Нова болест
От вчера се смяфкам на ей тези показателни думи, изречени от неизвестен представител на офисния планктон*:
Имам хронична офисна болест:
до обяд обичам да ям,
след обяд – да спя,
и ме гнети чувство, че ми плащат малко!
*офисен планктон – онези служители в един офис, дето никой не знае какви са им задълженията, а те се носят из пространството незабележими и необезпокоявани от никого
10:00:25 ч., 22.10.2006 г.
Или както казва брат ми: „Животът на програмиста е една непрекъсната борба – до обяд с махмурлука, а след обяд – с дрямката…“
11:42:42 ч., 22.10.2006 г.
Един познат споменава подобен лаф:
„От време на време почва да ми се работи“.
И?
„Ами нищо, лягам си и чакам да мине“ 🙂
11:56:17 ч., 22.10.2006 г.
Тази болест има и разновидности – когато се наям, ми се приспива. Когато се наспя, ми се прияжда. Да, тежки болести.