Почивка във Велинград. Ден трети. И резюме

На третата сутрин събрахме багажа, brunch-нахме отново в Милениум и в 13:10 се устремихме към автогарата – автобусът беше обявен за 13:30 часа. Май бяме подценили разстоянието (или се бяхме надценили като бързоходци), защото се качихме точно 3 минути преди шофьорът да затвори вратите и да ни подкара към София. От друга страна – добре, че отидохме в последния момент. Защото в автобуса беше към сто милиона градуса! Като влязохме и все едно ни пляснаха с вряло мокро родопско одеало през лицето.

Оказа се, че климатикът не работи, няма прозорци, а шофьорът не е склонен да пътува с отворени врати. Ад! През целите два часа единственото, което ни занимаваше, е как да седим така, че да не се докосваме до нищо. Кошмар.

Прибрахме се благополучно, наляхме по мартини и се размазахме на диванчето. Свалих снимките, разгледахме ги, посмяхме се. И реших, че е добре да напиша кратко how-to ли да го нарека, що ли… Ето го.

Резервация и настаняване

Хотелите с три и четири звезди са пълни. Факт. Два дни преди да тръгнем се опитах да направя резервация в поне 7-8 хотела и нийде не сполучих двойна стая да получа. Така де 😆 Намерих случайно телефонния номер на Георги, собственик на семеен хотел Рая, обадих му се и той вика „Идвайте“. Както вече казах – хотелчето е тип-топ, препоръчвам го. Ето му координатите:

Семеен хотел Рая
0889.504.643 – Георги, собственик
ул. Христо Смирненски #31
квартал Каменица, Велинград

Цената за нощувка в двойна стая е 32 лева (т.е. за двама), а ако искаш и закуска – 35 лева. Заслужава си парите.

Разгледахме хотелите на място от чисто любопитство. Дворецът е мястото, което ми направи най-голямо впечатление. На края на Лъджене се намира – хем сред борова гора, хем на 3 минути от центъра. Страхотна градина, басейни, всичко. Рич изглежда симпатично също, но се намира баш на шосето и има огромна механа, в която всеки петък и събота има ‘музикална програма’. Демек дънят чалга до зори. Лайт е на закътана уличка и предполагам, че там е по-тихичко, но някак не ми допадна абсолютно кичозният му външен вид. Маркита е по средата на едно поле, Олимп е на някакъв чукар, а Елбрус го подозирам, че е на края на града в най-високото, до него не стигнахме. Затова ако сте без кола – по-добре отбягвайте тези хотели.

Пътуване с обществен транспорт

Софиянци имаме избор – или с директен автобус, или с влак до Септември и след това с теснолинейката. Ние предпочетохме първия вариант – с влак е по-бавно, а и има един час престой на Септември. Пък аз съм била в това градче и си спомням колко безсмислено е да се виси толкова време на пустинната гара.

Автобусите тръгват от автогара Юг (дето е на пазарчето под Интерпред). Телефонът й е 872.23.45. За справка. Нашият автобус тръгна в 9:30 часа, но това е лятното разписание, чух, че го променяли през септември. Цената на билета е 10 лева.

Пътят е около 130 километра и се отмята за 2 часа.

Храната

Както вече отбелязах – положението не е розово. Единственото заведение, което мога да препоръчам с ръка на сърцето, е ресторант Милениум. Намира се на булевард Съединение, точно преди да пресече река Луковица. Храната е изобилна и страшно вкусна, цените са нормални, обслужването е безупречно за този клас заведение, столчетата в градината са от режисьорски тип (дето са с брезентова седалка) и са много по-удобни от всичките дървени пейки и табуретки, на които се нагледахме из Велинград.

Гледките

Ами Клептуза. Въпреки че е занемарена, пак е интересно да се види от къде извира водата. Аз не съм хич по катеренето на разни чукари, иначе можеше да отскочим до местността Стария чарк. И евентуално може да се разгледа Зоокъта.

И котки. Много котки.

Водата

… е навсякъде! Има много басейни и басейнчета с минерална вода, които не изглеждаха никак претъпкани. Това е най-най-хубавата черта на града 🙂

Ами май това е всичко. А ако се сетя още нещо – ще дописвам 🙂

Коментари

  1. Gravatar Таня
    16:46:15 ч., 19.06.2006 г.
    1

    Опитах да коментирам и попредния пост, ама не се получи нещо. Може пък да е за добро, че не беше приятен /за Клептуза и мърсотията там ставаше дума/.

    Другите хотели, които си заслужават са именно в Чепино – Олимп е много добър хотел, Велина е бившата станция на ЦК, за която знам, че е ремонтирана и също е добро място за отсядане, намира се над Клептуза точно.
    А Камена, където аз съм работила, беше някога много добър хотел – има доста удобства в него и най-вече медицинската част, където има(ше) всякакви условия за релакс и възстановяване, но заслужава ремонт – определено.

    До Олимп е бившият Клиничен профилакториум – сега в момента е в ремонт и чух, че се очертава да стане много як хотел.
    Има над Двореца една станция на Министерски съвет. Не знам, дали още е тяхна, стаите не са кой знае какво, но има закрит минерален басейн и тенис кортове.

    За храната и ресторантите – абсолютно права си. Велинградчани са много зле в това отношение – наблъскано с кръчми – с чалга и кофти храна и като че ли всички просто разчитат, че водата и въздухът ще компенсират този недостатък. Таверната Омар /или както велинградчани я наричаме – Шамар/ наистина е много зле – такава панаирджийска история е, че по-добре да отидеш и да си сготвиш, па макар и един сандвич отнякъде. Ама цветята в градината и по терасите на хотела са разкошни, нали?

    Аз съм ходила в друга кръчма – Чинарите, където храната също е доста добра и не е скъпа, но и там няма спасение от чалгата – със съжаление да кажа, че явно в града ни това е единствената музика, която се тачи. В този тон да кажа още, че ако някой му се прииска да послуша нещо друго – по-добре да си носи и да не прави грешката да ходи в Пикадили – дискотеката на самия център – последно ходих по някаква случайност там миналата година и положението беше повече от отчайващо, не знам дали нещо ще се е променило за този период от време.

    А иначе ти благодаря за тези постове 🙂 Велинград има нужда от популяризиране, не само защото има неща в него, които си заслужават, а и защото ако гостите са по-взикателни, може пък на велинградчани да им влезе нещо в дебелите глави, за които се знае, че ако вариш една такава глава /каменска добовица май им казваха/ заедно с паве, второто ще се свари по-бързо 🙂

  2. Gravatar Антония
    17:38:34 ч., 19.06.2006 г.
    2

    Хей, Таня, на нас Велинград ни хареса определено 🙂

    Наблегнала съм на ресторантската страна от историята единствено защото и аз, и Тото се големи чревоугодници. Екзотиката и финесът на храната не ни вълнуват, просто искаме дори и проста – манджата да е добре сготвена. Дет се вика: яйца да ти изпържат, ама добре да го направят 🙂

    За съжаление Чинарите са сменили готвача, защото храната беше безвкусна. Тото си взе шопска и пиле с грах, аз поръчах пилешки филенца и мешана салата. Е, след като тези мегаобикновени ястия бяха блудкави… Зеленчуците бяха гумени, пилето жилаво, грахът дървен. Казвам ти, все едно ядеш храна в западнал учрежденски стол.

    Омар не го пробвахме заради ‘програмата’ в заведението, не мога да кажа как е кухнята там. В сръбската скара Рим пробвахме само фрапе и мляко с какао, установихме, че са скапани и решихме да не поръчваме храна след като с една напитка не могат да се справят. Но веднъж като опитахме Милениум – никъде другаде не исках и да стъпя. Казвам ти: този ресторант ще ми липсва много.

    Снимахме Рич – и фасадата му, и кафенцето с фонтана, че и дървената къщичка за птици даже 🙂 Ще рисайзна снимките и ще ги пусна тук и тях, симпатични са много. А около Клептуза не се въртяхме много, че бяхме огладняли и ожадняли и някак настроението за разглеждане ни се беше стопило 🙂 Затова сме пропуснали хотела над езерото.

    Нещо, което забравих да напиша в основния постинг: не е задължително човек да отсяда в хотел все пак. Има квартирно бюро на ъгъла на булевардите Хан Аспарух и Съединение където ще насочат по-невзискателния турист към къщи, даващи стаи под наем. От един павилион ни дадоха календарче на квартири Здравец – намират се на границата между Лъджене и Каменица и поне отвън гледани са доста симпатични. Съответно и цената на легло не е 16 лева (колкото платихме ние), а по-малко от 10. Просто ние с Тото много държим на възможно най-малко принудителни контакти с други хора и затова предпочитаме хотел.

  3. Gravatar HuK
    20:05:31 ч., 19.06.2006 г.
    3

    brunch=обекуска 🙂

  4. Gravatar Таня
    20:26:18 ч., 19.06.2006 г.
    4

    Да, всъщност момента с квартирите го пропуснах – има много добри такива. Аз лично не съм отсядала /по разбираеми причини :-)/ но мои познати са ми казвали, че са попадали на невероятни квартири – много чисти и с всякакви удобства и най-вече с възможност за водене на куче.Което със сигурност е вярно, имайки предвид големите къщи във Велинград. Е да, човек може да попадне навсякъде на нещо кофти, за съжаление.

    Жалко за Чинарите, миналата година останахме много доволни от там, бяхме 15-20 човека компания и за цялото оливане, което направихме като ядене и пиене, се плати сметка около 200 лв. – нищо работа в сравнение с други заведения… не само в Сохия, но и във Велинград.

    Ама аз като си направя кръчма, което ми е отколешна мечта и то точно във Велинград искам да я направя, просто ще избия рибата в реката, както се казва, ама все пак да не слагам още тигана, отново както се казва 🙂

    Поздрави и се радвам, че ви е харесало 🙂 Обичам си го Велинград въпреки всичките му недостатъци!

  5. Gravatar Антония
    20:38:35 ч., 19.06.2006 г.
    5

    @HuK: Така де 🙂 Закусваме в 12 без нещо с обедна храна 🙂

    @Таня: Айде, прави я тази кръчма, обещавам, че ще сме ти редовни клиенти 🙂

Leave a comment