Тасос. Ден 2

Брат ми съзерцава нощното небе над Тасос и заключава: „Има облаци, няма звезди“. Теда опонира: „Ами! Има си много звезди, но не се виждат, защото е тъмно“.

Вторият ден на Тасос е доста uneventful. През нощта е излязъл отвратен вятър, който е насмел масата и столовете от терасата ни. Ама така вее! Решаваме да се разходим по плажа – с жилетки/якета сме. Събираме цяла чашка мидички за Теда, изминаваме плажа от край до край, даже два пъти, става време за обяд. В Irene’s поръчваме салати, манджи, ципуро… а сервитьорът: „Вие от къде сте?“ на пловдивски.

Към два и половина сме на плажа. Вятърът не е утихнал, но слънцето прижуря. Мяткаме се във водата, крещим си щастливо, цамбуркаме. Скоро започваме да излизаме – Теда е последна. И първа отново влиза. До края на деня е започнала да киха.

Привечер брат ми решава, че иска да пробва ресторант, който не е на крайбрежната ивица. Пообикаляме Потос докато открием подходящо заведение с градинка на около километър от брега. Сервитьорката едва говори английски, но пък знае „Наздраве“. За сметка на това две от клиентките ни поздравяват: от Шумен са, явно омъжени за гърци и живеещи постоянно на Тасос. Well 🙂

Leave a comment