Временно

Имам директория букмарки, наречена Temp. Там слагам четива, които ми изглеждат интересни, но изискват повечко време. Време, с което в момента на откриването им не съм разполагала. А преди малко установих, че тази директория е станала гаргантюанска направо. Сигурно две седмици ще трябва дамо да седя пред монитора и да чета, та да я ‘отметна’.

Та… от 7:30 сутринта чета и се забавлявам с ето тези няколко материала.

Започнах с In Praise of Idleness на Бертран Ръсел.

Мисля си, че по света се върши твърде много работа. Че вярата „Работата е добродетел“ причинява огромни вреди. И че трябва да има промяна в ценностите на съвременните индустриални държави.

Много обещаващо начало. Други забележителни идеи, част от тази статия:

От векове богатите и техните ласкатели проповядват в името на ‘простия живот’, залагат на религия, която учи бедните, че те имат по-голям шанс да отидат на небето в сравнение с богатите, и като цяло се опитват да накарат работниците да повярват, че съществува някаква специална ‘благородност’ в това да променяш позицията на материята в пространството.

* * *

Разумната употреба на почивката е продукт на цивилизацията и образованието. Човек, който цял живот е бъхтал по много часове на ден, би се отегчил много бързо ако внезапно се окаже бездеен.

* * *

Когато предлагам да намалим работните часове до 4 на ден, то в никакъв случай нямам предвид, че останалото време трябва да бъде попиляно по просто мързелуване. Според мен тези 4 часа на ден трябва да осигурят основните средства за преживяване на човек. Останалото време трябва да бъде използвано по различен начин. Важна част от всяка една подобна система би било образованието, неговото разширяване и непрекъснато обогатяване, така че то да възпитава вкус към интелигентния начин на почивка.

* * *

Удоволствията в големите градове напоследък са твърде пасивни: гледане на кино, наблюдаване на спортни прояви, слушане на радио, и т.н. Причина за това е фактът, че човек пилее цялата си енергичност на работното място.

* * *

И най-важното: хората ще бъдат щастливи и доволни от живота си, а не нервни, стресирани и с лошо храносмилане. По-малкото работа ще бъде точно толкова, колкото да задоволи насъщните нужди, но не и да изтощи човек. И след като хората няма да са уморени през свободното си време – забавленията им няма да са само пасивни. Поне един процент от тях ще посвети част от почивката си на дела с обществена значимост, които няма да определят оцеляването им и затова оригиналността на идеите и делата им няма да бъде накърнена в съответствие със стандартите, наложени от по-старите ‘капацитети’. Но предимствата от повечето време за почивка няма да се проявят само в тези изключителни случаи. Обикновените мъже и жени, на които се предостави шанс за щастлив живот, ще станат по-любезни, по-малко изтормозени и не толкова склонни да гледат на всички останали с подозрение. Желанието да воюваш ще изчезне напълно – и защото хората ще са по-щастливи, и защото за да се впуснат във война ще е необходимо да вложат много тежък и продължителен труд. Съвременните методи за производство ни позволяват да бъдем спокойни и сигурни в живота си. Вместо това ние избрахме някой да се преработват, а други – да гладуват. И продължихме да се трудим със същите усилия както и преди появата на машините. Това е глупав избор, но пък няма причина да продължим да бъдем глупави и занапред.

Та така. Ръсел разкритикувал потребителското общество още преди то да се е зародило напълно. Жалко, че никой не го е послушал досега.

* * *

Друго ‘временно четиво’ е статията в списание Seed, озаглавена Who Wants to Be a Cognitive Neuroscientist Millionaire, в която се разказва какви когнитивни методи е използвал някакъв учен за да победи в американския Стани богат. Това, което ми направи най-голямо впечатление обаче, е невероятното спокойствие и самообладание, които според мен са най-важните фактори за успеха му.

* * *

А след малко ще слушам 68 подкаст на RU Sirius Show: интервю с Нийл Геймън. Текстът го има транскрибиран на 10 Zen Monkeys. Дали някое издателство се е захванало да преведе The Anansi Boys?

* * *

А междувременно изникнаха още един цял куп материали за четене. Няма наваксване просто 🙂

Коментари

  1. Gravatar Пейо
    10:31:51 ч., 15.11.2006 г.
    1

    Това за почивката щях в камък да го издялам, ако не представляваше труд…

  2. Gravatar Теодор
    14:04:16 ч., 15.11.2006 г.
    2

    Еха! Винаги съм се чудел къде намираш материалите, които постваш тук.

  3. Gravatar Антония
    16:30:08 ч., 15.11.2006 г.
    3

    @Пейо: именно 🙂

    @Теодор: материалите доплуват до мен по няколко начина. Първо, от блоговете и новинарските сайтове, които следя. Второ, по спам листа (с приятели и съмишленици си пращаме интересни неща по мейла, на ICQ и т.н.). Трето, когато ме блъсне някоя загадъчна мисъл отивам на Wikipedia да чета и често попадам в уикициклене: кликане по всички възможни връзки. Нямаш си идея на какви странни места може да се окажеш. Вчера например рових за Джеймс Бонд movies. След което четох сума ти време за разните диаманти, начини за обработката им, маркетинговите усилия да бъдат наложени като символ на просперитет, различен криейтив по рекламирането им, начинанието ReviewMe.com… Честно казано, не си спомням всичко, което отварях наред 🙂

  4. Gravatar itilien
    17:11:20 ч., 15.11.2006 г.
    4

    Зачетох се в Бертран Ръсел, а като се замислих, май всички ние, работещите из офиси с интернет, губим доста време за развлечения и образование на работното място, а пък заплатите още текат. 🙂
    Благодаря за образователния линк, с който да запълня работното си време! 😉

  5. Gravatar haz
    23:35:10 ч., 06.08.2007 г.
    5

    „Дали някое издателство се е захванало да преведе The Anansi Boys?“
    Знаеш ли вече нещо за това? Искам аз, искам аз!
    Тази книга ме отвя от първата страница, какво говоря, още от посвещението.
    Отивам да търся познати в издателства и да разпращам „портфолио“:)

  6. Gravatar Антония
    23:59:43 ч., 06.08.2007 г.
    6

    Грам идея си нямам. Изгълтах книгата с кориците на английски. Два пъти даже. Наистина е разкошна и ми е жал, че никой не се сеща за нея.

Leave a comment