Краят на една легенда

– Кажете, Холмс, защо Ви трябваше да застреляте нещастното кученце?
– Кученце? Ама това беше истинско изчадие адово! Горящи безумни очи, огромна озъбена паст, пламтяща муцуна…
– Старото куче, което едва се придвижва, беше последната радост в живота на сър Баскервил. Вие го убихте по време на вечерната им разходка!
– Но кучето беше оръдие в ръцете на убийци!
– О, да, разбира се. Точно колкото беше отровна и онази змия…
– Змията едва не изпрати бедното момиче на оня свят.
– Това беше смок, Холмс! Най-безобиден смок, с който Вие жестоко се саморазправихте! Кажете, Холмс, защо така не обичате животните?
– Обичам ги…
– Та Вие сте истински кръвопиец! Признайте си, че Ви доставя удоволствие да мъчите бедните твари с така наричаното от Вас свирене на цигулка.
– Цигулката ми помага да се концентрирам, а когато стане дума за разкриване на престъпления…
– Престъпления? Единственият престъпник – това сте Вие, Холмс! Заради Вас страдат невинни животни! Вие сте маниак! Простете, но не мога да допусна да продължавате с тези безобразия.
– Уотсън? Какво правите? Какъв е този револвер? Уотсън?!?
– Доктор Уотсън, Холмс. Ветеринарен лекар Джон Уотсън. Сбогом, Холмс.

– ~ –
Автор е dimochkin.

Публикувано на 24 ноември 2006, петък, в 2:24 am, в категория Смях.