Guilty pleasures
Обичам да играя flash игрички с пуснат на макс звук.
Обичам да разглеждам каталози. По няколко пъти. Първо, чисто информативно – проверявам доколко спомените ми за съответния пазар отговарят на действителността. После отбелязвам интересните продукти. Накрая слагам чавка на тези неща, които някога биха ми били необходими. След което изхвърлям всички бумажки, защото знам, че всъщност тези вещи въобще не ми трябват, а просто провокират нещотърсача у мен.
Обичам розовото и имам много дрехи с този цвят. От страх да не ме вземат за празноглаво барби обаче доста често се обличам в черно-бяло-сиво. Празноглаво.
Обичам да разговарям с хората наум.
Обичам простите храни. Като свинско с картофи, зеле с моркови и копър, банан с мляко и мед. Точно това обядвах и се почувствах щастлива.
Обичам да целувам Тото по носа, въпреки че той не одобрява това ми увлечение.
Обичам да ми е спокойно-безметежно. Избягвам драматичностите, предизвикателствата, твърде разтърсващите преживявания. Адреналин no more.
Обичам да зяпам непознати хора по улицата. Измислям им имена, професии, проблеми и победи. Знам даже как звучат гласовете им. Случвало ми се е да се запозная с някои от фантазираните – никога не съм била права в предположенията си. Продължавам да се забавлявам.
Обичам списъците, написани на ръка. Почеркът ми е агресивно-невнимателен до пълна нечетивност и затова понякога преписвам по два или три пъти дори простата бележка с неща за пазаруване.
Обичам котки, снимки на котки, видео на котки, истории за котки, панди, коали и прочие животинки. Убийте ме с камъни, че не чета кои са последните тенденции при автомобилостроенето, как новият продукт на Apple ще порази пазара или какво е казал великият гуру you-name-him (подчертавам HIM) за развитието на ИнтернеDа.
А ти какво обичаш?
16:59:02 ч., 02.12.2008 г.
Аз обичам да чета легнала, пудели, кафе, бира, мързела, да готвя, София когато е празна, да нося маратонки и да вечерям сандвичи.
17:15:38 ч., 02.12.2008 г.
Трябва да е леко виновно 🙂 А излегналото четене си е класика, въобще не мога да си представя да седя с книга в ръка. То затова са и очилата ми 🙂
17:17:02 ч., 02.12.2008 г.
моите гилти плежърс са ес фолоус:
1. да харча прекалено много за глупости, предимно таксита
2. да ям малко преди да си легна
3. да слушам hollaback girl на макс, въпреки претенциозния ми инди-уклон в музиката
4. да чета еленко
5. сигурно има и други, но това е засега
17:19:55 ч., 02.12.2008 г.
I second всяка една от твоите виновности 😀 Като към точка 2 добавям, че „малко“-то трябва да е „сладко“… ех…
17:43:30 ч., 02.12.2008 г.
„Обичам да разговарям с хората наум“ – знаех си, че ТИ ми отговаряш!!! :)))
Обичам вкусно.
Обичам да гледам непознати по улиците – интересно ми е не толкова, какво правят а какво си мислят, как звучи гласът им, за какво мечтаят. Също никога не познавам, при евентуално запознанство.
Обичам да целувам Г по бузите, макар, че той не одобрява това ми увлечение.
НО АДРЕНАЛИН.
и още: обичам да проверявам по 1000 пъти на ден дни.ли и пейо.орг, обичам да отлагам за след 15 мин, обичам да приключвам навреме работния ден, въпреки останалата работа, обичам да не правя неща, които не искам и да правя тайно, неща които искам, ако „не бива“
18:41:49 ч., 02.12.2008 г.
Благодаря, bib
00:45:37 ч., 03.12.2008 г.
Обичам да спя до късно и да пия кафе преди да съм се измила. 🙂
Обичам разговорите в леглото на сина ми късно вечер, когато отдавна трябва да е заспал.
Обичам да чопля слънчоглед, въпреки забраната на зъболекарката ми.
Обичам до шофирам безцелно с надуто до дупка ретро. Даже понякога нарочно избирам по-дългия маршрут.
Обичам лилаво във всичките му нюанси. Дори наскоро си купих телефон, само защото беше лилав. 🙂
01:12:49 ч., 03.12.2008 г.
Имам две котки. Би ли пожелала едната 🙂 НЕЕЕЕЕЕ, не си ги давам, обичам си ги и двете 🙂
04:35:21 ч., 03.12.2008 г.
Всичките ми удоволствия са виновни 🙂
Напоследък май ми е най-виновно за десетките сериали, които следя и за това, че се регистрирах във facebook и влизам по няколко пъти дневно. Срам!
09:44:55 ч., 03.12.2008 г.
@Вера: Когато взимах сегашния си телефон дилемата „Черен или розов“ беше толкова драматична, с думи не може да се опише 🙂 В крайна сметка практичната ми част надделя и избрах този, по който остават по-малко следи от пръсти (черния).
@big_al: Най-ужасното е, че страшно харесвам британски/шотландски котки и много искам да си имам едно фолдче. А наша позната се занимава с развъждането им. От друга страна пределно ми е ясно, че ако вземем маченце – ще трябва да си стоим по-често у дома. Танталови мъки са това моите, танталови 🙂
@Anton: Аз още не хващам смисъла на Facebook. От няколко седмици стои отворен на един таб в браузъра – поглеждам новите снимки на хората и май това е всичко. Сигурно има някаква зарибявка, ама да видим 🙂
13:27:33 ч., 03.12.2008 г.
И аз обичам котки; котки-нинджи – такива.
Освен това – ако може да са по много! (в скоби остават патладжаните, клоунските носове, бъркалките за кафе, виенските кифлички, мачките отново, когато е топло, и да е меко, да ям и да спя; и да имам базука)
17:00:27 ч., 03.12.2008 г.
Аз хем ги обичам тея неща, хем ме гризе нещо отвътре – не е хубаво така, стегни се, не трябва… Обичам сутрин като е топло в завивките да повтарям в унес – само още 5 минути…само още 5 минути…
обичам да гледам сериали вечер и там е същото положение – само още един епизод… и то станало 1 часа
обичам да чета в трамвая или да открадна нечия кръстословица 🙂
обичам да си карам колата и да не бързам за никъде – тогава не се нервирам на идиотите по улицата
13:18:03 ч., 05.12.2008 г.
Ще те наричам Точица, защото звучиш много приказно.
Попадам за втори път, все по предизвикана случайност на блога ти.
Първия път по повод на Коррес-продукти, за което много благодаря, така разбрах, че мога да си поръчвам от МОЛ-а във Варна и това определено ме направи много хепи, защото, когато аз бях проверявала все още нямаха представителство в България.
Та за нещата които обичаш… които обичам – за първи път „срещам“ друг човек, който да си води разговори на ум с познати и непознати люде. Аз даже не съм сигурна, че го обичам, то просто неизбежно ми се случва, понякога така се забърквам във фантазния си свят и в реалистичните си сънища, че се налага да питам участниците в тях, дали дадено нещо наистина се е случило и не успявам, дори когато знам че е било просто сън, да не се сърдя, ако любим човек не е бил добър с мен в съня ми…
* обичам всякакви животини, без насекомите (знам, колко са полезни и бла-бла-бла и все пак от тях харесвам само калинките, паячетата и мравките) Тези, които жужат и летят и най-вече жилят, ме ужасяват ужасно.
Много са ми любими гущерите и харесвам на допир змиите, макар че не съм сигурна, че бих си взела змия в къщи. Има една книга на Ромен Гари „Голям гальовник“, която ме бе замечтала за двуметров питон, но това беше отдавна…
* Обичам много, много, много физическия допир до любимите хора. Не мога без него. Светът се материализира, когато го докосна. Преди това не е съвсем истински…
* Обичам вкусна храна и вкусни питиета и често са достатъчни за да се изпълня с щастие.
* Обичам слънчевата светлина и тя също е в състояние да ме направи щастлива, без да е нужно нещо допълнително (много споделям желанието ти да си таралеж и да проспиваш зимата).
* Често обичам да провокирам и скандализирам хората. Реакциите им доста ме забавляват.
* Обичам красивите неща – понякога това ми е по важно от функционалността им.
* Обичам адреналина.
* Обичам подаръците без повод и хора, които не считат за нужно да си разменяме подаръци по повод.
* Много обичам да сънувам супер странните си сънища и после да си се самовъзхищавам, какви глупости ражда главицата ми.
Много съм многословна…. ще се спра….
* Когато ми е превъзбудено, весело, ентусиазирано, пияно… обичам да говоря … много…
13:27:27 ч., 05.12.2008 г.