Герои на нашето време
Понеделник. Студено, свъсено. Неделната ми мигрена се сплеска до обикновен главобол. Вече мога да поглеждам към монитора без да ми се додрайфва на десетата секунда, успявам даже да прочета почти всичко, натрупало се в агрегатора. За съжаление, нищо позитивничко няма, все разни мрачнотии и като текст, и като видео. Мъка.
И точно вече ама съвсем съм решила, че денят ще бъде от онези, най-скапаните на света… попадам на 51JapaneseCharacters. Сайт със сравнително малко информация, но представящ я по онзи предизвикателен начин, който ме кара да се заровя в Wikipedia до ушите. И така като гледам, няма да се измъкна скоро.
Нинджите са ми слабост (фетиш) отколе. Кой не е чувал за бутачите в японското метро, даже бивш вече заместник кмет софийски искаше да внедрява челния токийски опит и у нас, да му се чуди човек на акъла. С kawaii девойката споделяме страстта към розовото, но не и възклицателните припадания, моля-моля, на публични места трябва да се държим на положение все пак. А болните типове из градския транспорт, дето така или иначе са се научили да бягат далече от мен, защото ритам по глезените и крещя „Извратеняци“, вече имат етикетче: Chikan.
Авторът на сайта Peter Machat е с немски произход и затова английският му звучи толкова забавно.
