Следващата точка от плана за пътуването ни гласеше нещо от сорта на „по-близко до морьенцето, да поплуваме, да се цамбуркаме и да разпуснем“. С радост ще рапортувам: изпълнихме я. 29 септември или денят, в който попаднахме на сигурно единственото гадно вино в цяла Испания Избягахме от Бенидорм, тази Мека на масовия туризъм, още в ранни [...]

От два дни сме в цивилизацията (разбирай „В град, а не в курорт“) и се радваме на благинките й, изразени най-ярко в наличието на достъп до мрежичката милата. Е, малко бавен, че и позачезващ от време на време, но все пак. Ще мога да рапортувам как е пътуването so far поне. Давам наред. 28 септември. [...]

След около сто милиона милиарда корекции — почти съвсем напълно сме готови за пътуването в Испания. Планът предвижда: 28 септември Излитаме с WizzAir, кацаме във Валенсия към 19:00 часа вечерта, взимаме кола под наем, новичко Пежо 207 срещу ~14 евро на ден и тръгваме на юг. След около час и половина път стигаме до курорта [...]

Искам да гледам филм за умни, красиви и добри хора, които взимат правилни решения, не се държат като drama queens, че и на всичко отгоре се забавляват. Толкова ли е сложно да се направи такъв? Защо само с лузъри ме занимават непрекъснато? И не, това не е утопия.

Открих интересен бъг в LightBox плъгина. В блога на агенцията ни дадох линк към статията в Wikipedia за създаването на смайлитата. URL-то съдържа думата Emoticon. LightBox я намира, решава, че става дума за картинка, и си я осиновява. Съответно като кликнеш върху линка, гадината се опитва да зареди нещо, и то не знае какво. Заобиколих [...]

Най-обичам да откривам топлата вода (btw още я няма) три века след всички останали. Както Vincent навремето. Днес в тази роля се оказа The Alphabet на Дейвид Линч: А стигнах до този филм след разравяне на половината YouTube, провокирано от прекрасния клип на The Horrors (via Kim Glowfish).

Реших да подредя случките днес с обратна градация: започвам с най-скапаното за деня, минавам през so-so неща и стигам до хубавите искрици. А най-злото нещо на света е… че времето е скапано! Мразя да няма слънце. Топлофикация спря топлата вода на целия квартал. И никого не предупреди — дори на сайта си не сложи едно [...]

Пратиха ми една руска история по мейла, много поучителна, много. Затова запретвам ръкави и я превеждам: В центъра на Москва близо до началото на улица Солянка има едно малко магазинче. Продават канцеларски материали и всякакви офис консумативи. На витрината има изложени картриджи за принтери HP, Epson, Canon и т. н. Очевидно това привлича сума ти [...]

Видимо съсипана от умора майка влачи две дъщерички по улицата — едната е първолачка, другата явно за сефте се сблъсква с детската градина. На всичко отгоре са разговорливи и настояват да водят едни разговори… още повече да развалят настроението на родителката. Въпрос: Мамо, мамо, ти утре на работа ли си? Отговор, придружен от тежка въздишка: [...]

Тото намери дефиницията на нашият любим начин на пътуване: flashpacking. Според Wikipedia: Флашпекърът (flashpacker) споделя някои общи черти с бекпекърите (backpackers): независимост, нефиксиран маршрут и сравнително дълги пътувания до по-екзотични и отдалечени дестинации. Но за разлика от бекпекинга, където начините на предвижване и дестинациите (местата за отсядане) са най-евтините възможни, при флашпекинга пътуващите са с [...]

Този уикенд най-накрая подредих вещите ни. Останаха два кашона с кабели, които просто не знам какво да ги правя, Тото трябва да се изкаже по темата, всичко останало обаче си е на място. Ужасно се уморих, но и съм щастлива, че номадският ни живот приключи. Свърши мъката да ровиш из куфарите като луд в преследване [...]

В сряда спираха тока. CEZ разлепиха предупреждения няколко дни предварително, обявиха, че ще работят от 9:00 до 16:00 часа, ще се постараят да стане по-бързо, извиняват се за причинените неудобства. Разбучах се, разбира се, но все пак бях подготвена и не страдах кой знае колко. В същия този ден започнаха проблеми с топлата вода — [...]

Направих бойното кръщене на Теда. Цял ден по женски: сутрешен пазар в мола, обяд, ново обикаляне по магазините за дрешки, следобедни кафе за мен и мелба за нея, довършително вършеене през кажи-речи всяка една търговска точка в София, прибиране с еннайсе торби… И откапали крака, разбира се. След днешното миткане, мисля, това дете е готово [...]