Сицилия. Сред природата

Целият ден – в националния резерват Зингаро. Хуубавоо!

Зингаро всъщност обхваща тясна брегова ивица и скалите над нея. Има туристическа пътека, която според гайдовете се минава за 2 часа от единия край на резервата до другия. Според мен става дума по-скоро за 3-4 часа за нетренирани хайкъри като нас. Пътечката цепи през скалите и е доста стръмна. На всеки две крачки изскачаха разни многоцветни гущери, хич не се плашат от туристите. Ние вървяхме около 2 часа главно доста екстремно изкачване, слънцето печеше безмилостно, аз издъхнах и обясних как не мога да се катеря повече от камък на камък и Тото се съгласи да се връщаме.

Традиционният ни вече пикник в маслинова гора не се състоя – защото обядвахме в палмова горичка 😀 Прошуто крудо, маслини, биволска моцарела, рибки, сушени доматчета… ама адски вкусно беше.

В самото начало на маршрута има малка отбивка към скътано заливче с плажна ивица. Ето там прекарахме целия следобед 😀 Цамбуркахме във водата на воля, гледахме рибките (адски много, всякакви на цвят, някои доста големи даже), препичахме се на слънчице, даже успяхме да поизгорим леко. Към 5 и половина едва издрапахме до колата, толкова бяхме уморени и от ходенето, и от слънцето, и от плуването.

Вечеряхме в пицария на скалите – съвсем сицилианска си, менюто (естествено) само на италиански, сервитьорът не говори нито дума английски, ние бяхме единствените чужденци. Предлагаха пици, салати и разни напитки. Само. С Тото одобрихме идеята. Какъв е смисълът да ходиш на пицария за да ядеш риба например?

Местните пици са доста по-различни от римските. Тестото е по-дебело, а и май слагат повече добавки отгоре. Но са все така вкусни. И салатите ги бива. А виното е… Ами нищо подобно никога не сме опитвали, съвсем различно е от всички познати ни видове. Вкусно, леко тръпчиво, много ароматно и пивко. Определено е добро.

Май трябва да напиша цяла публикация за тукашните храни и напитки. Много-много са вкусни. Човек почва да разбира защо всички сицилианци са дебелички 😉

Коментари

  1. Gravatar Ventseslav
    19:19:12 ч., 07.10.2007 г.
    1

    Много ми хареса пътеписа,че даже изпитах силното желание да преживея и аз в мечта-
    ната от мен природа,която от много години не мога да осъществя – преди 10 ноември
    1989 това беше абсолютно невъзможно.При опита си да избягам в Италия бях осъден на
    три и половина затвор за дезертиране от комунистическата армия,а терорът на комуни-
    стическата Държавна сигурност продължава още и сега към мен,само защото говоря ис-
    тината за чудовищните престъпления на комунистическия режим и желаех да се реализи-
    рам като писател и журналист в Италия.В България не ми издаваха стиховете и разка-
    зите,защото били буржоазни.Все още желая да се махна завинаги от бившия концлагер
    България,който не се е изменил почти никак за 18 години.Бих желал да се оженя за
    чужденка,за да заживея нормално и свободно…

Leave a comment