За авантюризма, багажа, логиката… или както ви хареса

И Тото тръгна на велообиколка на Родопите. Тази сутрин по тъмно (защото влакът потегля към 6 часа) се натовари на байка и отлетя… за цели десет дни.

До преди малко сновах из къщата и събирах разни останки от подготовката му за пътешествието: захвърлена раница в коридора, дрехи по дивана, опаковъчни материали, разни байкърски джвъчки… Хем ме хвана малко яд, че ги е пръснал така, хем ми стана едно тъжно-милно. Хич не ми се искаше да ме изоставя за толкова дълго време 🙁 Оказах съпротива по всеки един фронт: от „Не те пускам“ през „Не ходи, беее, Тото, моля ти се“ та до „Ако паднеш и се пребиеш – ще ти счупя главата от бой!“. Ама не успях да го възпра. То май няма сила на света, която да му попречи, де. След като ужасното упражнение „приготвяне на багажа“ само леко го постресна… Макар че беше голям цирк 😀

От самото начало бойкотирах инициативата, демонстрирайки пълна незаинтересованост в стил „След като тръгваш да щурееш по планините с колело – явно си доста оправен и можеш сам всичко да свършиш, нали“. Тото беше замислил да купи сто милиона непотребни играчки и тази тактика отначало му допадаше. Често-често отскачаше до разни байк и спортни магазини, току демонстрираше нов фар, олекотен спален чувал, радио, което е и фенер, а като му завъртиш манивелата – зарежда телефона, и прочие абсолютно ненужни от моя гледна точка придобивки. Състави дълги списъци какво трябва да носи със себе си и какви покупки трябва да направи. Още преди един месец! От понеделник насам пък отказваше да участва в разни мероприятия с аргумента, че трябвало да си стяга багажа.

И човек почва да си мисли, че е готов за всичко, дори за хималайска експедиция, нали? А всъщност всичко, което направи, беше да изрови раницата и да подреди на земята един огромен куп инструменти, в които се спъвах непрекъснато. Мислех си, че така или иначе всички дрехи са му изпрани и изгладени, ще трябва само да се пресегне да ги извади от шкафа, а аз уж незаинтересовано ще го мониторвам и от време на време ще упражнявам качествен контрол. Да, ама вчера към 12 на обяд Тото изстреля: „Хайде да те водя да си купя панталон, тениски и сандали“, при което аз направих ей такива очи! Последният ден преди тръгване, а той беше на работа от 4 часа – докато се приготвим да излезем и докато стигнем до магазините щяха да ни останат 2 часа в най-добрия случай за пазаруване. Защо успя да си купи спален чувал, калници и багажник за байка, разни ключета, смазки, резервни гуми и прочие глупости, но не задели време за дрехи? Познай 😀

Тук май е момента да спомена, че във вторник телефонът на Тото изчезна. Дали го е загубил или е откраднат – все още не знаем, вчера продиктувахме IMEI кода на наш приятел, който ще ни помогне да го издирим. Важното в случая е, че мъж ми ще се мотае по баирите, а аз няма да имам никаква връзка с него!

Отлетяхме бързо до CCS-а, първо спряхме в центъра на МТел за покупка на временна Прима. „Ами имаме два промоционални пакета в момента: единият е две SIM карти с бутилка вино и чаши, другият е две SIM карти с пъзел от 2000 части“. Не искаме две карти, една искаме. „Няма, само по две ги продаваме.“ А-ха, ясно защо абонатите на Великия комуникатор са 10 милиона. Оказва се, че виненият пакет е останал от светивалентиновата им промоция през февруали – цената на разговорите между картите е 0,9 стотинки на минута. ОК, взехме ги.

След това се устремихме към спортните магазини, направихме пълно кръгче и Тото отсече: „Аз 150 лева за панталон, с който ще обикалям по трънаците, няма да дам, да си гледат работата!“. Съгласих се, че няма смисъл, може да ходи с някой от сегашните си. Не, не можело, трябвало му от не-знам-си-каква материя, дето била много добра за байкинг! А вече трябваше да тръгва за работа. И Антония като добър ангел-спасител се отправи с бодра крачка към Стената, където малко с налучкване и с доста късмет успях да купя панталон и блузи от онази специална тъкан на Дюпон, дето дишала и била супер-дупер яка. След това минах през козметиката и взех миниатюрни разфасовки сапун, шампоан, паста за зъби, „защото всяко грамче е от значение“, а на милият ми не му е останало време да се разправя с подобни маловажности, нали си има клещи, за какво му е шампоан. Прибрах се доволна от постигнатото у дома и получих съобщение по jabber: „А бе онзи панталон, дето последно карах с него, дали е изпран, че да го взема?“. Ми не, не е изпран, разбира се, нали е от последното каране. Айде и една бърза пералня по нощите.

Тото се прибра в полунощ и започна епичното упражнение по прибирането на всички джвъчки в раницата. Установявам, че има намерение да носи около 5 кила инструменти. За сметка на това приготвя едва 4 тениски, защото нямало място в багажа. Намесвам се с едно деликатно „Котенце, ще си с още една тумба ненормалници, всеки от които ще носи някакви инструменти и ако ти се наложи – ще ти заемат. Ама никой няма да ти даде чисти дрехи, нали?“. Всуе. Мъжът си има приоритети все пак 🙄

Накрая всичко е натъпкано, пристегнато, закопчано, байкът свети, Тото излива едни капки за очи в канала, за да използва шишенцето им за смазка, правим последна проверка по списъка, който се оказва ЧЕТИРИ страници формат А4! А е два през нощта, остават около 3 часа за сън само.

Ей сега Тото се обади от Велинград: всичко било наред so far, с Дейв и Ники отивали да ядат скара, ще си изключи телефона да не хаби батерия, ама по някое време ще се обади, да потвърди, че е жив и здрав. Вече ми е мъчничко за него. Затова след малко отивам на гости на родителите ми (с малко користната цел да употребя топлата им вода), привечер ще се видим с Митко и Валя, ще ходим да хапнем някъде. Утре смятам да водя Теда на зоологическа градина. За понеделник имам вече три договорки. А вярвам, че и другите дни ще ги уплътня подобаващо, секунда свободна няма да си оставя 😎

Публикувано на 7 юли 2007, събота, в 12:09 pm, в категория Всекидневно.