подобни, че и по-големи мизерии в София. Цялото ни българско племе е такова – немарливо. Кофтито в случая е, че Клептуза малко или много е най-голямата природна забележителност на града, може много пари да се изкарват от нея при много малка инвестиция. Предполагам, че ще се усетят, дано да е по-скоро само 🙂

  4. Gravatar dzver
    18:11:16 ч., 19.06.2006 г.
    4

    Признавам си, че наблюденията ми са 2 почивки по 20 дни преди да речем 14-15 години 🙂

  5. Gravatar Антония
    19:06:56 ч., 19.06.2006 г.
    5

    Хе-хе, ти като баща ми – и той в момента разказва как е било преди 30 години когато бил ходил на почивка там 🙂

    Много са се променили нещата, определено не е като едно време. Има си и плюсове, има и минуси. Например хубавите хотели доста радват окото. Обаче лошото отношение към ‘общите’ неща така дразни…

  6. Gravatar Sh
    01:51:52 ч., 20.06.2006 г.
    6

    Po povod na sladkite sushtestva eto tuka edin link koito sum sigurna che shte podi mnogo vuzklicaniq
    http://on202.com/cuteness/HopeThisBrightensYourDay.aspx

Leave a comment