Усмих!

От 11:30 до 14:30 часа съм се мотала по един коридор – от кабинета в единия край до рецепцията в другия и обратно. Около час и половина си седях в чакалнята. Четох си книжка, пих вода, изядох едно корни, разговорих се с половината помощен персонал, обсъдих с чистачката нелеката участ на една палма, свряна в най-тъмното кьоше зад дивана, поговорих с рецепционистката за взаимоотношенията на редовите граждани с монополите, съгласих се с нея, че хората имат стационарни телефони само по силата на навика, направих няколко кръгчета около кафе машината… Въобще – губих си времето.

Всичкото това – за да получа един документ. Стандартна бланка, на която на ръка трябва да се напише моето име и днешната дата. Работа за около десет секунди.

Бях заредена с всички необходими документи в три екземпляра с по четири подписа и пет печата. Подредени надлежно в папка. И нямаше нито един друг човек, който да се нуждаеше от услугите на съответния офис. Абсолютно сама бях. Опитвам се да си представя какво би се случило, ако се съберат десетина души, на които едновременно им е потрябвало съответното листче. Сигурно ще трябваше да се обадя на Тото да ми донесе спален чувал – нямаше да се отлепя от опашката цяла нощ или даже две, за да не загубя реда си.

Добрата новина: успях да се сдобия с документа, че и не си развалих настроението даже 🙂 Усмихвах се цял ден. На връщане пътувах в такси, чийто шофьор беше един ама чер-лилав циганин. Толкова черен никога не съм виждала. А съм живяла дълги години на две преки разстояние от циганската маала, бая съм ги гледала. Този беше черен като негър! Та влизам аз в таксито, казвам учтиво „Добър ден“, а той „Еее, днес сте първият човек, когото виждам да се усмихва“. Споделих философията си, че като се мръщиш и привличаш лошите случки като с магнит, той се съгласи с мене и така си разговаряхме близо 40 минутки 🙂

Обичам да си говоря с таксиметровите шофьори. Разтоварва някак да се посмееш с непознат, да осъдиш (макар и само на думи) някоя несправедливост, да изслушаш разказа му къде са ходили миналата година на море, на колко години са децата му, какъв ремонт планира да прави тази година. Може да му дадеш акъл каква боя да си купи, кой плаж е най-чист и подходящ за невръстни дечулига, в кое кино звукът е най-пипнат. Ей така, от дума на дума.

Поръчвам главно Рикарс такси през ICQ и често попадам на шофьори, с които съм се возила и преди. Всякакви образи ги има. Любимият ми е едно плахо хлапе на около 20 години, което кара чисто новичка Лада с кожен салон и огромни седалки, определено взети от друга кола. Чудеса от храброст ще сътвори само и само да не висим по светофарите. Познава кажи-речи всяка пътека, по която може да мине такси, и не се колебае да експериментира 🙂 На другия полюс пък е един огромен чичо, дето твърди, че е завършил Патопсихология в СУ. На него всички са му виновни за всичко. Веднъж почти се скарахме защото изхвърли фаса си през прозореца. Аз, естествено, му направих забележка, че не трябва да замърсява, а той се обиди и ме контраатакува с „А тия, дето окрадоха България?“! А сега де. Как да обясниш на такъв човек, че това, че някой е престъпник, не оправдава неговото поведение? Много неприятна личност. Возила съм се още три пъти с него и все ме познава и ми вика „Ето, като не хвърлям фасове по улицата, да не би народът да цъфна, а?“ 😆

Запознах се със строителен инженер, тираджии, няколко студентчета, един топлотехник, преподавател по математика, друг по философия, магазинер… Всеки със своята история, своята съдба. И с куриозните случки покрай разните му пътници 🙂 Да, точно както всеки от нас има няколко истории за измамници-таксиметърджии, така и те си имат дежурните оплаквации от клиенти, дето са пълни кукувици. Е, всички сме от едно племе все пак 🙂

Публикувано на 5 юли 2006, сряда, в 6:13 pm, в категория Всекидневно.