Диалози

Забравила съм си паролата за интернет банкирането. Обадих се по телефона на съпорта, попитах как мога да я променя, обясниха ми, че трябва да отида в някой от клоновете им ДОГОДИНА и ми пожелаха „Весели празници“. Въздъх.

Сега седя кротко с лаптоп на скута и разучавам програмки за моделиране на мебели. Обаче понеже по женски съм скарана с мерките – за да си представя истинските им размери от време на време се налага да ги сравнявам с предмети у дома. Знам, че кухненските шкафове по стандарт са 60 см дълбоки, но бях истински учудена да установя, че и бюрото ни е точно толкова. Както и холната масичка, въпреки че изглежда много по-тясна. А преди малко премерих дивана и вече знам, че основата му е само някакви си 70 см широка. Тото се намесва с „Не забравяй да извадиш дебелината на облегалката“. На което Антония озадачено отговаря „Нали облегалката се поставя до основата, не е върху нея, та да се налага да я изваждам“ и поглежда изпитателно „Ама ти не знаеше ли?“. Тото свива рамене, тип „Подробности разни“, а Антония почва да се смее, все пак този диван си го имаме от година и половина. Смехът не допада на любимия и той контрира:

„Като толкова много знаеш, я кажи каква ти е паролата за интернет банкирането, а!“

Туше!

Публикувано на 30 декември 2007, неделя, в 7:57 pm, в категория Всекидневно.