Бостън. Пътят до.
Става нещо като твърде неприятна традиция – всеки път като тръгнем за САЩ да имаме проблеми с входната врата на апартамента. Този път не е толкова драматично като мартенската случка, де. Само си забравихме ключа от вътрешната страна на вратата. Точно като тръгвахме за летището, разбира се. Нямахме никакво време да се занимаваме, затова се обадих на родителите ми, те да се опитат да отключат по някакъв начин. Преди малко се чух по Skype с майчето – не се е получило, ще се вика ключар пак. Здраве да е.
А иначе всичко върви направо перфектно. Натоварването на самолета за Лондон, размотаването из Хийтроу, хващането на полета за Бостън, самото летене, митницата… Всичко си е напълно прилично. Е, аз поведох лека война с човекът, седящ пред мен, който още преди да тръгнем си свали седалката буквално върху коленете ми. Но това си е в границите на приемливите пасивно-агресивни методи за убиване на времето 😈
Ники и Тото ще мъкнат някакви сървъри нагоре-надолу, затова са взели ОГРОМНА кола. Помагах при избора на модела и наклоних леко везните към една перлено синичка Toyota Highlander (фан съм на бранда). Младежите също я харесаха, макар че снощи в тъмното не виждаха добре цвета й, опасяваха се, че бие на розово и че е в твърде нежната гама, да не вземе някой да си помисли нещо лошо за тях 😆 Е, на светло се убедиха, че нищо гей няма в този грамадански SUV и се успокоиха.
Пътят от летището до къщата ни беше съвършено безпрепятствен. Ники има много добра навигационна система, изключително подробна и динамично изчисляваща маршрута. Стигнахме до Windsor Village за нула време. А самата къща е прекрасна – на два етажа, долу е всекидневно-трапезарио-кухня, горе има две спални. Всичко е новичко и чисто. Имаме мъничка веранда с разкошна гледка, голям телевизор и достъп до петнайсетина wifi мрежи на съседите.
И дори времето е по-добро от софийското. В момента е около 7oC, малко духа, но има и слънчице. Дърветата и храстите в околността са страхотно пъстри: червено, жълто, оранжево, на фона на зелените кедри… Красиво.
23:49:03 ч., 16.11.2007 г.
Наистина красиво 🙂 Ще има ли по-подробен снимков материал че нещо любопитството ми напира много 😛
00:07:17 ч., 17.11.2007 г.
Още не сме се свестили след пътуването и не сме обикаляли много-много, та да снимаме като хората 🙂 Обаче загряваме 🙂 Преди малко цъках залеза през прозореца на хола – адски красив, адски!
03:18:55 ч., 17.11.2007 г.
Хм,
че откога Highlander е огромен джип 😉 ? Това е просто ходова част от Camry с ламарини на джип – но изобщо не е голям… Виж, ако бяхте взели LandCruiser 🙂
Ако ми пратиш телефонен номер на мейла или на Скайпа, ще се обадя да се чуем пак.
Надявам се че ти харесва the famous New England fall season.
12:28:44 ч., 17.11.2007 г.
Владо, всяка кола, която е по-висока и от мен, че и от Тото, си е грамаданска 🙂 Като излизам от нея се налага всъщност да слизам, все едно е камион. Имаше и по-големи SUV, ама някак Тойотата най-грабва погледа. Пък и е чистак нова, на няколкостотин мили само. С найлони по пода още 🙂
Никъде не успявам да открия номера на телефона в къщата. Работи, тестваха ни вече със спам, обаче няма нищо написано на апарата, а и в документите по настаняването не е отбелязан. Днес ще повикаме майстор да оправи бравата, че заяжда, и докато сме в офиса им – ще ги питам за телефона. Обмисляме да си вземем и някакви prepaid T-Mobile карти, за да поддържаме връзка. Само да ги издирим, че не видяхме да ги продават в района. А и да са на прилични цени 🙂 Пък скайпът си ми е същия като преди 😉
17:19:13 ч., 17.11.2007 г.
Хихи,
Той баща ми за това се кефеше като му давах да кара джиповете тук – каза, че най-накрая разбрал буквалния смисъл на фразата „да се качиш в колата“.
А за телефона – ако се видим онлайн (щото винаги като гледам Скайпа, те виждам офф), може да се разберем да ми звъннеш на мобилния телефон от вашия домашен и така ще разберем номера 😉 – и ще мога да ти звъня от време на време 🙂 .
17:27:50 ч., 17.11.2007 г.
Намерихме телефона, имало го в кореспонденцията с наемодателите: 781.609.2217. И пускам скайпа 🙂 Държа го изключен по невнимание, не мога да му свикна и това си е, непривична програма ми е, уви.