Сватба

Един разказ на frumich:

Сватба

— Татко, мамо! Обличайте новите дрехи и бъдете готови.

— Пак ли в милицията? — въздъхна майка й.

— Не. Ще дойдат сватове да ме искат. — успокои ги дъщеря им. — След десетина минути.

— Отново? — този път въздъхна баща й.

— О, какво щастие! — завика брат й. — Това да не е някоя благотворителна програма, която да намира съпрузи за чудовищата?

Пляскането по врата прозвуча като призив за действие. Всички се хвърлиха да се преобличат… И на вратата се позвъни.

— Отваряйте по-бързо, да не избягат! — брат й се втурна към вратата.

— Добър вечер, скъпи гости! Ние имаме купувач, а вие би трябвало да имате… Опа, и при вас ли е купувач?

— А, не, това е брат й. А ето я и нея. Истинска красавица, нали?

— Аха. Значи ние имаме купувач, а вие — залежала, неликвидна стока!

— Да, бе! — обиди се бащата на кандидат-булката. — Че то и вашият купувач е един… Купувач на втора ръка стоки!

— Добре тогава, да си ходим ли? Не сме добре дошли ли?

— За бога! — майката на момичето падна на колене. — Не си отивайте! Много се радваме, че дойдохте. Добре сте дошли, даже много сте добре дошли. Не го слушайте мъжа ми.

— Добре тогава. Давате ли вашата дъщеря за жена на нашия княз?

— Даваме! — извика баща й. — Само дето нямаме възможност да доплащаме много. И искаме писмена разписка, че не носим никаква отговорност.

— Разписка… — сватовете подозрително изгледаха булката. — А сватбата кога ще вдигнем?

— Ами след около 20 минути сме готови! — семейството на момичето беше единодушно.

— Ама много е бързо… — усъмниха се сватовете. — Не е ли по-добре догодина?

— Искат тест драйв?!? — не повярва на ушите си невестата и припадна с гръм и трясък.

— Взимай я по-бързо! — брат й призова жениха. — Виж как лежи безнадзорно. Грях е да не откраднеш оставена без охрана стока!

— Съгласен. Сватовете не възразяват ли? — огледа се женихът.

— Не възразяваме! — в един глас извикаха сватовете. — Само ако може баща й да престане да ни държи на мушка… Желаем ви много щастие и любов!

A така!

Коментари

  1. Gravatar frumich
    09:13:07 ч., 07.02.2007 г.
    1

    -))) На самом деле странное ощущение, когда я читаю ваши переводы, Антония. Вроде как и мой текст, а вроде как и нет.
    Спасибо вам)

  2. Gravatar dzver
    10:59:09 ч., 07.02.2007 г.
    2

    Много хубав разказ, както винаги 🙂

  3. Gravatar anton
    12:23:33 ч., 07.09.2007 г.
    3

    Поздравления за разказчето. Паднах си да се смея 🙂

  4. Gravatar kris
    08:48:35 ч., 09.09.2007 г.
    4

    Бравос! 😆

Leave a comment