За един социален експеримент
Има едно списание Esquire. То си има издание на руски език. Броят му от януари 2008 г. успя да привлече погледа ми, дълго да задържи вниманието ми, да ме накара да се разфилософствам. Та да споделя.
Cover story-то (а и единствен материал) на броя е озаглавено „Правилата на живот в Русия“ и представлява 140 снимки на известни и интересни хора, които държат плакати с думи от други известни и интересни хора. Като писателят Михаил Бутов, който представя Хънтър С. Томпсън със „Свободата умира тогава, когато вече не е нужна“:
Главният редактор на изданието, Филипп Бахтин, не пише традиционното си обръщение към читателите, а излиза с цитат:
Последовател в цинизма му е актьорът Пореченков:
Думи на класици:
… и класици:
И така – още 135 снимки. Наричат начинанието „социален експеримент“. Критиците му обвиняват списанието в позьорщина и елитаризъм. Твърдят, че всичко е нахалос. Обещават, че скоро небето ще се срине над главите на издателите. Подиграват се на участниците, че са глупави да рискуват всичко в името на загубена кауза. Не ги разбират. Или ги разбират, но се опитват да омаловажат позицията им. Главното, разбира се, е че никой не остава равнодушен.
A философстването ми… Сетих се как повечето ми приятели отричат всичко руско, обвиняват ги за големите неудачи в България, твърдят, че нищо добро не е произлязло от Великата империя на злото. Аз самата не одобрявам политиката на Русия, разбира се, не е нужно да си някакъв гений, та да знаеш, че има много гнилост на изток. Но някак не мога да асоциирам Путин с Пушкин, например. Пък и някой да се сеща за наша медия, която да е подхванала инициатива за изграждане на гражданско общество? Защото знам само за драскачи, опитващи се да принизят и оплюят крехките ни опити да се противопоставим на авторитаризма на управляващите. Уви.
Част от снимките намерих в AdMe, почти всички са из руските блогове в LiveJournal. Ако не ви се занимава да ги търсите, обадете се, ще ви ги пратя.
19:21:57 ч., 08.02.2008 г.
Иначе пък годините напоследък ги улучваш с точност до няколко десетки хиляди:)
19:52:20 ч., 08.02.2008 г.
Хахахахаха.Тъкмо си помислих,че още някой е решил да се заяжда и после го забелязах:)
Защо ли не бъркат нулите в чековете когато получаваме заплати? 😀
20:33:53 ч., 08.02.2008 г.
Лекциите ми от студентските времена бяха изпъстрени с многоточия – просто не чувах цифрите (години, пари, ръстове, т.н.) и вместо да пиша нещо наизуст, слагах точките, а след часовете взимах записките на колеги и попълвах изпуснатите 1, 2, 3.
Помня само два телефона – моя и Тотовия. С малко зор се присещам и домашния на родителите ми (демек и мой бивш), но посмъртно не мога да кажа нито един от служебните.
Убийте ме, но не знам колко струват елементарни неща като кисело мляко, месо, картофи. Колебая се колко е билетчето за градския транспорт и какви бяха таксиметровите тарифи, само маршрутките ги нацелвам от раз, въпреки че не ги ползвам често.
Дати пък хептен са ми непознати. А когато при кандидатстването за кредитна карта ме попитаха каква ми е заплатата се принудих да отговоря с „Някъде около…“, защото просто не успях да се сетя и това си е.
Та да си призная очевидното: много съм зле с цифрите 😳 Ако не си водя записки…
02:11:25 ч., 09.02.2008 г.
истината е, че в държава като русия се не е много лесно да въведеш ред. казват ‘няма демокрация’ – как да бъде демократична държава от трудноконтролируеми пияници. там има водка в разфасовки по 100мл за да може в обедната почивка да удариш две от супермаркета. просто живеейки там напиането може да ти се случи изключително неочаквано, по всяко време на деня. и това е така защото всички много ти се обиждат ако не пиеш с тях…
да им се даде свобода така е доста смела постъпка. москва е огромен безконтролен град. корупцията на всички нива е много по-голяма отколкото тук. просто хората вече повече от 100 години са свикнали за всяко нещо, което правят, да им се дава бутилка водка. разликата, която има тук между софия и останалата българия там е 100кратно по-голяма – между москва и останалата русия.
аз доста се кефя на русия, защото най-малкото там има много уважение към българия.
всички знаят кои сме, какво имаме, какво правим, а не като в щатите дето ме питат боливия или българия беше там откъдето идвам.
руснаците имат ужасно силен дух, много душа и сърце влагат във всичко, което правят. много четат книги, много са интелигентни, просто не са свикнали да изискват информация и да бъдат информирани.
това е което аз съм видял 🙂
02:25:46 ч., 09.02.2008 г.
Павел, аз живея в Германия – засега – и тук във всеки супермаркет има ‘патрончета’ – от 20 то 100 мл. Купуват се много. Не само от руснаци, а от Ханс, Юрген, Бернд.
Защо пречупваш всичко руско през бутилката водка? Да, пияндета са, но мисля че си малко пристрастен към обективизма.
Иначе – да, „руснаците имат ужасно силен дух, много душа и сърце влагат във всичко, което правят. много четат книги, много са интелигентни, просто не са свикнали да изискват информация и да бъдат информирани.“
09:01:42 ч., 09.02.2008 г.
Не съм ходила в Русия все още, но съм работила с руснаци. На моменти ориентализмът им ме е поразявал, определено, отношението към срокове и към поети обещания е направо като от Близкия изток. От друга страна, леснината, с която намират решение на закучено положение и комбинативността на ума въобще не са за подценяване. Сблъсквала съм се с имперското чувство за превъзходство, които някои заблудени (и сравнително редки) тикви изпитват. Радвала съм се на топлината, сърдечноста на почти всички. Не винаги ги разбирам, но ги усещам сравнително близки. За разлика от колеги от западни страни, които разбирам винаги, но това не пречи да си останат чужди.
09:59:56 ч., 09.02.2008 г.
„Но някак не мога да асоциирам Путин с Пушкин, например“ – по-скоро не бива да се асоциира Пушкин с Путин, което се опитват да правят повечето „русофилски“ тикви: „Русия има страхотна култура, дайте да подпишем за газопровод с тях!“
Велика нация са, особено в културно отношение, но това не пречи да бъдат държани настрана по всички не-културни въпроси. (под секрет – руско-говорящ съм:-)
10:06:42 ч., 09.02.2008 г.
И признавам без бой – когато руснаците са искрени в изкуството си, те са НЕНАДМИНАТИ. Проблемът ми е, че от Путин насам нещо позачезнаха искрените руски произведения: руската книжарница се напълни с книги-бълвочи, Йосиф Кобзон е главен концертатор, филмите нещо не ме впечатляват… искреността им просто зачезна.
10:55:03 ч., 09.02.2008 г.
Добро утро, Стойчо 🙂
Опитай руската култура в мрежата – истинската, откровената, честната, Самиздат отвсякъде. Не казионната, удобната, тиражираната по медиите, разбира се. Радвам се, че мислим в една посока.
11:51:11 ч., 09.02.2008 г.
@grimm – хаха може и да си прав, че съм пристрастен към обективизма…:-)
12:05:17 ч., 09.02.2008 г.
@Антония – отдавна съм го направил:-)
Но знаеш ли – руската книжарница ми липсва, обичам и хартиени книги, а качествените в последно време просто ги няма
13:48:35 ч., 09.02.2008 г.
аз съм русофен 🙂 руски книги все още се продават в софия и то на сносни цени 🙂
21:47:26 ч., 09.02.2008 г.
livejournal е под пълния контрол на СУП от има-няма година. малко странно ми се струва, да се говори за гражданско общество тъкмо там.
Пък и някой да се сеща за наша медия, която да е подхванала инициатива за изграждане на гражданско общество? Защото се знам само за драскачи, опитващи се да принизят и оплюят крехките ни опити да се противопоставим на авторитаризма на управляващите.
„Култура“ не четете ли?
22:34:21 ч., 09.02.2008 г.
Казах, че Esquire са подхванали инициативата, а LiveJournal бе споменат единствено като мястото, където са публикувани доста от фотографиите.
00:00:26 ч., 10.02.2008 г.
ок. да речем, че подскачам на всяка фраза от рода на „драскачите, които…“ и за затлачване на комуникацията всеки път когато се заговори за някои недостатъци на блоговете.
това обаче е извън темата на конкретния експеримент.
07:30:57 ч., 10.02.2008 г.
А под драскачи имах предвид авторите на бисери като „черно влечуго“, „тъжен гей“ и „пропаднал блогър“ – не ги наричам журналисти, защото това ще е обида към професията.
09:02:23 ч., 10.02.2008 г.
@lyd , да знам че се продават и то не само в руските книжарници, но качеството на книгите падна драстично откак Путин е на власт.
Под качество имам предвид текста, а не полиграфическото изпълнение естествено
13:21:42 ч., 10.02.2008 г.
ясно. верно, че има и такива. наскоро видях нещо за „надрусания блогер“