Бостън. Битово-късунделско
Към седем и половина ми се доспива. Всяка вечер. Не съм вярвала, че ще дойде ден, в който ще ми е проблем да не заспя рано…
Цял ден се върти Джеймс Бонд маратон. Много тактически пропуснаха филмите с Тимъти Далтън, от сър Шон скочиха направо на Броснън. Облъчена съм със стил и Britishness за месеци напред.
Готвих дълго, въртях се из кухнята няколко часа. И се изумих колко по-лесно се случва всичко, когато оборудването е подредено разумно. Боклукомелачката спестява време, много е удобно да белиш зеленчуците направо в мивката, а не да мърляш плота/масата. Тактически монтираните шкафове с подходящи работни повърхности позволяват вдъхновено развихряне. А качествената печка… ех…
От близо час сме се дислоцирали по диваните, всеки с лаптоп на скута. Цъкаме си кротичко, от време на време обменяме линк, тихичко се изхилваме или протестираме вяло срещу някоя световна несправедливост. Като цяло сме толкова спокойни едни такива. Както отбеляза Ники „От нас участници в reality show не става – зрителите ще изпукат от скука да ни гледат как се занимаваме вглъбено“ 😀
Получихме цял набор каталози за намаленията покрай Thanksgiving. Развълнувах се! Коледните реклами по телевизията обаче дразнят ужасно. Не съм вярвала, че ще го кажа, ама празничните песни успяха да ми втръснат още в средата на ноември. Какво ли ще е след месец?
Отивам да спя. И без това от няколко минути главата ми клюма като на пенсионер в градския транспорт.
12:19:02 ч., 20.11.2007 г.
Това последното сравнение успя добре да ме размее 😀 Сетих се за възрастните хора по градския транспорт и още се хиля :)))
13:33:36 ч., 20.11.2007 г.
В момента е 6 и половина сутринта, а съм на крак от повече от час 🙂 Направих кафе, налях си портокалов сок, отрязох си кекс за закуска, извадих чиниите от миялната и ги подредих, проверих наличностите в хладилника и направих списък за пазаруване, подготвих материалите за закуската на момчетата (като станат да им е готова в рамките на 5 минутки) и… седнах пред телевизора. Голяма идиотия е това ранното ставане 🙂 За сметка на това довечера пак ще почна да припадам в 7, с много мъка ще се поддържам горе-долу активна до към 9 и половина, максимум 10, след което ще заспя на дивана за поредна вечер. За първи път в живота ми се случва, та ми е терсене малко 😉
14:52:23 ч., 20.11.2007 г.
Свиква се с ранното ставане:)))
16:57:28 ч., 20.11.2007 г.
Спкойно, Тони! Ще се започнеш да ставаш и да си лягаш в нормално време 😉
И аз чета постингите с удоволствие 😉 Продължавай да пишеш 😉 Поздрави
18:00:19 ч., 20.11.2007 г.
A, не страдам кой знае колко, само ми е непривично 🙂
20:10:27 ч., 20.11.2007 г.
то затова в реалити шоутата не им дават лаптопи, телевизори и т.н. а това за ставането, просто трябва да издържиш до нормално време една вечер, че да си наместиш денонощието
00:00:23 ч., 21.11.2007 г.
Не стана 🙂 Снощи се мъчих до 11 и половина, сутринта пак се ококорих по тъмно. Ама се живее, де, не е някаква кой знае каква мъка. По-страшното е в обратна посока – когато цял ден ти се спи, а вечер яхваш метлата и цяла нощ не може да затвориш очи.
00:16:29 ч., 21.11.2007 г.
Мен много ми хареса частта с лаптопите и цъкането…Боже, в какви времена живеем само 🙂 И за пенсионерите се похилих!Както винаги е доста интересно да те чета. Живот и здраве и аз може скоро да пиша от далчени страни…:)
08:16:03 ч., 21.11.2007 г.
от години живея така- сутрин ставам в 5,избутвам 50% от къщната работа докато другите спят и вечер в 8 окапвам.Много е гадно.Почти по пенсионерски:) Съветвам те да не привикваш на такъв режим.На мен лично ми беше много добре докато децата бяха малки,да си свърша сутрин на спокойствие домашната работа,но сега ми тежи.А не мога да спя дори до 6..
15:12:50 ч., 21.11.2007 г.
Не ща да те плаша, ама все пак да спомена – майка ми беше така едно време. Сега, с напредването на възрастта, положението е още по-зле. Спи до 2-3-4 сутринта и става. Брат ми е закачил от това й поведение, аз, за щастие, си имам здрав сън и спя по 8 часа като котенце 🙂 И бтв днес станах в 8, не в 6 🙂 Ще се нормализирам пак, разбира се 🙂
18:25:44 ч., 21.11.2007 г.
Ти тъкмо ще се климатизираш и устроиш, свикнеш с положението и начина им на живот и ще трябва да се върнеш. След това отново ще свикваш на този режим тук. Но пък си е забава.Приятно е да чета историите, а и научаваме нови неща.
Забелязваш разбира се много от разликите с нас българите. Но можеш ли да промениш нещо?
19:39:18 ч., 21.11.2007 г.
Ще се върна, пък пак ще замина 🙂 Не смятам да се заседяваме вече на едно място твърде дълго, човек не трябва да живее монотонно.
А за промяната… променям себе си. Уча се на по-спокоен поглед, на по-усмихнат начин за общуване, на по-точно спазване на правилата. Ей такива дребни, но много важни неща. Може и да не успея да реформирам цялата ни държава, но поне на близките си оказвам влияние – и може би и те ще се научат да се радват повече и по-малко да мрачнеят, кой знае.