След
Прибрахме се. И съм кисела, разбира се. По много причини.
- Единият ни куфар се затри по трасето. Подадох жалба, потърсиха го и го намериха – стоял си на Хийтроу. Обещаха днес да ни го доставят. Естествено, точно в този куфар са документите и окомплектовката на Никона за Петя, джаджите за Явор, част от окомплектовката за лаптопа на брат ми… Както и няколко от нашите нови придобивки.
Вчера, точно преди тръгване, си купихме раница Samsonite за пренасяне на част от технологичния багаж – и на второто разкопчаване/закопчаване единият й шев се разпра. Смятам обаче да се занимаем с гаранцията й, все пак на етикета пише „10 години“, не „2 часа“, нали.
- Не съм спала като хората от няколко дни вече. Първо, в нощта преди да тръгнем изживях традиционния предстартов стрес – я ми се събират 4 часа сън, я не. След това в самолета от Бостън до Лондон успях да затворя очи за около трийсетина минути само. Полетът беше доста люшкав, имаше силен страничен вятър и почти непрекъснато светеше предупреждение да сме вързани с колани за стола.
Снощи пък задрямах към 8 вечерта… и от 4 и половина съм будна. Кокоря се като бухал, пия кафе, вода, витамини. И съм като пребита – боли ме всяко кокалче, мозъкът ми е ватиран, движа се като зомби и се чувствам точно така.
- Та като споменах полетите – и двата се забавиха, и при двата имаше силен страничен, преден, заден, всякакъв вятър, и при двата самолетите се друсаха като кючекчини. И в Бостън, и в Лондон, и в София метеорологичните условия бяха зли: сняг, вятър, мъгла, дъжд, облаци, каквото ти душа иска, всичко от торбата с гадости ни се падна. Кацането на Хийтроу беше най-твърдият удар в земята, на който съм се ‘наслаждавала’ някога. А когато стигнахме София пилотът призова стюардесите да седнат и да си сложат предпазни колани като пътниците! За първи път чувам такова нещо, честно.
И си признавам, че ми беше леко притеснено.
- За нула време след кацането успях на няколко пъти да се развикам по напълно непознати хора. Най-драстично беше положението с такситата пред новия терминал – сложили са табелки с имената и тарифите на оторизираните компании, опънали въже, за да маркират къде да се чака за такси, всичко уж изглежда нормално организирано, обаче…
Първо, кацат четири полета наведнъж, а коли йок. Нито една нямаше на стоянката. Аз се обадих по мобилния на 1280 и на 2121 да им кажа да пратят повечко коли да поемат пътниците, не летищният персонал. Което е… УЛАВО! След това идва, разбира се, и спазването на правилата от страна на българина. Което, отново разбира се, клони към абсолютната нула. Опашка ли? Забрави! Всички се бутат най-отпред, който е най-нагъл, той печели.
Не са познали обаче. Така се разкрещях с „Как не ви е срам, бе“, разбутах всички предреждачи, даже чанта размахах. И взехме точно това такси, което ни се падаше по ред. Ама наистина, как не ги е срам тези хора?!? Що за поведение е това, що за манталитет свински. Мразя ги!
- А след това се насладихме на софийския трафик.
- Бяхме спрели парното докато ни няма. Маман го е пуснала вчера сутринта, уж да се стопли къщата докато се приберем. Познай дали не е кучи студ в тоя пусти бетон. Идвало топлина от съседните апартаменти, дето били отоплявали и комшиите със спряно парно? Майната им на Топлофикация, лъжливи смотани копелета.
Сега седя на диванчето, завита до ушите, с лаптоп на скута и кафе на една ръка разстояние. И се опитвам да неутрализирам всички лоши мисли. Колкото и да е трудно. Осъзнавам, че е неправилно да пиша такива криви неща, аз самата съм един от най-върлите противници на мрънкането… Ама на, и на мен ми се случи да ми се иска толкова много да изокам, че да не мога да се спра 🙂 Я да си взема още по едно парче кекс (благодаря, Валенце!) и баница (благодаря, маман!) и да направя кана чай. А след това ще подредя снимките, пък може и хубави неща да разкажа, нали.
09:22:10 ч., 20.12.2007 г.
Хехе, стрес от прибиването в Бг – колко познато. Баща ми казваше „ще ти мине като на куче“. Стига да искаш да ти мине:)
09:52:12 ч., 20.12.2007 г.
А мисълта, че мисля за теб ще ти помогне ли поне малко да се усмихнеш 🙂
10:10:20 ч., 20.12.2007 г.
@gregory: Като на кученце, като на кученце 🙂
@Nick Angelow: Много си мил 🙂 Всъщност вече ми разминава лошото настроение – и понеже нищо не се е променило към по-добро… може би наистина е заради добрите ти мисли 🙂 Хубав ден ти желая!
10:20:18 ч., 20.12.2007 г.
Ето едно последно мрънкане по темата и приключвам вече 🙂 Става дума отново за (дез)организацията на софийското летище.
Ники го посрещна баща му. Паркирал колата си в подземния паркинг, който се плаща, разбира се. Натоварили куфарите успешно, тръгнали… и стигнали до опашката за излизане от паркинга. Където стояли 40 минути! Защото имало само един човек на бариерата, а както вече споменах – кацнаха четири самолета наведнъж.
Та ние чакахме доста време такси, пътувахме през цяла София (буквално), разтоварихме багажа у дома, поговорихме с родителите ми даже… и чак тогава Ники, който живее на два пъти по-близко до летището разстояние и когото са посрещнали за уж по-бързо и удобно, се обади да каже, че най-накрая се е прибрал.
Иначе терминалът изглежда добре – доста му се радвам. Чистичък, сравнително добре подреден, топъл и светъл. Обаче персоналът е ужасен. Например: кабинката за паспортен контрол има две гишета. Въпреки че вътре са се навряли 4 човека – само едното прозорче работи. А опашката от пристигащи стигаше до ескалаторите. Освен това продължават да толерират измамниците, които стоят сред посрещачите и викат „Такси, такси“, а след това возят наивните срещу 5 лв на километър и 1,70 лв на минута престой (с очите си видяхме тарифата на една ОК Супер не-знам-си-какво лъжлива таратайка). И за капак: едната от въртящите се врати беше блокирала, а вътре имаше човек! И никой не се беше разбързал да го извади! Опитайте се да си представите какво ще се случи ако някой американец се окаже в това положение 🙂 Съд и голямо парично обезщетение. Даже може би нямаше да се стигне до дело, а щяха да го обезщетят веднагически, да не плащат и на адвокати.
10:21:42 ч., 20.12.2007 г.
Добре дошли. За Багажа не се притеснявай, той нали си е умен, ще доприпка самичък. А пък лошото настроение се оправя с един здрав сън.:)
10:29:05 ч., 20.12.2007 г.
@big_al: Нашият багаж е малко глупавичък, милият той. Заради твърде многото лашкане 🙂 Веднъж видях как се товари/разтоварва самолет и ми стана зле – куфарите летяха от 3-4 метра поне. И после се чуди човек защо са ожулени или поскъсани 🙂
10:32:01 ч., 20.12.2007 г.
Добре дошла! 🙂
11:29:18 ч., 20.12.2007 г.
Добре дошли в райското кътче, дето слънце не изгрява 😉
11:39:42 ч., 20.12.2007 г.
Добре заварили 😉
12:22:25 ч., 20.12.2007 г.
H8 FТW!
🙂
13:38:18 ч., 20.12.2007 г.
Добре дошла и споко! 🙂
Тук си е стандартно BG reality, нищо особено, свиркай си, летището и крадливите фалшиви таксита да са ни проблема, дето се вика! 🙂
15:18:08 ч., 20.12.2007 г.
Затова пътувам винаги с Багажа. Мъдрото крушово дърво си знае работата и не може да се загуби. А и лесно се оправя с разни нагли бакшиши, нахални граждани и прочие.
Досега не са ме пререждали 🙂
15:55:30 ч., 20.12.2007 г.
Добре си си дошла, първо, и, второ – личи си че си се върнала от уредено място:-)
Тук си беше така и миналия месец и по-миналия също, просто си забравила.
Споко – всичко си е наред:-)
16:12:55 ч., 20.12.2007 г.
Той(Багажа) не беше ли от от велемъдро бостънско дърво:)
17:07:40 ч., 20.12.2007 г.
Добре дощла.
Виж положителното в цялата ситуация – че багажа е изгубен на връщане. При първото ми пътуване кам САЩ се загуби багажа на цялата група от 10 човека. Доставиха ни го 2 дена по-късно. Все пак един от групата изкара само с дерхите на гърба си 9 дена…
17:56:09 ч., 20.12.2007 г.
@Michel: Май наистина ТЕ са ми проблема 🙂 То вярно, че шокът от прибирането си каза тежката дума, предполагам, че след ден-два ще свикна пак и няма да ми е толкова криво. Ама ще продължи да ми прави впечатление колко смотан народ сме, уверявам те.
@big_al: Пустият куфар не е от мъдро бостънско дърво, а от елегантна, но не твърде интелигентна италианска тъкан 🙂 Американският куфар (дето се оказа, че е почти трийсет кила, ама за щастие BA не се заядоха за свръхбагаж, то само това оставаше) долетя до София безпроблемно – сигурно е свикнал с големите пространства, може да има навигационна система и да намира пътя и със затворени очи, пардон, ципове 😆
@Боян: Бе не е точно така. В Щатите дрехите са много евтини. Ако се окажа без багаж там – няма страшно, ще го използвам за повод да си купя много, много, много неща. То не, че не го направих и сега, де 😳 А като си натъпкал куфара с разни вече наистина вещи за прибиране у дома… особено ако ей сега си си ги купил и още не им си се нарадвал… Криво, много криво така.
@UZUMAKI: Какъв хейт, ако знаеш колко съм се възпирала да не ползвам остри думи 🙂 Това писание горе е мнооогоо мека версия, на живо такива агресивности изричам, че таксиметровият шофьор на няколко пъти ме погледна почти уплашено 😳
@Георги: Къде го намери този Багаж, давай инфо колко струва 🙂 Най-най-големият ми страх при всяко пътуване е… именно, че ще ми затрият нещата някъде. Като съм такава привързваща се към вещите си.. Страдам 🙂
@Стойчо: То ясно, че ще ми мине на мене. Ама на тази държава кога ще й мине ми кажи 🙂
19:07:53 ч., 20.12.2007 г.
Споко. Нали помниш )) Спокойствие и само спокойствие (и силна храна).
И аз зея, обаче не на български. Някак не ми отива на ..перушината. Най-кофти е че няма кому да се оплачеш.
Изревеш като Панделиева в Монитор Абсурдландия, ама пак ти трябва печат на командировъчното (и тряя се правиш на клоун на някое ченге, да те заведе при мадамата с печата).
Момчето ми има строги инструкции да не си отваря устата, щото цената на таксито става марсианска..няма да се научат, но нека живеят с илюзията че са спечелили тарифата
Бостън е сред незабравимите места и коледното ще те държи дълго, дълго..А, дано и така до следващото пътуване. Ако не си си го пожелала още пред брадатия, пускай бърже пожеланието в баницата с дряна )))
Весели Празници !!!
19:18:40 ч., 20.12.2007 г.
Добре дошла в клуба 🙂
аз съм в същото положение вече почти четири месеца и още не мога да свикна, а може би и не искам..трудно е..всеки ден ми правят впечатление още и още нови неща, а за съжаление установявам, че нищо не мога да променя, дори и да искам 🙁
19:41:06 ч., 20.12.2007 г.
Ами не може да се намери. Той (Багажа) те намира. После или си доволна доживот, или…
21:48:36 ч., 20.12.2007 г.
Добре дошли у дома:))
Шок си да му се не види,ама се привиква бързичко:) Дано само да се стоплите бързичко,другото са бели кахъри:))
01:52:38 ч., 21.12.2007 г.
Имах чувството че докато си го писала вътрешно си крещяла, надявам се сега стресът да е отминал като лошите преживявания. Welcome back 🙂
03:51:34 ч., 21.12.2007 г.
Не искам да те плаша, но точно от европейските летища яко тарашат багажите от една година насам (странно съвпадение с приемането ни в ЕС-то…). Стискам палци да няма проблем при теб, но за друг път да знаеш, че скъпи или важни вещи не е желателно да се носят в чекирания багаж – каквото можеш да наблъскаш в ръчния – това.
04:41:03 ч., 21.12.2007 г.
Снежни привети от Бостън! 🙂 Цял ден вали, ама едва ли ви казвам нещо ново.
Радвам се, че сте си вече у дома, и неприятното пътуване е зад гърба ви. Ама ни липсвате бе хора… 🙁 Весели празници и съм сигурна, че обратното пътуване ще е съвсем различно. 🙂
08:45:41 ч., 21.12.2007 г.
Крещях си не вътрешно, а направо външно да ви кажа 🙂
А за тарашенето: на отиване ни бяха обърнали багажа наопаки направо! Всяко едно отделение на куфарите беше проверявано, включително джобовете за бельо. Или са били някои от ченгеджийските организации (секюрити, митница, не-знам-какви още прасета), или крадци са се пробвали да намерят нещо ценно, или фетишист е проверявал за по-така дрешки. Не знам кое е по-гадно, честно.
Иначе в куфарите няма нищо, което да изкуши присвоителите: дрехи (нескъпи на пари, но любими и затова и ценни за мен), разни зарядни за техники, които сами по себе си са абсолютно безполезни, евтини джаджи, интересни само за много тесен кръг техноманиаци, упътвания и касови бележки за разни покупки, ей такива неща.
Всички по-скъпи техники ги носихме на ръце: Тото с два лаптопа, Nokia N810, фотоапарат, камера, два обектива, телефон, аз с един лаптоп, Nokia N800, фотоапарат, два обектива, камера, телефон, GPS… Откъснаха ни се ръцете направо. Затова и кабеляците ги набутахме по куфарите, поне те да не тежат.
Бтв въпреки категоричността си обещанието загубеният куфар да ни бъде доставен в четвъртък между 6 и 8 вечерта не бе изпълнено. Чакам да стане 9 часа и 1 минута и почвам да звъня по всички възможни телефони. Както ми е кисело заради скапаната хрема, която ме тръшна вчера… Ще викам пак!
Ели, мила, спокойно – пак ще идваме 🙂 А може и вие път да имате към София, нали 😉 Няма да се загубим, виж колко е малък светът и как се намираме 🙂 Поздрави у дома и целувки!
13:32:40 ч., 22.12.2007 г.
Извод: следващият ще летиш с Луфтханза. Бяха ми губили веднъж куфара, но така се държаха после, че всеки път ми се ще да го загубят пак:-) Сериозно – много са дОбри.