Бяло

13:45. Пак вали. Само дето този път е сняг. Ситни-дребни снежинки се носят на плътна пелена. Вятърът е безумно пронизващ, а температурите отново паднаха до -10/-12оС. Току-що в кафенето влезе девойка с къса пола и нещо като балетни обувчици на гол крак! Хората тук са някакви извънземни, сериозно! Вчера по CNN се оплакваха от прословутата непостоянност на времето в Нова Англия, единият от водещите обяснява как Тед О’Брайън бил по джапанки предния ден, пък днес пак трябвало да сложи нещо по-зимно. И се опитвам да си представя как господин О’Брайън с безкрайно скъпия си костюм шляпа нагоре-надолу, че и провлачва отпускарски стъпало даже… Не ми се получава много добре 🙂 Аз съм с два пуловера и шапка-терористка, само очите ми се виждат като я нахлупя. Малко странно се почувствах сред полуголите хора наоколо, ама да си гледат работата. ЗИМА Е!

Прекланям се пред AccuWeather – сутринта гледам, че прогнозират как снегът ще почне към 10:00 часа. Познай дали точно в 10:05 не цъфнаха първите снежинки. Дано да са познали и че утре няма вече да вали. Смятаме да пообиколим центъра на Бостън и да позяпаме зелените хора, празнуващи Свети Патрик, преди да отпрашим на юг. Купонджийското настроение се носи на талази вече. След всяка песен по радиото водещите се провикват Oh, boy. Тото чул как си били признали в ефир, че били дислоцирани в местна ирландска кръчма, наречена Tommy Doyles. Аз пък попаднах на Asgard Irish Pub, на чиято витрина пише, че е местна забележителност. Oh, boy!

15:00. Преди малко ходих до Whole Food Market за кутия marcona almonds (нищо общо с истинските бадеми нямат, по-скоро приличат на тиквени семки, три пъти по-дебели от обикновените) и сандвич с боровинков хляб, пушена пуйка и чери доматчета. На касата има и касиерка, и опаковачка – която те пита дали искаш хартиено или найлоново пликче. Аз не поисках никакво, разбира се. Но се впечатлих, че ти дават избор дали да обремениш съвестта си за изсечените дървета или да си сложиш черна точка в биографията с неразлагащите се пластмаси.

Изключително рядко получавам касова бележка по магазините и заведенията, сигурно веднъж на десет пазарувания се случва. Не е като да не искам да я взема, просто никой не си дава труда да я разпечата. Странно ми е малко и определено не ми харесва – искам да знам какво съм платила и как са ми го сметнали, не искам да плащам някаква сума само защото някакъв пъпчив тийнейджър (каквито са почти всички от обслужващия персонал) ми е казал, че дължа толкова. Особено като се вземе предвид местния навик да се обявява някаква полуокончателна цена. Ама какво да правя, неудобно ми е да си поискам бележка – не им знам нравите (и законите), може да се окаже, че не са длъжни да имат касови апарати например.

21:00. Навън наваля яко, всичко е бяло и малко страшно едно такова. Тото е още в data центъра, вика, че непрекъснато минавали снегорини по шосето, а един по-малък даже почистил паркинга. Дано да са си свършили добре работата, да не го мисля пътуването. Почти стегнах багажа, утре ще може да се изнесем още на закуска. Добре, че изоставихме идеята за самолет – по новините обясниха, как JetBlue имали 250 закъснели полета, а летището на Бостън било в пълен хаос.

Ситуацията се усложнява допълнително от факта, че чакаме две доставки, които трябваше да са тук днес, а все още ги няма: GPS на Тото и фотоапарати за Давид. Дано утре да дойдат преди обяд, че иначе не знам какво ще ги правим. Малко необичайно ми идва това закъснение, честно казано. Точно бях тръгнала да свиквам с идеята, че тук всичко върви по ноти…

22:00. По CSI Miami единият от детективите извади Nokia N770, логна се в мрежата и извади някаква жизнено-важна информация за сметки в Бахамите и т.н. На всичките поредици CSI им викам „технологичните ченгета“. Ясно защо 😉 Да, знам, че са пълна измислица, ама са забавни пък.

Едва тази сутрин се сетих за какво служи огромната купа върху шкафа на телевизора. Да, телевизорът е голям около декар и е поставен в нещо като едновремешните скринове, чак на втория ден се сетих да отворя вратичките му и да открия това чудо на съвременната техника. Та най-отгоре има табла с четири чаши и една огромна купа (стъкло отвътре, кожа отвън). А на етажа има двуметров генератор за лед. И когато ти се допие нещо студено – купуваш си го от магазина, пълниш купата с лед, пъхаш бутилката вътре и така я охлаждаш. Въобще тук са маниаци на тема лед. Ако забравиш да предупредиш сервитьора за предпочитанията си относно напитката – правилото е да ти донесе чаша, пълна с кубчета, а течността си е направо между другото.

Проявих здрав разум и превключих на Weather Channel. Пооодяволитеее, колко се е развалило времето! Сняг, вятър, а после – дъжд и наводнения. Това е ненормален климат, честно! Може би все пак няма да тръгнем утре… След малко (надявам се) Тото ще се отправи насам и тепърва ще обсъдим какво ще правим.

Това пътуване ще остане в историята с най-много решения, взети и осъществени в последната секунда.

Коментари

  1. Gravatar Владо Георгиев
    06:36:11 ч., 17.03.2007 г.
    1

    Много ми е странно, че не ти дават касови бележки – за пръв път чувам такова нещо. Магазините около нас са пълни с табелки „Ако пропуснем да ви дадем касова бележка, имате $10 от управата“. Или просто в Масачусетс порядките са различни… Но винаги можеш да си искаш – ако трябва, ще ти я напишат на ръка.
    Че защо да е ненормален климатът? Просто поради липсата на големи планински вериги на северозапад от нас времето се сменя доста рязко – като в Габрово или Троян например. И тук в Buffalo паднаха около 20 см сняг, а преди два дена беше +12 Целзий – таман стана за къси гащи, къси ръкави и джапанки, и пак се развали времето, та трябваше да ходя по яке (над фанелка с къс ръкав) днес. Но след 3-4 дена пак ще е +14.
    Успех с плановете за пътуването.

  2. Gravatar January
    10:53:22 ч., 17.03.2007 г.
    2

    Приятно изкарване на Св. Патрик (:

    А CSI Miami е номер едно, особено като имат някаква мътна снимка, шефчето каже „Увеличи“, компютърджията трака малко по клавиатурата – БАМ! някакъв нечовешки зуум. Главата на заподозрения се състои от 4 пиксела, обаче шефчето нарежда „Изчисти“, пак тракане по клавиатурата и ха! – снимка с кристално качество 😆 😆

  3. Gravatar Антония
    17:40:06 ч., 17.03.2007 г.
    3

    Владо, наречи ме закостеняла традиционалистка, ама близард през март ми идва малко нанагорно – особено ако половин час след това връхлита дъжд 🙂 И не, късите панталони се слагат при +25оС, не при някакви +10оС само 😛 Оескимосирахте се, еййй 🙂

    Jan, аз от трите CSI – Маями най-малко го харесвам, имам някаква непоносимост към Дейвид Карузо, а и ми се струва, че твърде задълбават на лична тематика. Пък драмите хич не ме влекат. Определено Лас Вегас е супер якият сериал, а след това е Ню Йорк (Гари Синийз е ЗЪЛ). Иначе като почнат „Не ти ли се струва, че структурата на плата е изменена, а, да, глей тука, някой е ДЪХНАЛ наблизо и е оставил следи, я вземи това ДНК, провери ли в базата данни, иии, верно, това е нашият човек, go get ’em, tiger“ и може да се сринеш от смях.

  4. Gravatar maumyh
    22:20:57 ч., 17.03.2007 г.
    4

    На Антония, апаратчето се е побъркало в това време.За това няма снимки:)
    Хайде да поцъкаш с американските,поне да видим нещо от тоя сняг:))

  5. Gravatar Антония
    06:32:31 ч., 18.03.2007 г.
    5

    Няма американски фотоапарати – всичките са японски 😀

  6. Gravatar maumyh
    10:33:44 ч., 18.03.2007 г.
    6

    Цъкни с нещо:)
    Става и телефон:) хахаххаа

  7. Gravatar Антония
    16:41:37 ч., 18.03.2007 г.
    7

    Ей сега свалих снимките от фотоапарата – от 29 само 3 горе-долу стават. Кьопав фотограф съм била, кьопав май и ще си остана 🙂 Отиваме след малко на парада, викам този път Тото да снима, дано излезе нещо интересно.

  8. Gravatar Димитър
    17:52:44 ч., 18.03.2007 г.
    8

    Явно от стидът много ти треперят ръцете 🙂

  9. Gravatar maumyh
    00:08:49 ч., 19.03.2007 г.
    9

    ..и краката:Р

  10. Gravatar Антония
    07:04:45 ч., 19.03.2007 г.
    10

    Закачате се вие, ама сте на топло! Днес беше между -10 и -17оС, стояхме около 2 часа на парада и посиняхме. Не си чувствах пръстите въобще. След това се бутнахме в някакъв ресторант и аз си стоях с якето през цялото време. Всъщност чак преди малко се постоплих – и то защото съм надула парното на макс.

    Така не съм студувала от години…

  11. Gravatar dilqna
    16:25:34 ч., 12.04.2007 г.
    11

    molq ako nqkoi ima snimki na deivid karuzo da mi isprati na diljna95@abv.bg

Leave a comment