Септември, петнайсти

Видимо съсипана от умора майка влачи две дъщерички по улицата – едната е първолачка, другата явно за сефте се сблъсква с детската градина. На всичко отгоре са разговорливи и настояват да водят едни разговори… още повече да развалят настроението на родителката.

Въпрос: Мамо, мамо, ти утре на работа ли си?
Отговор, придружен от тежка въздишка: Да.
Въпрос: А аз тогава какво ще правя?
Отговор: Отиваш на градина.
След секунда пауза девойчето тропва с крак: Няма пък.
А майката, милата, въздиша още по-тежко и решава да си спести спор, който очевидно е водила неведнъж през деня. Естествено, и другото хлапе иска да знае разни неща: Мамо, мамо, а ти имаш ли ваканция като нас? Два-три месеца?

Не виждам лицето на жената, но имам чувството, че едва се удържа да не се разридае на глас.

Иначе и Теда днес беше за първи ден на училище. Цялото мероприятие мина в доста стихиен стил, заради дъжда се наложи да натъпчат всички дечица и родата им във физкултурния салон, където програмата по откриването бе претупана набързо, за да не се задушим от липсата на кислород, ‘компенсирана’ от многоуханието на всякакви цветя и парфюми. Нашето гардже беше най-хубавото, най-усмихнатото и едно от най-спокойните. Седнала е на първия чин до прозореца (много стратегическо място, одобрявам), нарисувала момиченце с две лалета на картинката, с която се представила, написала цялото си име, решила задачката без никакъв проблем („Ама много бебешки неща ни караха да смятаме“) и като цяло май й е харесало. Е, и учителките са били съобразителни, почерпили са децата с торта, много хитър ход.

Утре ще имат четене, писане, музика и компютри. Ще учат английски и иврит, четири пъти седмично. Запознахме се с преподавателката, която каза, че ще има курс за родители, а понеже брат ми твърдо отказа да се занимава („Знаеш, че езиците грам не ми се отдават“), водя преговори със снаха ми да заема неговото място. Ужасно съм любопитна, ужасно. И въодушевена, разбира се.

Ей сега си идваме от гостито у Тедини, наградихме я с розов Swatch за първия учебен ден, гушкахме се на поразия, глезотихме се. Е, и кръстосахме веднъж-дваж шпаги, когато изяви желание да си играе с новия ни фотоапарат, пък аз не й позволих 🙂 Това си е мойта играчка, Теда, не си я давам засега! Като ми поомръзне… може и да споделя. Ама не обещавам 😛

Коментари

  1. Gravatar murmorko
    00:31:11 ч., 16.09.2008 г.
    1

    Здравей, чета блога отскоро и доколкото разбирам си записала детето си в 134 СОУ ?

    Ако да, това е изключително добър избор за което те поздравявам 🙂

    Не правя реклама но там съм научил доста неща.

    Поздрави. murmorko

  2. Gravatar Антония
    00:41:33 ч., 16.09.2008 г.
    2

    Теда е племенницата ми 🙂 И да, ще учи в 134-то. Благодаря ти за милите думи, и според мен това е едно от най-добрите училища. Радвам се, че подкрепяш увереността ми, че детето е попаднало на хубаво място 🙂

    Приятна вечер 🙂

  3. Gravatar January
    01:41:16 ч., 16.09.2008 г.
    3

    Хелоу! :п
    Аз само да се обадя, че супервесело ми става като видя пост за Теда. Успех на ученичката! :>

  4. Gravatar maumyh
    02:30:46 ч., 16.09.2008 г.
    4

    …и като чета колко въодушевено пишеш за нея като цяло ми идва да питам,защо си нямате вече ваше?:)

  5. Gravatar maumyh
    02:32:29 ч., 16.09.2008 г.
    5

    Струва ми се,че колкото и кофти ден да имаш,ако тя е около теб в края на деня,би го превърнала в нещо невероятно:)

  6. Gravatar Стойчо
    09:34:34 ч., 16.09.2008 г.
    6

    Да са живи и здрави:-) и … много шестици на тестовете, изпитите и матурите:-)

  7. Gravatar Антония
    10:01:25 ч., 16.09.2008 г.
    7

    @January: Благодаря, мила 🙂 Липсваше ми! Не зачезвай пак така, моля те 🙂

    @maumyh: С ръка на сърцето признавам, че вчера се случиха някоя и друга гадост, една от които дори успя да ме ядоса ама ужасно много. Ама… някак въобще не мога да им обърна внимание вече, защото се вълнувам с много по-важни неща, нали? Теда е малко магаренце, разбира се, ама и толкова слънчево дете, че наистина… she makes my day 🙂

    @Стойчо: До матурите има е-хе-хе-хеее, цял един век 🙂 Да сме живи и здрави, да се радваме много с дечурлигата!

  8. Gravatar Маркуча
    10:07:25 ч., 16.09.2008 г.
    8

    Теда, знам, че посещаваш блога на леля си, тъй че по никакъв, ама по никакъв начин не чети по-надолу 🙂

    Spoiler:

    Първи ред до прозореца хич не е стратегическо място. Първо, през лятото ти пече на главата. Второ, седиш точно пред очите на даскала и хич не става за преписване или подсказване, а вероятността да те изпитат е по-голяма. Стратегическо положение е в средната колона, откъм по-далечната страна на катедрата, някъде между средата и края. От личен опит знам, че там най-малко се вижда. Разбира се, в първи клас е все едно къде седиш, но по-нататък определено има.

  9. Gravatar Маркуча
    10:09:12 ч., 16.09.2008 г.
    9

    … има значение, искам да кажа. Прощавай за двойния пост.

  10. Gravatar Антония
    10:21:07 ч., 16.09.2008 г.
    10

    Не учи детето на скатавки 😆

    Аз бях от високите деца и едно време ме слагаха все на последния чин. Така страдах! Бях от знаещите и изгарящи да покажат уменията си ученици, исках да съм най-отпред и все мене да изпитват, учителката да гледа в тетрадката ми, да ми обръща внимание… ама йок. Най-отзад никой не ме контролираше и това определено не ми харесваше пък.

    Е, като ме друсна пубертетът и изведнъж оцених незабележителността на крайните чинове 🙂 Ама Теда има още време до този най-бурен период от живота 🙂

  11. Gravatar Магдалина
    11:28:20 ч., 16.09.2008 г.
    11

    Цялата гимназия изкарах на втория чин до прозореца и от време на време падаше страхотно преписване 🙂 Което, разбира се, не е хубаво и не е за пример!
    Да е жива и здрава първолачката 🙂

  12. Gravatar Антония
    13:09:22 ч., 16.09.2008 г.
    12

    Прочете ли, Теде, какво написа Магдалина? Какичката казва (точно като леля), че не е хубаво да се преписва. Обещай да не правиш така, моля?

    PS: Детето е в училище от 8:30 до 15:30 часа всеки ден. На мен ми звучи като голяма мъка толкова време на едно място да стоиш, ама де да знам, може да има тренинг от детската градина и да не й е проблем…

  13. Gravatar Петър
    16:07:51 ч., 16.09.2008 г.
    13

    Ам … такова, иврит ли каза? Малко странно да се учи това в училище?…

  14. Gravatar Антония
    16:33:00 ч., 16.09.2008 г.
    14

    Да, иврит. В 134-то училище е част от учебната програма барабар с английския и компютрите още от първи клас 🙂

  15. Gravatar Стойчо
    12:15:38 ч., 17.09.2008 г.
    15

    Теда, затвори си очите и недей да четеш!

    Точно на първия чин до прозореца една съученичка успя да проспи (буквално) цял час по география в гимназията, а Грегъри (поздрави на г-н Димитров! беше як даскал) даже и не забеляза, защото сновеше именно към втората половина на средния ред…

  16. Gravatar Антония
    12:45:10 ч., 17.09.2008 г.
    16

    За съжаление Теда вече не е на първия чин 🙁 Заточили са детето на… ПОСЛЕДНИЯ, разбира се! Проклятието на рода ни: всички сме високи, сравнително прилежни и вдъхващи доверие, никой не изпитва желание да ни надзирава, а ние, от пуста гордост и желание да покажем колко сме способни и как може да се разчита на нас, се скъсваме от усилия да оправдаем очакванията на другите за нас.

    Иначе Теда вчера е получила първата шестица по писане на ченгелчета 🙂

  17. Gravatar Ivan Petrushev
    23:00:54 ч., 20.11.2008 г.
    17

    Торт,а иврит, компютри – какво е това училище бре? 😛

  18. Gravatar Антония
    23:34:21 ч., 20.11.2008 г.
    18

    Такова, в което приемат първокласници с изпит 🙂 Смятай колко ще им е лесно на хлапетата, след като от 7-годишна възраст започват да се състезават за място в живота.

Leave a comment