Коментари на: След

От: Стойчо

Стойчо — Sat, 22 Dec 2007 11:32:40 +0000

Извод: следващият ще летиш с Луфтханза. Бяха ми губили веднъж куфара, но така се държаха после, че всеки път ми се ще да го загубят пак:-) Сериозно – много са дОбри.

От: Антония

Антония — Fri, 21 Dec 2007 06:45:41 +0000

Крещях си не вътрешно, а направо външно да ви кажа

А за тарашенето: на отиване ни бяха обърнали багажа наопаки направо! Всяко едно отделение на куфарите беше проверявано, включително джобовете за бельо. Или са били някои от ченгеджийските организации (секюрити, митница, не-знам-какви още прасета), или крадци са се пробвали да намерят нещо ценно, или фетишист е проверявал за по-така дрешки. Не знам кое е по-гадно, честно.

Иначе в куфарите няма нищо, което да изкуши присвоителите: дрехи (нескъпи на пари, но любими и затова и ценни за мен), разни зарядни за техники, които сами по себе си са абсолютно безполезни, евтини джаджи, интересни само за много тесен кръг техноманиаци, упътвания и касови бележки за разни покупки, ей такива неща.

Всички по-скъпи техники ги носихме на ръце: Тото с два лаптопа, Nokia N810, фотоапарат, камера, два обектива, телефон, аз с един лаптоп, Nokia N800, фотоапарат, два обектива, камера, телефон, GPS… Откъснаха ни се ръцете направо. Затова и кабеляците ги набутахме по куфарите, поне те да не тежат.

Бтв въпреки категоричността си обещанието загубеният куфар да ни бъде доставен в четвъртък между 6 и 8 вечерта не бе изпълнено. Чакам да стане 9 часа и 1 минута и почвам да звъня по всички възможни телефони. Както ми е кисело заради скапаната хрема, която ме тръшна вчера… Ще викам пак!

Ели, мила, спокойно — пак ще идваме А може и вие път да имате към София, нали Няма да се загубим, виж колко е малък светът и как се намираме Поздрави у дома и целувки!

От: Ели

Ели — Fri, 21 Dec 2007 02:41:03 +0000

Снежни привети от Бостън! Цял ден вали, ама едва ли ви казвам нещо ново.
Радвам се, че сте си вече у дома, и неприятното пътуване е зад гърба ви. Ама ни липсвате бе хора… Весели празници и съм сигурна, че обратното пътуване ще е съвсем различно.

От: Iva

Iva — Fri, 21 Dec 2007 01:51:34 +0000

Не искам да те плаша, но точно от европейските летища яко тарашат багажите от една година насам (странно съвпадение с приемането ни в ЕС-то…). Стискам палци да няма проблем при теб, но за друг път да знаеш, че скъпи или важни вещи не е желателно да се носят в чекирания багаж – каквото можеш да наблъскаш в ръчния – това.

От: Миглен

Миглен — Thu, 20 Dec 2007 23:52:38 +0000

Имах чувството че докато си го писала вътрешно си крещяла, надявам се сега стресът да е отминал като лошите преживявания. Welcome back

От: златката

златката — Thu, 20 Dec 2007 19:48:36 +0000

Добре дошли у дома:))
Шок си да му се не види,ама се привиква бързичко:) Дано само да се стоплите бързичко,другото са бели кахъри:))

От: Георги

Георги — Thu, 20 Dec 2007 17:41:06 +0000

Ами не може да се намери. Той (Багажа) те намира. После или си доволна доживот, или…

От: ondin

ondin — Thu, 20 Dec 2007 17:18:40 +0000

Добре дошла в клуба
аз съм в същото положение вече почти четири месеца и още не мога да свикна, а може би и не искам..трудно е..всеки ден ми правят впечатление още и още нови неща, а за съжаление установявам, че нищо не мога да променя, дори и да искам

От: in2h2o

in2h2o — Thu, 20 Dec 2007 17:07:53 +0000

Споко. Нали помниш )) Спокойствие и само спокойствие (и силна храна).
И аз зея, обаче не на български. Някак не ми отива на ..перушината. Най-кофти е че няма кому да се оплачеш.
Изревеш като Панделиева в Монитор Абсурдландия, ама пак ти трябва печат на командировъчното (и тряя се правиш на клоун на някое ченге, да те заведе при мадамата с печата).

Момчето ми има строги инструкции да не си отваря устата, щото цената на таксито става марсианска..няма да се научат, но нека живеят с илюзията че са спечелили тарифата

Бостън е сред незабравимите места и коледното ще те държи дълго, дълго..А, дано и така до следващото пътуване. Ако не си си го пожелала още пред брадатия, пускай бърже пожеланието в баницата с дряна )))

Весели Празници !!!

От: Антония

Антония — Thu, 20 Dec 2007 15:56:09 +0000

@Michel: Май наистина ТЕ са ми проблема То вярно, че шокът от прибирането си каза тежката дума, предполагам, че след ден-два ще свикна пак и няма да ми е толкова криво. Ама ще продължи да ми прави впечатление колко смотан народ сме, уверявам те.

@big_al: Пустият куфар не е от мъдро бостънско дърво, а от елегантна, но не твърде интелигентна италианска тъкан Американският куфар (дето се оказа, че е почти трийсет кила, ама за щастие BA не се заядоха за свръхбагаж, то само това оставаше) долетя до София безпроблемно — сигурно е свикнал с големите пространства, може да има навигационна система и да намира пътя и със затворени очи, пардон, ципове

@Боян: Бе не е точно така. В Щатите дрехите са много евтини. Ако се окажа без багаж там — няма страшно, ще го използвам за повод да си купя много, много, много неща. То не, че не го направих и сега, де А като си натъпкал куфара с разни вече наистина вещи за прибиране у дома… особено ако ей сега си си ги купил и още не им си се нарадвал… Криво, много криво така.

@UZUMAKI: Какъв хейт, ако знаеш колко съм се възпирала да не ползвам остри думи Това писание горе е мнооогоо мека версия, на живо такива агресивности изричам, че таксиметровият шофьор на няколко пъти ме погледна почти уплашено

@Георги: Къде го намери този Багаж, давай инфо колко струва Най-най-големият ми страх при всяко пътуване е… именно, че ще ми затрият нещата някъде. Като съм такава привързваща се към вещите си.. Страдам

@Стойчо: То ясно, че ще ми мине на мене. Ама на тази държава кога ще й мине ми кажи