Сицилия. Сред природата
Целият ден — в националния резерват Зингаро. Хуубавоо!
Зингаро всъщност обхваща тясна брегова ивица и скалите над нея. Има туристическа пътека, която според гайдовете се минава за 2 часа от единия край на резервата до другия. Според мен става дума по-скоро за 3-4 часа за нетренирани хайкъри като нас. Пътечката цепи през скалите и е доста стръмна. На всеки две крачки изскачаха разни многоцветни гущери, хич не се плашат от туристите. Ние вървяхме около 2 часа главно доста екстремно изкачване, слънцето печеше безмилостно, аз издъхнах и обясних как не мога да се катеря повече от камък на камък и Тото се съгласи да се връщаме.
Традиционният ни вече пикник в маслинова гора не се състоя — защото обядвахме в палмова горичка
Прошуто крудо, маслини, биволска моцарела, рибки, сушени доматчета… ама адски вкусно беше.
В самото начало на маршрута има малка отбивка към скътано заливче с плажна ивица. Ето там прекарахме целия следобед
Цамбуркахме във водата на воля, гледахме рибките (адски много, всякакви на цвят, някои доста големи даже), препичахме се на слънчице, даже успяхме да поизгорим леко. Към 5 и половина едва издрапахме до колата, толкова бяхме уморени и от ходенето, и от слънцето, и от плуването.
Вечеряхме в пицария на скалите — съвсем сицилианска си, менюто (естествено) само на италиански, сервитьорът не говори нито дума английски, ние бяхме единствените чужденци. Предлагаха пици, салати и разни напитки. Само. С Тото одобрихме идеята. Какъв е смисълът да ходиш на пицария за да ядеш риба например?
Местните пици са доста по-различни от римските. Тестото е по-дебело, а и май слагат повече добавки отгоре. Но са все така вкусни. И салатите ги бива. А виното е… Ами нищо подобно никога не сме опитвали, съвсем различно е от всички познати ни видове. Вкусно, леко тръпчиво, много ароматно и пивко. Определено е добро.
Май трябва да напиша цяла публикация за тукашните храни и напитки. Много-много са вкусни. Човек почва да разбира защо всички сицилианци са дебелички



19:19:12 ч., 07.10.2007 г.
Много ми хареса пътеписа,че даже изпитах силното желание да преживея и аз в мечта-
ната от мен природа,която от много години не мога да осъществя – преди 10 ноември
1989 това беше абсолютно невъзможно.При опита си да избягам в Италия бях осъден на
три и половина затвор за дезертиране от комунистическата армия,а терорът на комуни-
стическата Държавна сигурност продължава още и сега към мен,само защото говоря ис-
тината за чудовищните престъпления на комунистическия режим и желаех да се реализи-
рам като писател и журналист в Италия.В България не ми издаваха стиховете и разка-
зите,защото били буржоазни.Все още желая да се махна завинаги от бившия концлагер
България,който не се е изменил почти никак за 18 години.Бих желал да се оженя за
чужденка,за да заживея нормално и свободно…