Спомних си
Преди няколко дни си поиграх със списъка с 200 неща, които е добре човек да изживее, така мило преведен от Lemon. И се присещах разни истории… Ето две от тях.
Разговор с просяк
Лятото на 1995 година. С компанията почваме да правим планове как ще ходим на море още от май месец, но все така се получава, че не успяваме да натамъним времето – ту един е зает, ту друг. На 1 август сутринта се случват няколко уж несвързани неща: взимам заплата, провеждам за пореден път разговор с приятели, които изхъмкват, че точно в момента не могат да излизат в отпуска, чувам се с бивша колежка, която обяснява, че стаята й в хотел Космос в Бургас е свободна за една седмица и ми предлага да я ползвам, Емо от търговския отдел споделя, че тръгва към Слънчев бряг с приятелката си и имат едно свободно място в колата. Реакцията ми? За 2 часа договарям отпуската, прибирам се у дома, стягам багажа, минавам през най-близкия спортен магазин и си купувам кецове, натоварвам се на ладата на Емо и се отправям към едно от най-яките морета, на които съм се радвала в живота си!
Още на първия ден се срещнах с цял куп познати, прехвърлих се в Слънчев бряг, запознах се с много интересни хора. Едно момиче, с което обикаляхме дискотеките, продаваше сладолед на централната алея в комплекса. Често се отбивах при нея, взимах си сладолед, смеехме се, клюкарствахме по женски. На 5-6 метра от нас просеше циганин с усукани крака. И веднъж ме заговори.
Той: Ти работиш на Витошка, нали?
Аз (очи като палачинки): Не точно, на Кърниградска е офисът ни, на десетина метра от Витошка.
Той: Ааа, знам те, всеки ден минаваш покрай мене, запомнил съм те. Аз зимно време прося там, само лятото идвам по морето.
И от дума на дума – разказа ми за ежедневието си. Оказа се, че е женен и има 5-6 деца (забравила съм точно колко, но бяха много, определено). Наел е етаж от къща в Свети Влас за цялото лято. Денем той проси, а жена му е с децата на плаж. Вечер се прибира да сложи децата да спят, а жена му излиза с най-малкото момиченце, на около годинка, да обикаля по заведенията и на свой ред да проси. И изкарвала много пари, защото детето било светличко и красиво, а пък и точно в момента му се появила някаква слънчева алергия, така бил казал доктора, та то, милото изглеждало много жално. На чужденците им ставало кофти да го гледат на червени петна и давали много пари на майката, да му купи лекарства.
И колкото повече приказваше този човек – толкова повече се ядосвах. И не само защото аз се чупех от работа, за да изкарам някакви пари и да спестя за почивка, а те с просия живеят по-добре от мен, не само. Той въобще не разбираше, че не трябва да води подобно съществуване. Напротив, беше горд, че е надхитрил всички. Щастлив и доволен. Не се разкрещях, нито пък го нагрубих, нямаше смисъл.
Вече не давам пари на просяк на улицата.
Да плуваш в ледена вода
Морето на 2002 година. С Тото решаваме да уважим северното черноморие, започвайки от Балчик. В неделя вечер тръгваме от София, температурата на водата е 25оС. В понеделник сутринта се засилваме към плажа, със замах наджапваме в морето и още на втората крачка установяваме, че нещо не е както трябва. Оказа се, че през нощта имало някакво обръщане на водни пластове и температурата е паднала до мижавите 14оС. Кошмар!
И тъй като не сме от хората, които се просват да се пържат на плажа ей така – потърсихме алтернативни забавления. Едно от тях беше екскурзия с яхта до нос Калиакра. Пасажерите бяхме само петима: аз и Тото, както и две лелки и един чичо, говорещи на много странен език. В общи линии не си обръщахме много внимание, палубата беше голяма, имаше място за всички ни. Някъде близо до Калиакра обаче чичото помоли капитана да изключи мотора, искал да се поцамбурка в морето. Ние с Тото се облещихме, все пак след като на брега е 14оС, познай дали на няколко километра навътре водата няма да е още по-студена.
Чичото се съблече по бански и се устреми да скача надолу с главата. Подвикнах, че сигурно ще му спре сърцето от студ, а една от спътничките му ме контрира с: „Ние сме от Финландия. Зимно време пробиваме дупки в леда на езерото ни, за да се къпем в него“. Туш!
Обаче как само и в двете ми истории се споменава морето… Това е защото съм на вълна „Подготовка на поредното средиземноморско пътуване“. Ще ходим на Сицилия за две седмици в края на септември/началото на октомври. В момента обмисляме как точно да се случи това – избор на транспорт, места за отсядане, задължителни обекти за разглеждане, eй такива неща. Ако някой има препоръки, сега е момента да сподели, ще сме му много благодарни!
16:51:10 ч., 09.09.2007 г.
И двете истории са мега-яки 🙂
А за Италия, не мога да те посъветвам много-много… Последния път, като беше в Италия (Рим), беше преди поне 3 години, а пък на Сицилия съм бил преди векове (чети: десетилетия;-) …но съм сигурен, че ще се намерят много читатели, които да те упътят:)
Иначе, бих ви препоръчал само да си вземете кредитни карти и да спите на евтини хостели… ама тези неща вие и сами си ги знаете, така че… оставям думата на други:)
16:55:26 ч., 09.09.2007 г.
Историите са страхотни, мерси Антония 😉 Много яки 😉 Все повече хора пускаха списък с неща, които са правили или не и се чудех кога някой вместо да пуска списък, ще блогне за въпросните неща.
19:54:00 ч., 09.09.2007 г.
Във fishki.net имаше бяха снимали от засада един просяк в една инвалидна количка. Изглеждаше като да е без крака, ама после се оказа че има крака и се качи в Mercedes 👿
А иначе в Сицилия … трябва нещо мафиотско да се види 🙂
01:07:11 ч., 10.09.2007 г.
А някой ден ще разкажа как пътувахме от София за Слънчев бряг: петима души и един кокер шпаньол в лада 1500s, натоварена с багаж като за 2-3 седмици море плюс два сърфа (единият от които го докарваше до 30 кила) на покрива 😆
11:54:58 ч., 10.09.2007 г.
@Антония: И до сега с умиление си спомням далечната 1994а (май тогава беше, или 1993-а), когато с един Москвич 408, зареден догоре със „зимнина“ за салати, пътувахме от Пловдив до Царево за скромните 15 часа. Беше си преживяване. Какво ли не се случи – пукахме гума (2 пъти! Оказа се, че вътрешната по-широка от външната и като се претовари магарето, почва да се пука), свърши маслото (това не го очаквах, бях доста неприятно изненадан), спирахме при баби, лелки и тетковци… и т.н.
Ама как ми се ще пак да сме толкова свободни и необременени от стандартните житейски простотии, ех :)!
17:38:51 ч., 10.09.2007 г.
прикольно! Спасибо!
20:31:00 ч., 10.09.2007 г.
Здрасти,
ще ти препоръчам този сайт- http://www.shinesicily.com/, ако знаеш испански или френски, обачел 🙁
Предлагат страхотни вили за около 6 човека-600 Евро на седмица. Също така има много инфо за готини ексурзии из Сицилия.
Ето и една уеб на английски – http://lovesicily.com/.
Не съм ходила още
20:33:30 ч., 10.09.2007 г.
оопс, изпратих го, без да го довърша. Sorry!
Исках да кажа, че не съм ходила, но планираме следващото лято да наемем една от тези вили.
Поздрави!!!
21:17:15 ч., 10.09.2007 г.
Да ти кажа – лятото на Сицилия е страшна жега, ама страшна! Не се живее направо. Затова те съветвам да се ориентирате към средата/края на септември. Температурите са 25-27оС през деня, около 20оС през нощта, водата е поне 25оС.
А вилите ги намерихме на няколко места вече. Има и по-яки оферти (между 250 и 350 евро на седмица в зависимост от положението спрямо плажа). Обаче едно, че ние сме си само двамата, и второ, че не искаме да стоим по цяла седмица някъде. Макс по 3-4 дни ще се задържаме на едно място. Тото напира да обиколим цялото крайбрежие за 2 седмици, смятай що пътуване ще е това 🙂
23:04:03 ч., 10.09.2007 г.
@Дончо: Вие пеша да бяхте тръгнали, бе, джанъм 😆 А иначе за безметежността си прав. И на мен ми се ще да съм свободна като време оно…
11:24:59 ч., 11.09.2007 г.
Сигурна съм, че ще си изкарате супер. Аз също предпочитам да обикалям напред назад. Миналата година тези от сайта предлагаха и кола под наем, заедно с вилата. Явно тази година са по-стиснати. Найде, пък ако догодина решите да обиколите Испания
11:26:37 ч., 11.09.2007 г.
Сигурна съм, че ще си изкарате супер. Аз също предпочитам да обикалям напред назад. Миналата година тези от сайта предлагаха и кола под наем, заедно с вилата. Явно тази година са по-стиснати. Найде, пък ако догодина решите да обиколите Испания, се обадете. Аз живея в Мадрид, но обикалям доста страната. Мога да ви помогна с повече инфо.
Поздрави!
11:48:04 ч., 11.09.2007 г.
Ха! А първият ни избор на остров за почивка беше Форментера (четвъртия от Балеарски, точно зад Ибиза дето е). Обаче се оказа, че пътят до там е съсипващ, с прекачвания, с врътки… и много скъп. Не ни се даваха по повече от 500 евро на човек за билети, струва ни се неразумно някак, при положение, че вчера гледахме оферти на British Airways за 600 евро return ticket от София до Сидни!
И благодаря за предложението за инфо – изключително ценно е 🙂 Много разчитам на опита на други хора при взимането на решение, личните впечатления са много, много важни 😉 Живот и здраве, като стане време за Испания, ще ти пиша 😉
02:02:54 ч., 12.09.2007 г.
[…] sick thoughts@vlado, Залата на Планинския Крал, Nakom`s Blog, Assenoff, Дни @ Антония, D.S.Mollov. (No Ratings Yet) Loading […]
12:44:07 ч., 13.09.2007 г.
Здравей!
Трябва да си призная, че Сицилия е голяма моя слабост :smile:. Бях там за 6 месеца като доброволец по археологически проект. По отношение на транспорта имам опит само с Alitalia. Сега започнах да оглеждам и low-cost компаниите, но онзи ден даваха един репортаж за My Air, че много често пренасрочвали полети за след 2-3- дни. А за да се стигне от София до Сицилия със сигурност трябва да се комбинират поне 2 полета.
Моите впечатления са, че е по-добре да се отседне в някое по-малко градче, а не в големите туристически курорти като Таормина и Палермо, тъй като там цените са доста по-високи. Важно е да се знае, че е доста трудно да се намерят хора говорещи английски и един разговорник не би бил излишен, а също така че магазините имат доста ограничено работно време обикновено от около 8.00 до 14.00 и после от 17.00 до 20.00. За пътешестване ми се струва, че без кола е доста трудно. Като места за виждане има доста възможности 🙂 На мен много ми хареса районът около Трапани (Trapani) – Палермо, където могат да се видят Монреале (Monreale), почти долепено до Палермо – има голяма катедрала. До Трапани има музей на солта, но мястото е доста мъртво 🙂 Ериче (Erice) – градче със средновековен замък на върха на нещо като плато с изглед към морето; Салинюнте (Salinunte) – археологическа зона със запазени останки от Акропол, огромни гръцки храмове, некропол; Седжеста – гръцки храм; Кастелмаре дел Голфо (Castelmare del Golfo) – много красива гледка и невероятно съчетание на море и планина, средновековен замък с антропологичен музей; Джибелина Нуова (Gibelina Nuova) – град построен като музей на съвременното изкуство след като Джибелина Стара (Gibelina Vecchia) е разрушена от земетресение. Самата Джибелина Веккиа също е станала на съвременно изкуство – цялата е залята с бетон, направено e нещо като бетонно градче. Странно място – много е подходящо за концерт на Pink Floyd :smile:. Природният резерват “Ло Дзингаро” (Riserva Naturale dello Zingaro), прекрасно място по крайбрежната ивица с невероятни каменисти плажчета със страхотно чиста вода. Единият изход от резервата е Сан Вито ло Капо (San Vito lo Capo) с дълга плажна ивица и много фин пясък, много е магнетично за нощни къпания :smile:; И, разбира се, разходка до трите острова над Трапани. Доколкото си спомням цената беше прилична и определено си заслужава. А също така и остров Моция (Mozia), близо до Марсала (Marsala). Струва си да се видят и островите над Месина (Mesina) особено Вулкано (Vulcano) и Стромболи (Stromboli). В района на Сиракуза (Siracusa) си заслужава да се видят и Рагуза (Ragusa), Модика (Modica) и Ното (Noto), както и резервата Панталика (Pantalica) – много красиво място с огромни пещери. Агридженто (Agrigento) е по-отдалечено, но там е долината на храмовете с 4 гръцки храма, три от които са запазени в много добро състояние. Ако се слиза от към Палермо по пътя може да се отбие за да се види Шака (Sciacca).
След един момент нещата за виждане почват малко да се повтарят – големи катедрали, средновековни замъци, антични театри и гръцки храмове 🙂
От местната кухня бих препоръчала Arancini di riso (големи оризови топки с пълнеж), особено тези с моцарела и спанак – често ги има в пицариите, както и ястия с морски дарове и риба, а от сладкишите – каноли и непременно сладолед от някоя голяма Gelateria (сладоледаджийница) :smile:. Докато се ровех, случайно попаднах на този текст на моята преподавателка по антична философия – http://www.ivankolev.com/A-%20Philosophy/A-Philosophers/BG/Dimka/dimka-siracusa.htm Макар че има неща, с които не съм съгласна, ми се струва, че дава доста добра подготовка ако си се запътил към Южна Италия 🙂
13:42:45 ч., 13.09.2007 г.
Ама страшно много ти благодаря за този коментар, Мария! Сега пускам Google Earth и почвам да обозначавам по-интересните дестинации. Разкошна си!