Taсос. Ден 1
Баба се обажда по телефона, за да пожелае хубава почивка на Тасос. Теди вдига слушалката. Слуша дълго, от време на време казва „Да, да“, „Добре“ и „Благодаря“ и накрая затваря телефона. Баща ѝ я пита какво е говорила с баба си, а Теда отговаря: „Уф, какво да ти разправям сега“.
Естествено почти закъсняхме за влака. Не знам как се получава, но винаги последните петнайсет минути преди тръгване са инфарктни.
Във влака беше горе-долу прилично – демек не твърде мръсно, задушно или шумно. Границата минахме бавно, но безпроблемно. За разнообразие този път не ни сваляха за проверка, нито пък ни разпитваха кой знае колко. За сметка на това висяхме повече от 3 часа. В момента, в който ни върнаха паспортите – всички заспахме. Та чак до Солун.
До автогарата стигнахме бързо (автобус #1 е спрян, сега е #8, а билетчето все така е 50 евроцента) и успяхме да хванем автобуса за Кавала в 8:00 часа. Отново леко пътуване. Лесно открихме и пристанището, където точно акостираше делфината (нещо като едновремешните наши комети). Мяткаме ѝ се от чист мързел (пристанът на ферибота е на около половин километър, ние влачим куфари и Теда, а слънцето пече ослепително) и се оказва, че това е мъдър ход: делфината пътува само 35 минути, което си е два пъти по-малко от ферито.
На Скала Прино ни разтоварват скорострелно. Леко сме ошашавени от яркото слънце и непривичната обстановка. Затова и отначало не реагираме когато шофьорът на автобуса ни подвиква: подканва ни да се качим, изчаква да натоварим багажа и да заемем местата си и чак тогава тръгва. Опитвам се да си представя, че някой български автобусаджия се държи така и не успявам. Сещам се за всичките случаи, когато са ми затваряли вратата под носа и въздъхвам тежко.
Шофьорът ни предупреждава и когато стигаме до нашия хотел. Помага на Тото и Митко да свалят куфарите. Спрял е на два метра от Хаус Елса.
Посреща ни възрастна баба, облечена изцяло в черно, която говори само гръцки. С много ръкомахане се опитва да общува с нас – не се получава, но това не ни пречи много 🙂 Настаняваме се в апартамента, надяваме банските и с бодра крачка се устремяваме към плажа. Дълъг е километър и половина, предимно пясък, осеян нарядко с обли мраморни камъчета, малко хора, безплатни чадъри и шезлонги – идеален е за семейства с малки деца.
Водата е топла, а ние сме гладни. Мащабен обяд в San Antonio Beach Restaurant (обилен и вкусен) и хоп! на пясъка, та чак до шест вечерта.
Вечеря в Потос, Теда е уморена и мрънка, прибираме се още в 22:30 часа и припадаме.
