Празник

Ровех си небрежно из един шкаф, търсех (неуспешно) нещо маловажно и взех, че намерих коледната ни елха. Както вече съм писала тук – тя е пластмасова и много дребна (педя/педя и половина макс), а играчките са залепени по клонките й. Ама е много джиджана. И ми стана едно такова празнично… Чак ми се дощя да хукна по магазините за подаръци!

Отказах се, разбира се, от предпразничен шопинг по никое време. Но пък се сетих, че преди време бях чела един снежен тъжно-смешен разказ на ЖеКа Пупырчатый, изрових го от блога му и го преведох набързо. Enjoy~

Празник

– Не искам да ходя там! – капризничеше Дядо Мраз, вкопчен с все сили в елхата. Стъклените новогодишни играчки се сипеха върху него като сребрист водопад, чупеха се с лек звън и го покриваха с искрящ прашец. – Те ще ме изядат!

– Няма да те изядат! Забранено им е да консумират алкохолни продукти, нали са деца! Тръгвай вече, колко пъти да ти казвам! – Снежанка изтри потно чело с ръкавичката си, хвана още по-здраво Дядо Мраз за ботушите и го затегли.

– Още по-зле, – не се предаде той. – Ще ме вържат към дървото. А то боцка. След това ще започнат да крещят, да тропкат хорце. Те са диваци! По-лоши са от канибали. А знаеш ли кое е най-страшното – внезапно понижи глас Дядо Мраз.

– Не, – уморено въздъхна Снежанка.

– Стихотворенията! – Дядо Мраз насочи показалец към небето. След това го изгледа внимателно и зави към луната. Вълците в гората замлъкнаха, удивени от конкуренцията. Снежанка нецензурно изруга и удвои усилията си.

– Пък да се ругае, внучко моя, е лошо! – назидателно каза Дядо Мраз, а ръцете му се заключиха още по-здраво около стъблото на елхата.

– Ако ти бях внучка – щях да се обеся. На най-близката елха, – противопостави се момичето. В този момент ботушът се изхлузи от крака на дядото и Снежанка тупна по дупе в пряспата.

– По дяволите! – Ботушът описа дъга във въздуха и свали една врана, седяща на най-близкото клонче. Разлетяха се черни пера.

– Уфф, насадихме се сега, – Снежанка изпроводи враната с поглед. – Полетя право към Организацията за защита на животните. Или към Грийнпийс. Господи, защо, защо бях такава глупачка? Всички разумни хора отидоха при Дядо Коледа и станаха елфи, еленчета, бели мечки дори – кариера направиха. А само аз, непризнатият гений, реших Снежанка да ставам. С кой акъл?! Романтика ми се приискало, уникалност! И ги получих с лихвата! – и тя срита вяло падналия дебелак. Дядо Мраз тихичко изохка. Гласът му беше толкова жалостив и нещастен, че изведнъж цялата злост изчезна от лицето на Снежанка, изтрита като с магическа пръчка. Челото й се изглади от бръчиците, а на устните й заигра лекичка (и само малко тъжна) усмивка.

– Хайде, гадино, ставай, децата ни чакат, – в гласът й не бе останала и капка злоба.

– Децата, децата, – избуча Дядо Мраз, пусна елхата и седна тежко в пряспата до Снежанка.

– И защо ги въдят въобще? – кисело попита той. – Представяш ли си колко по-добре би било без деца?! – Дядо Мраз рязко се обърна към Снежанка. – ТИШИНА! СПОКОЙСТВИЕ! БЕЗ СТИХОВЕ! – И отпусна безсилно ръце. Главата му клюмна тъжно.

– Мечти, мечти, – каза девойката и се изплю на снега. – Тръгваме ли?

Дядо Мраз обречено се изправи на крака и изхлипа. Снежанка вдигна чувала с подаръците, метна го на рамо, нахлупи още по-ниско шапката и решително закрачи напред. След нея унило се тътреше добрият старец. До Новата година оставаха 364 дни.

Всъщност остават само 33 дни 🙂

Коментари

  1. Gravatar moon
    14:22:32 ч., 08.12.2006 г.
    1

    Като стана дума за Коледа… Днес пак някой ми каза, че Дядо Коледа носел червени дрехи заради Кока Кола :O. Ето истината по въпроса:
    http://www2.coca-cola.com/heritage/cokelore_santa.html

  2. Gravatar Антония
    16:26:34 ч., 08.12.2006 г.
    2

    А аз, като Wiki почитател, ще дам линк към тяхната статия 😉

Leave a comment