Тъга
Замина си дискът на лаптопа ми. Неспасяемо. Всичките ни снимки от няколко месеца насам, всичката ни музика, всичката работа, която съм вършила напоследък… Не успявам да открия DVD-то с последния бекъп. А той и без това е от преди половин година сигурно.
Сърцето ми плаче.
15:19:30 ч., 27.07.2006 г.
Не тъгувай за такова нещо. Жалко е, разбира се, но пък може да е знак за ново начало. По-малко компютърно и повече приятелско, морско, планинско – повече на живо и истинско 🙂
Струва ми се, че тази история е съвсем в унисон с твоя пост:
http://xpucmo.com/blog/?p=143
15:34:09 ч., 27.07.2006 г.
Съчувствия. Аз имах подобни ядове преди време. От тогава всичките ми важни данни са на РАЙД на настолната ми машина. Ако не е там – значи не е важно.
Не че РАЙД-ът е панацея, но поне помага срещу тези внезапни хардуерни сривове.
Пробва ли да го замразиш яко във фризера и след това да го пуснеш? Понякога, за кратко време, дискът реанимира и можеш да спасиш най-критичното?
15:36:43 ч., 27.07.2006 г.
Антония…преди няколко месеца с нас се случи същото…не се познаваме, понякога чета блога ти, на който попаднах случайно. Но понеже ти съчувствам за диска, нека ти кажа, че почти винаги МОЖЕ да се спаси.
В нашия случай го занесохме Лидер Технолоджис, на Гурко до спортната палата. там срещу известна сума се вади възможното, или поне ще ти кажат дали може да се спаси нещо.
Ако още не сте опитали, пробвайте. Заслужава си, дори и само заради снимките.
Успех! :-))
16:02:57 ч., 27.07.2006 г.
Антония – а какъв по-добър стимул да си направите още по-хубави снимки, а? Монетата има 2 страни…
16:24:59 ч., 27.07.2006 г.
Те нови снимки със сигурност ще си направят…цифровите апарати ни развратиха доста с количеството снимки..
Но другата страна на монетата всъщност се казва „бекъп“, друг е въпросът, че все го пропускаме този момент…
19:55:55 ч., 27.07.2006 г.
@Таня: уф, успя съвсем да ме натъжиш 🙁 По редица причини море/планина не са опция за мен в близко бъдеще. А мъката ми е не заради материална загуба (лаптопът е в гаранция и поправката няма да ми струва нищо), а заради загубената информация, знания и труд, снимките като свидетелства за много щастливи мигове… Иначе четох този пост в Left & Right блога, съгласна съм с itilien съвсем 🙂
@Дончо: не мога да разглобявам лаптопа, че има още близо 2 години гаранция, не ми се ще да я губя. Утре ще го водя на сервиз, да видим какво ще измислим. Ще проверя къде им е хладилника и сто процента ще ги накарам да пъхнат диска в него 🙂
@Ани: добре си дошла на блога ми 🙂 Всъщност само с неколцина от коментиращите тук сме се виждали, повечето са виртуални познанства. Но са точно толкова ценни за мен колкото и хората, които са ми близки в real life. А относно спасяването на инфо от диска – мъж ми вече опита всички видове хватки у дома, той нали ми е компютърджия, знае какво да прави. За съжаление механиката на диска е абсолютно заминала.
Бтв работя с компютри от 1994 г. насам и това е първият ми счупен диск. В офиса правя бекъп всеки месец, защото нямам много доверие на служебните PC-та и MS Windows. Ама у дома… Някак въобще не съм си и представяла, че може да се случи нещо на диска, честна дума. Софтуер краш? Може. Хардуер? Никога!
Мъж ми се опита да ме успокои с негови истории за десетки счупени дискове и с думите „Ти така ли иначе си много напред спрямо средностатистическия потребител – само един диск за 12 години е супер малко“… Ама някак твърде много и големи проблеми ми се натрупаха напоследък, та днешният инцидент ми дойде като дребната капка, дето скъсва язовирна стена. Не съм от мрънкащия тип хора, дето все се вайкат, ама ако може все пак АЙДЕ СТИГА ТОЛКОВА ПРОБЛЕМИ, а? Писна ми само гадни неща да се случват. Имам чувството, че съм марионетка и някакъв скапан кукловод ме блъска по бетонни стени, пробвайки колко още мога да издържа преди да се срина. Не се давам засега, не планирам да се предам никога, но ми се иска да не се налага да хвърлям толкова много усилия, за да запазвам добро настроение. Трудно ми е.
/end of the rant. От утре – пак ще се усмихвам. Обещавам.
20:03:13 ч., 27.07.2006 г.
Още малко мрънкане: на всичко отгоре си разраних средните три пръста на дясната ръка докато миех дограмата и сега ми е съвсем терсене. Пу. А и не съм свикнала с клавиатурата на стария Тотов лаптоп и току загубя някоя буква или клавиш 🙂
21:43:18 ч., 27.07.2006 г.
Едно въпросче:Не обичаш ли снимките ти да са на хартия?:)
Следващия път пробвай със 100.150 броя наведнъж..доставя голямо удоволствие като си ги извадиш и ги гледаш:)
Останалата работа можеш да я възстановиш,но снимките както каза – не.
09:38:17 ч., 28.07.2006 г.
Ужас. Мъката ти с думи няма как да се утеши, само ще ти кажа, че истински съпреживявам тъгата ти – не съм си правила бекъп от месеци, а точно сега имам на компютъра си неща, чиято загуба направо ще ме разбие. Само като прочетох поста ти, и ме заболя, като си представих как се чувстваш.
Дано мине по-бързо, дано. И чести (и налични) бекъпи пожелавам занапред 🙂
11:14:44 ч., 28.07.2006 г.
@Алекс: прави! Лятото е известен със скапващи се дискове сезон. Топлинка, какво да я правиш.
11:39:45 ч., 28.07.2006 г.
@Дончо: още довечера! Че моят дава някакви мъгляви индикации, може да не е нещо сериозно, но определено ме тревожи…
13:05:19 ч., 28.07.2006 г.
Ооо, много жалко! Съчувствам ти!
Това съм го изпитвала със стария ми фотоапарат, който ми откраднаха с лента пълна със снимки от рождения ден на сина ми. Направих опит да се самоизяда от яд, приседна ми, че не съм от най-дребничките и после си казах – какво пък, не е свършил животът, още колко рождени дни ще има, пък и истинските спомени – картина, звук, аромат – са вътре в главата, нали, и тях няма кой да вземе. Малко мързеливо разчитаме техниката и предметите да ни пазят спомените, но всъщност те са си в нас.
Хайде, върни усмивката обратно, защото в твоя блог винаги намирам усмивки и изглеждаш много ведър човек. Ако имаш късмет, дискът може и да се оправи. А ако не се оправи – може би нещо друго ще е на късмет. 😉
15:45:42 ч., 28.07.2006 г.
Мда…и другите са прави, за това, че спомените са в нас и не може никой да ни ги вземе…ядосваме се сякаш за неистински неща… Но, Антония…защо ли те разбирам така добре? Последната година и половина беше низ от неприятности с главно „Н“ и за мен…и не зная, уж оцеляваме…но си плащаме цената някак необратимо.
Дано се запазиш ти, отвътре. А дисковете си умират, преходни са.
(ех…а ние имаме около 20, 000 снимки за две години на харда…и дори не зная защо?)
15:52:59 ч., 28.07.2006 г.
ОК, има и още неща като идеи…
Понякога МАКАР че механиката си е заминала (електроника, мотор, все едно), може да се възстановят данни.
Става така: Информацията се пази на плочите на харда. Те вече не се въртят. Изгорял мотор. Изгоряла платка. Обаче най-често тя си е ТАМ още – ОСВЕН ако не си ударил харда в земята и плочите са се огънали! Ако не е този случай, дават диска на добър специалист в сервиз. Те монтират електроника от друг такъв модел (ако намерят). ли поправят задвижването. Ипескат диска, колкото да се копира информацията. Струва малко по-скъпо, но е ВЪЗМОЖНО. Тоест, ако е физически неповреден (не е удрян) често може да се възстанови инфото!
Важното е, като отивате на сервиз, да не попадне в ръцете на някой дет не разбира – а такива има много!
Ако харда не работи, и ви го сменят, поискайте си стария обратно и да не е пипан.
Може наистина да проверите в „Leader Technologies“, на Гурко, близо до БСФС. Крум, ако не може да поправи диска, ще ви насочи към специалист, който може да помогне с възстановяване по сложния начин. Важното е, че не е загубено НИЩО докато не се опита ВСИЧКО:-)
Ако информацията е ценна – а снимките често са безценни – тогава и пари колкото нов хард не са много 🙂
Така че ако можете – опитайте! 🙂
Иначе, backup – добра идея.. поне веднъж на месец може да правите поне copy-paste на информацията от лаптопа на преносим хард от 250-300 GB. сега тези са по 80-100 долара само:)
И си го пазите някъде на скришно място 😉
Така ще имате цени неща на две места поне 🙂
Това са ми идеите засега…
Аз в работата си правя backup периодично на едно DVD – поща и работни файлове само…
Ама вкъщи… май ще ми се наложи да си купя втори хард 😉
И най-после да си подредя и запиша 15’000 снимки от последните 18 месеца 😛
Успех! не се предавайте за нищо на света! 🙂
01:33:36 ч., 29.07.2006 г.
Много сте мили 🙂 Благодаря ви.
12:00:33 ч., 31.07.2006 г.
🙂
Моля!
Пишете, ако имате нужда от повече детайли за мястото, където знам, че могат да ви насочат в правилна посока по възстановяването на данни от диска (стига да е възможно…)
🙂