Girls night out. Почти

Тази сутрин небето не е ясно. Няма го слънчицето, плъзнала е някаква неприятна мъгла, но пък е +5оС, а не минусовите температури от четвъртък-петък.

Вчера младежите ходиха до Ню Хемпшир да вземат някаква техника, а аз пропуснах – защото се видях с най-милите Ели и Илияна 🙂 Дамите ме водиха на лъскав фондю ресторант, Melting Pot, и си говорихме, и се смяхме. И бях толкова доволна да срещна хора, с които мислим по един и същи начин! Благодаря ви, Ели и Илияна, за прекрасното време и компания!

А местните порядки във фондю ресторантите са доста по-различни от това, на което съм свикнала. Като се почне от оборудването, мине се през реда на менюто и се стигне до храната – всичко беше непривично. Единствено коктейлът, изпит на бара преди вечеря, си беше традиционен 🙂

Значи… Настаниха ни в сепаре. На масата има две керамични плочи, на които се поставят много интересни съдове за фондю (нищо общо с европейските нямат, приличат повече на много дизайнерски касероли). Поръчката на храната става наведнъж, като редът й е доста странен: първо си взимаш фондю (максимум 2 вида на маса), след това носят салатата, след това нещо, което в менюто е отбелязано като ‘антре’, и накрая десерт.

А храната ти я приготвят пред очите ти. Сервитьорката включва плочите да загреят съдовете, вади една сгъваема масичка, нарежда сума ти чинийки и купички и започва лекцията: „Първо, слагаме виното, добавяме не-знам-си-какво сирене, след това са гъбките/чушките/друго, една лъжичка от този сос, разбъркваме и готово“. Салатата я носят готова, но така наречените антрета… Поръчахме cajun блюдо, пилешки гърдички и филе миньон – донесоха ни чинии със сурови меса! Както и купички със сурови зеленчуци и сума ти сосове. Подмениха съдовете за фондю с нови и ги напълниха с разни мазнини и алкохоли. Ние набучвахме храната на дългите вилици, потапяхме я в някой от къкрещите съдове и след минута-две я вадехме готова за консумация. Адски вкусно и много забавно беше!

А когато и храната, и събеседниците ти са прекрасни… времето се изнизва неусетно. Съжалявам само, че не носех фотоапарата със себе си. Нищо, следващият път!

Коментари

  1. Gravatar Gery
    20:47:50 ч., 26.11.2007 г.
    1

    искам и аз фондю, искам и аз!

  2. Gravatar Антония
    02:42:56 ч., 27.11.2007 г.
    2

    Като си дойдем – да отскочим до Вкусен свят, а?

Leave a comment