Тасос. Ден 4

Стадо кози са инвейднали шосето. Невъзмутими, ядат всичко по пътя си. Антония се възмущава: „Разбрах защо Гърция е само камъни. Козите са я изяли!“.

Теда все още подсмърча, ние с Тото сме яко червеноноси… Решаваме да пропуснем плажа и да отскочим до Лименас, наричан още Тасос Таун. Първи проблем: изпускаме автобуса. Следващият е чак след два часа. А ние си висим на автобусната спирка. Всички сме начумерени под палещото слънце. Само Тото е спокоен и се опитва да ни разведри, милият ми той.

Лименас се оказва едно малко село. Заведения има само около пристанището, а и определено са доста ошмулени. Сядаме в някакъв ресторант, храната не е нищо особено (Валя твърди, че мусаката е направо гадна), натоварват ни с около 20% сметката. Ядосваме се, но не ми се разправя със сервитьора.

Решаваме да се разделим – МВТ ще пазаруват подаръци, ние с Тото сме зажаднели за кафе. След половин час моткане установяваме, че кожата на лицата ни пламти. И от първия павилион си купуваме сламени шапки с огромни периферии, които хвърлят сянка и на врата, та чак до раменете ни 🙂

Пием фрапе в някакъв Интернет клуб, даже проверявам набързо служебния си мейл. Следва нов тегел из уличките край пристанището, още по едно фрапе и обратно на автобуса за Потос. МВТ се прибират за да се преоблекат, а ние с Тото търсим велосипеди под наем. Намираме само едни мегаразбрицани таралясници и то срещу 6 евро на ден. Тръшвам се, че аз няма да си рискувам здравето с тези счупеняци, а Тото страда. Кара му се на човека…

Прибираме се до Сан Антонио Бийч пеша по плажа, хапваме набързо и се паркираме преуморени и от слънцето, и от моткането.

Публикувано на 12 септември 2006, вторник, в 3:48 pm, в категория По пътя.