Един от хубавите дни

Времето днес беше прекрасно. Следобяд реших, че е срамота да стоя затворена и съкратих драстично престоя си пред компютъра – още в 4 часа бях навън, разкопчала палто, крачеща бавно, усмихната от ухо до ухо. Сутринта не се бях усетила да сложа по-подходящи за разходка обувки, уви, та в момента съм с леко подбити пръсти от многото обикаляне. Но продължавам да се усмихвам.

Новогодишният ми подарък от агенцията е един крачкомер – според показанията му днес съм навъртяла повече от 9 километра. Без да се уморя, без да се изкуша да спра или направо да се откажа от прескачането на мръсотията по тротоарите, от лавирането между паркиралите неправилно коли, от поджапването из изостанали локви. Сигурно рънвам на слънчеви батерии и дори мижавите февруарски лъчи успяват да ми вдигнат енергийното ниво яко. А и заради грипчето от миналата седмица се нагълтах с толкова витамини, че никакви сезонни умори не могат да ме стигнат.

Лека вечеря в Пастарито (все още си работи wi-fi-то, проверих резултатите от изборите по едно време даже) завърши разкошния ден. Още малко остана от зимата, още само малко…

Leave a comment