Според мен във всеки човек живее по едно голямо мрънкало. Просто някои хора водят битката с него по-неуспешно, а други са се предали. Мисля си, че няма нищо лошо в това, стига да не се превърне в енергиен вампиризъм – в изсмукване на животеца от слушателите.
Ако мрънкането е shared, даже е приятно, стига и 2-те страни да си предложат разбиране и подкрепа.
Много соломоновски подхождаш На мен ми се ще да викна „Хора, стига мрънкахте!“, ама именно защото не искам и аз да се оплаквам — засега си мълча. Да видим дали стаеното ми неодобрение няма да избие някой ден и да се превърна ако не в масов убиец, то поне в сериен плескач на шамари. „Нещо ми се оплакваш от глупости, а? Я изяж този плесник по врата и се научи кои неща в живота са важни и кои не си струва да ги отбелязваш дори, камо ли да им позволяваш да ти развалят настроението! Пляс!“
Ухааа, представих си го образно и веднага се разхилих
това… като правилото, че „всяко правило си има изключение“, което означава, че и самото то има, което пък променя нещата на „всяко правило си има изключение, ама не съвсем“ :о) – а това си е чисто противоречие…
ей и таз жега посред най-лютия месец през зимата… :о) си е едно странно изключение… хех…
Според мен, няма нищо лошо да се мрънка понякога – особено ако е споделено. Друг е проблема, че при някой хора е станало хронично – мрънкат за щяло и нещяло по цял ден, навсякъде, и така че всички да ги чуят/забележат. Тия са за шамарите!
[...] Мислейки върху този парадокс, зациклих върху моя социопатична и усукана версия: Ако човек се самоубие със законно притежавания си пистолет, може ли смъртта му да се зачете като резултат от законна самозащита спрямо човек с явни намерения да извърши убийство? pulenochovechekoetosecheshepoglavata: [...]
10:12:54 ч., 23.01.2007 г.
Според мен във всеки човек живее по едно голямо мрънкало. Просто някои хора водят битката с него по-неуспешно, а други са се предали. Мисля си, че няма нищо лошо в това, стига да не се превърне в енергиен вампиризъм – в изсмукване на животеца от слушателите.
Ако мрънкането е shared, даже е приятно, стига и 2-те страни да си предложат разбиране и подкрепа.
12:22:04 ч., 23.01.2007 г.
Много соломоновски подхождаш
На мен ми се ще да викна „Хора, стига мрънкахте!“, ама именно защото не искам и аз да се оплаквам — засега си мълча. Да видим дали стаеното ми неодобрение няма да избие някой ден и да се превърна ако не в масов убиец, то поне в сериен плескач на шамари. „Нещо ми се оплакваш от глупости, а? Я изяж този плесник по врата и се научи кои неща в живота са важни и кои не си струва да ги отбелязваш дори, камо ли да им позволяваш да ти развалят настроението! Пляс!“
Ухааа, представих си го образно и веднага се разхилих
12:32:17 ч., 23.01.2007 г.
това… като правилото, че „всяко правило си има изключение“, което означава, че и самото то има, което пък променя нещата на „всяко правило си има изключение, ама не съвсем“ :о) – а това си е чисто противоречие…
ей и таз жега посред най-лютия месец през зимата… :о) си е едно странно изключение… хех…
18:39:52 ч., 23.01.2007 г.
Пък и в края на краищата някои хора са с меланхоличен темперамент и попремрънкват…
18:46:41 ч., 23.01.2007 г.
Плескач на шамари! :O
21:10:20 ч., 23.01.2007 г.
Xaxa, ideqta sus shamarite mi haresa, sega si spomnih kak izqdoh edin zad vratut tova lqto… xaxa, PLQS!
21:10:49 ч., 23.01.2007 г.
Според мен, няма нищо лошо да се мрънка понякога – особено ако е споделено. Друг е проблема, че при някой хора е станало хронично – мрънкат за щяло и нещяло по цял ден, навсякъде, и така че всички да ги чуят/забележат. Тия са за шамарите!
00:56:31 ч., 24.01.2007 г.
особено ми допада мрънкането в стил „ний добри, хората лоши. ний добри, хората лоши“
22:34:30 ч., 24.01.2007 г.
[...] Мислейки върху този парадокс, зациклих върху моя социопатична и усукана версия: Ако човек се самоубие със законно притежавания си пистолет, може ли смъртта му да се зачете като резултат от законна самозащита спрямо човек с явни намерения да извърши убийство? pulenochovechekoetosecheshepoglavata: [...]