Иронии разни

Петъкът беше някакъв много странен ден. Като малък четвъртък направо.

В таксито

Шофьорът слуша радио – ‘скандалният водещ’ Боби Цанков се дере с пълно гърло. В един момент тонът му става сериозен:

Да подкрепим децата на загиналите по време на служба полицаи!

Следва реклама от радио клип, чийто текст е леко безумен:

Смелите пожарникари, граничари и полицаи много често не се прибират от работа. Помогнете на децата им.

Мигам озадачено. Точно Боби Цанков ли се намери да говори за работата на полицаите?

На улицата

Пресечките около Докторската са ужасни. Заради сградата на американското посолство на Велико Търново, са сложили бариера и така офисът ни се оказва на практически недостъпна отсечка. Таксито както винаги спира някъде около Университета, оттам подтичквам с токовете по надупчения тротоар, пресичам на пешеходни пътеки и на три пъти се опитват да ме сгазят. Първите два пъти бяха мутренски джипове с нагло поведение и ръкомахане в стил „Айде бе, какво ми се мотате по улиците, няма ли коли за вас, пеша ще ми ходите“. Третият път арогантното превозно средство е полицейска кола.

Снимките

Давам негатив да ми извадят снимки. Настоявам, че ми трябват спешно. Плащам бързата услуга, трябва да отида след час да си ги взема. И така ме понася денят, че чак в осем вечерта, прибирайки се, се сещам за пустите снимки. Ще ги взема в понеделник.

Играчки

Като дете изцяло пренебрегвах момичешките начини за забавление – игра на кукли, тенджерки, чинийки, прочие wannabe забавления ми бяха съвсем чужди. Наблягах на конструктори, пъзели, интерактивни игри с момент на състезание. И какво беше учудването ми когато разглеждайки линка, дето Илина ми прати, изведнъж пожелах да имам ето тази кукла.

Исках да е моя и това си е! А през целия си живот съм имала само 2 кукли, подарени ми от заблудена баба и ‘наградени’ с пълен игнор.

Коментари

  1. Gravatar Ани
    17:31:42 ч., 03.12.2006 г.
    1

    Тогава твоето не е обикновен атавизъм от детството, а възхищение пред красиво изработен предмет. 🙂 Виж т е з и куклички, интересни са.

    http://www.enchanteddoll.com/porcelain.html

  2. Gravatar Антония
    18:00:39 ч., 03.12.2006 г.
    2

    Виждала съм ги тези, виждалааа 🙂 Но са ми някак… твърде готик. Не носят светло детско чувство. Или пък аз не го чувствам 🙂

  3. Gravatar ejjjik
    21:01:21 ч., 03.12.2006 г.
    3

    Аз пък сега разглеждам едни много красиви кукли. Напомнят ми на тези от витрината на Магазин 10 на Шишман. 🙂
    http://kadavry.ru/kukla.html

    А този сладур носи ли ти светло детско чувство? 🙂
    http://kadavry.ru/img/igrushki/kotvbel-b-1.jpg

  4. Gravatar Антония
    21:25:57 ч., 03.12.2006 г.
    4

    Ах, кюююютиии 😀

  5. Gravatar Теодор
    17:22:28 ч., 06.12.2006 г.
    5

    Абе,
    при мен живя към половин година едно приятелче, баща му е бил пожарникар. Умрял от левкимия, защото е работил близо до някакъв гаден рудник. Усеща се много яко липсата на родител. Не само при децата на полицаи/пожарникари де. Просто на 18 години пича е хем без никаква подкрепа, хем леко наивен, хем се строшва от работа за някви смешни пари. Смачкан. А е умен. Криво.
    Ще има ли тая година българска коледа?

  6. Gravatar Антония
    17:26:08 ч., 06.12.2006 г.
    6

    Ама аз не съм против идеята да се подпомагат сираци. Просто ужасно се дразня от малоумната комуникация на подобна добра инициатива! Има достатъчно добри копирайтъри в България, убедена съм, че могат да предложат много по-добър текст. Просто в случая отново ‘едни пари’ са били ‘усвоени’ от ‘нашите хора’…

  7. Gravatar lyd
    09:55:25 ч., 11.12.2006 г.
    7

    и аз не си падах много по куклите, пък сега ми харесват. даже съм си купила някоя и друга…да не говорим и за плюшените животни.това, което нямам и не знам дали да си купя е порцеланова кукла с хубави старомодни дрешки 🙂 ма засега нямам място за такава

  8. Gravatar Антония
    10:39:16 ч., 11.12.2006 г.
    8

    А у дома и плюшени играчки вече не държим – всичко отива в посока към племенничките, да са живи и здрави 🙂

Leave a comment