Есен
Лятото свърши. Седя си на диванчето, метнала върху коленете си пухеста завивка, чета разсеяно книжка, слушам с едно ухо някакви новини, поглеждам с половин око екрана за поща… и ми е тъжно.
Разглеждах снимките от лятото ни, разни семейни събирания, пътувания, разходки. Спомнях си колко ни беше хубаво.
Някой ден ще се науча и да снимам, и да работя с Gimp/Photoshop, обещавам.
А после… после ще се заровя по мрежата за инфо за разни средиземноморски острови, ще чета и букмарквам. След няколко дни ще знаем кога Тото може да си вземе отпуск. Дотогава трябва да имаме приблизителна схема къде ще ходим, как ще пътуваме, къде ще отсядаме, колко време и пари ще заделим за последните истински слънчеви дни на годината.
Искам винаги да е лято.
09:44:27 ч., 03.09.2007 г.
..с температура около 24º max.
10:19:02 ч., 03.09.2007 г.
[…] да е лято прочетох поста Есен на Антония и установих, че и на мен ми е мъчно за […]
20:58:01 ч., 03.09.2007 г.
Е, се’a, нали знаеш коя песен е „Химна на Леярите“ ? …. „Нeка да е лЯто!“
Сигурно и аз в предишния си живот съм бил леяр 😉